Припевът на чалга хита от зората на демокрацията Камъните падат, падат от небето би могъл да се превърне в девиз на антиправителствените протести, които заляха Букурещ, Арад, Брашов, Клуж и други големи румънски градове през изминалите няколко дни. Малко очаквано за управляващите чашата на гражданското търпение в северната ни съседка преля на 10 януари, когато популярният заместник-министър на здравеопазването с палестински произход Раед Арафат бе принуден от президента Траян Бъсеску да подаде оставката си.
Четиридесет и седем годишният арабски анестезиолог , който през 80-те години на миналия век завършва медицинското си образование в трансилванския град Търгу Муреш , успява бързо да си създаде добро име сред местните хора като отличен специалист и съвестен гражданин. Истински популярен в новата си родина той става обаче, когато създава хеликоптерно звено за спешна медицинска помощ, с което успява да спаси живота на хиляди румънци дори и в най-непристъпните преди части на страната.
Макар че прие да стане член на правителството през август 2009-а, Арафат не се превърна в професионален политик и в крайна сметка се оказа неудобен, след като изрази откровено несъгласие с плановете на кабинета и президента Бъсеску за провежда на реформи в областта на здравеопазването. Те предвиждаха орязването на здравния бюджет, което би довело до така желаното от властта намаляване на разходите в публичния сектор. В допълнение се предвиждаше и частична приватизация на здравните услуги, като част от линейките и звената за бърза медицинска помощ щяха да бъдат продадени на частни фирми.
Позицията на палестинския медик успя да изнерви до такава степен Бъсеску, че той реши да окаля безукорната му дотогава репутация, наричайки го по една от местните телевизии лъжец и левичар. В контекста на последвалите събития вече може да се каже, че с тези свои действия румънският държавен глава си вкара забележителен автогол. Неговият политически имидж, който и без това не беше особено висок, сега направо се срина. Вече мнозина румънци го обвиняват на висок глас, че е узурпирал цялата власт, че пренебрегва местния парламент и правителството на премиера Емил Бок и дори че е напът да се превърне в диктатор.
За разлика от Бъсеску, Арафат е по-популярен от всякога и голяма част от протестиращите откровено го приканват да се кандидатира за по-висок политически пост. Засега той не се поддава на това изкушение и си позволи единствено да призове гражданите на страната към по-голяма сдържаност. Да се постигне това в Румъния обаче не е чак толкова лесно.
Спонтанно избухналите мирни протести, започнали в подкрепа на заместник здравния министър с палестинско потекло, вече не са нито толкова мирни, нито се ограничават само с искания за преразглеждане на правителствените мерки в областта на здравеопазването. Всъщност, в опит да се намери бързо решение на кризата, кабинетът вече оттегли непопулярния законопроект. Но демонстрациите на север от Дунава продължават и сега вече става дума за истинска изява на народно недоволство от цялостната социална и икономическа политика на управляващите.
Масовите протести започнаха на 14 януари в няколко големи румънски града и продължиха през следващите дни със сблъсъци между полицията и демонстрантите в столицата Букурещ. По данни на румънските здравни служби ранените засега са повече от 60, между които и няколко служители на реда. Местната полиция пък съобщи, че са глобени и са заведени дела срещу близо 300 демонстранти. Експертите и политическите наблюдатели, които следят отблизо случващото се в страната, смятат, че това са най-големите размирици през последните десет години.
Досега Румъния наистина успяваше да избегне подобно неблагоприятно развитие, въпреки че нейните граждани, както и гражданите на други закъсали европейски държави трябваше да се примирят със съкращенията в държавния сектор и намаляването на заплатите. А също и с повишаването на ДДС от 19 на 24%, в съответствие с изискванията на МВФ, ЕС и Световната банка, които през 2009-а отпуснаха заем на Букурещ в размер на 20 млрд. евро. Само че този път търпението на даките, изглежда, е към края си. