С наближаването на церемонията по сдаване на президентската власт новоизбраният държавен глава Росен Плевнелиев става все по-нетърпелив и бъбрив. В последната седмица научихме, че от 11 години любимото му занимание е да сменя памперси и да къпе бебе. Уверихме се, че няма да се премести със семейството си в резиденция Бояна , защото децата му трябва да тичат навън с приятели, а не да стоят затворени вътре с бодигардове. Разбрахме, че няма да сменя мебели и вази в президентството, защото е човек, който обича и уважава историята. Още веднъж чухме заявката, че ще е прагматичен президент, замесена с клиширани приоритети. Обеща ни справедливост за гражданите, подобряване на бизнес средата, работещи институции (административна реформа и електронно правителство), инфраструктура за модерна България, енергийна ефективност, България на регионите, наука, образование и иновации, културно и духовно развитие на нацията и подпомагане на двигателите на растежа.
Може би е време някой все пак да припомни на Плевнелиев за какво бе избран и какви са президентските правомощия, разписани в конституцията. В противен случай това ще направи Борисов. По неговия безпардонен начин – с препоръката Плевнелиев да не се изживява като премиер.
Продуктова политика
nbsp;
Задавали ли сте си въпроса защо Желю Желев стана президент във времето на илюзиите и палатковата демокрация, Петър Стоянов – в това на голямото евроатлантическо говорене, а Георги Първанов – на олигархично-партийните игри?
Росен Плевнелиев тръгна от стартовата позиция на предприемача, чието бъдеще изцяло е в ръцете на премиера – нещо, което не бе спестено на публиката в нощта след първия тур на изборите. Почвам вече да се дразня от желанието на всички да се изкарваме надпартийни… Кой щеше да знае Росен Плевнелиев, ако не беше министър на регионалното министерство, ако не му беше дадена възможността да участва в изграждането на тези инфраструктурни проекти, кой?. Кой щеше да е Плевнелиев наистина?
Друг въпрос е защо Борисов избра именно Плевнелиев. И още по-друг е дали вече не съжалява.
Уроците на Желев
Въпреки че са пряко избрани, българските президенти стават значими само при политически кризи, т.е. тогава, когато трябва да се съхрани институционалната стабилност на държавата.
В този смисъл най-много звездни мигове имаше Желю Желев. Неговото влизане на Дондуков 2 бе натоварено със свръхочаквания за реформи и сини възторзи, който бързо преминаха в отрезвяване, а самият Желев стана излишен.
Първият мандат започна след танковата видеокасета на Евгени Михайлов, която свали десетоноемвриеца Петър Младенов. Желю имаше и шанса да поработи няколко месеца с единственото в новата ни история правителство на националното съгласие на Димитър Попов. Двата мандата на философа показаха всички конфликти, заложени в президентската институция. Още при него лъснаха задкулисни и непрозрачни сделки с политическите играчи, нерегламентирани действия на хора от специалните служби, както и неизпълнимото условие президентът да е партньор и опонент на изпълнителната власт. Желю Желев бе красноречива илюстрация, че най-трудни за президента са отношенията със собствената му партия, особено когато тя е на власт. Самият той имаше немалък принос в дестабилизирането на СДС, в което доста по-рано от прогнозите започнаха вътрешни разправии и роене (първи бяха сините мравки още във ВНС).
Президентът-философ очевидно не прецени и какви допълнителни поражения може да донесе опитът му да морализаторства пред външна публика. Затова и покани журналисти на поляната в резиденцията си, за да отправи критики към правителството на Филип Димитров и към СДС. Дни след прословутите Боянски ливади шефът на разузнаването Бригадир Аспарухов забърква съветника на Филип Димитров в т.нар. македонска оръжейна афера – компромат, който има основен принос за отстраняването на Димитров. Същия ден започна и най-дългото съвещание на СДС, проточило се три дни, на което Желю Желев бе освиркан, а човекът на ДПС в правителството – външният министър Стоян Ганев – бе изпратен за ръководител на българската делегация в ООН. На 23 септември, след излизане от среща с Желю Желев, Доган съобщи, че сваля доверието си от Филип Димитров, ден по-късно падна председателят на парламента Стефан Савов. След това си тръгна и самият Димитров, а с мандата на ДПС на 30 декември 1992 г. за премиер бе избран икономическият съветник на Желев проф. Любен Беров. В края на лятото на 1994 г. Беров подаде оставка. А президентът изживя поредния си звезден миг на значимост, назначавайки служебен кабинет. След консултации с политическите партии той изтегли от Агенцията за приватизация Ренета Инджова и й осигури историческата привилегия да е първата жена министър-председател в България.
Усилията на Желев да си възвърне симпатиите на СДС и на синия електорат по време на управлението на БСП (1995 -1996 г.) изглеждаха наивни. Президентът постави рекорд по върнати и пратени в Конституционния съд закони, но неговата партия вече му бе отредила място – за нея той принадлежеше на миналото. СДС търсеше друг тип лидерство, различна визия, опитвайки се да постигне няколко ефекта – обединяване на партията, мобилизиране на твърдите ядра и неконфронтационност. Проблемът Желев бе решен с колективна измама, наречена предварителни избори, на които партийното ръководство заложи на бившия заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров Петър Стоянов.
В окото на бурята
nbsp;
Мандатът на Петър Стоянов бе натоварен с различна политическа драматургия. Адвокатът от Пловдив успя да отиграе по възможно най-безболезнения начин политическата криза след Жан -Виденовото управление, но не успя да се справи със седесарските интриги, които го отстраниха от голямата политическа игра.
Стоянов влезе на Дондуков 2 в разгара на политическата криза, изпълни конституционното си задължение да връчи мандат на БСП, призовавайки ги в името на гражданския мир да го върнат. На 4 февруари 1997 г. лидерът на БСП Георги Първанов и номинираният за министър-председател Николай Добрев представят на държавния глава състава на новото правителство, предложено от БСП. Президентът отказва да внесе предложения кабинет в Нaродното събрание за гласуване. На 12 февруари е назначен вторият служебен кабинет начело със Стефан Софиянски и са насрочени нови парламентарни избори, които СДС печели. Митинговата хармония между Иван Костов и Петър Стоянов бързо е изчерпана и заместена от интриги и конкурентна война. В края на мандата на синьото правителство Костов подозира президента в задкулисен заговор за отстраняването му. А Петър Стоянов прави дипломатични Боянски ливади, призовавайки: Иване, кажи си, те ще те разберат, с което си подписва пътния лист и загуба на изборите за втори мандат.
Прагматичното оцеляване
nbsp;
След две петилетки на Дондуков 2 Георги Първанов ще напусне президентския кабинет на 22 януари. Церемонията по сдаване на върховната власт в държавата едва ли ще ни изненада с нещо невиждано и неочаквано. Зад протокола обаче пак ще останат много въпроси, чиито отговори са строго пазена тайна както от партията, издигнала поредния спечелил изборите за Дондуков 2, така и от държавния глава с приключил мандат.
Първанов е първият президент, който си тръгва, без да е сатанизиран от своите (с малки изключения, без които не може). Той е щастливецът от Дондуков 2, който влезе в президентската битка като аутсайдер и оцеля на поста десет години без особени трусове.
Бедността, социалната цена на прехода и битката срещу корупцията, които бяха основни акценти в първата му кампания, скоро бяха забравени. В края на мандата си Първанов отново се върна към тях, инвестирайки в политическото си бъдеще. Факт е обаче, че той е единственият досегашен държавен глава, който не повтори грешките на предшествениците си, въпреки че конкурентната лидерска битка изкушава и него. Първанов обаче знаеше докъде трябва да спре приятелският огън, за да не се окаже жертва.
nbsp;
nbsp;
Знаковите назначения
Президентът сам назначава хората в администрацията си. Той преценява кого с какви функции да натовари. Така е било при Желев, Стоянов и Първанов. Измежду всичките осем в момента експертни съвета само Консултативният съвет по национална сигурност е разписан в закон.
Назначаването на президентския екип е най-красноречивият знак доколко държавният глава се е еманципирал от партията, която го е издигнала, и с какво съдържание възнамерява да изпълни мандата си.
Шеф на президентската канцелария по времето на Желю Желев бе един от бащите на АСО и АСП и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството Ивайло Трифонов, който се занимаваше с работа на общата администрация и съветниците. За началник на кабинета бе назначена Юлия Гурковска, а Валентин Стоянов оглави президентската пресслужба.
Петър Стоянов назначи за началник на кабинета Илия Лазаров, а главен административен секретар му бе Румен Христов. Секретар по икономическите въпроси бе бившият директор на БКК Красимир Ангарски, а Богомил Бонев пое ресор Национална сигурност. Двама бяха външнополитическите секретари на Дондуков 2 – дипломатът от кариерата Владимир Филипов и посланик Валентин Добрев. Ръководител по програмата на българския президент бе Жермена Въткова, а шеф на прессекретариата – Нери Терзиева.
За десет години Първанов успя да превърне Дондуков 2 в истинска люпилня на кадри. Негови съветници заеха ключови позиции в съдебната власт и в посолствата ни зад граница.
В началото на първия си мандат Първанов шумно обяви, че бившият шеф на БУЛБАНК Чавдар Кънчев ще е негов съветник заедно с Димитър Иванов и Стоян Александров. Сред назначенията по партийна линия бяха и синът на шефа на БЗНС преди 1989 г. Евгени Танчев, дъщерята на Николай Добрев Марияна и снахата на Елена Лагадинова Бойка Башлиева.
Към момента в президентската администрация работят 152 души. Част от тях са верни на Първанов кадри от Позитано и изпаднали от играта червени кадри, като несменяемия главен секретар Красимир Стоянов, Иво Атанасов, Георги Юруков. Като доказателство за надпартийност в президентския екип е бившият национален координатор на Пакта за стабилност в правителството на Костов Никола Карадимов. Другият син кадър – Николай Слатински, който бе експерт по национална сигурност в президентството, си тръгна след скандал. На Дондуков 2 ДПС е представено от Ертан Кара.
Повечето от съветниците и експертите, останали до последно с Първанов, в момента са изправени пред безпътица. Малцина от тях ще бъдат уредени в червената централа, а останалите се надяват на политическото бъдеще на държавния глава, което да им осигури избираеми позиции в следващите депутатски листи.
Засега екипът на Плевнелиев остава пълна енигма. Казано бе, че всички ще бъдат проверени за чисто минало. Почти сигурно е, че бившият заместник-министър на Плевнелиев в строителното министерство Екатерина Захариева ще оглави кабинета му. Захариева е семейна приятелка на новия държавен глава и бивш шеф на правната дирекция в Министерството на екологията. Плевнелиев каза, че ще взема в екипа си и още един заместник-министър – Евгени Ангелов от икономическото ведомство. Пресслужбата му най-вероятно ще бъде оглавена от досегашното му пресаташе Мария Иванова. Парламентарният секретар на МРРБ Павел Атанасов също ще бъде част от екипа му. По-интересни са назначенията извън професионално-приятелския кръг на държавния глава. Те ще покажат кои партийни и бизнес среди ще дърпат конците на Дондуков 2.
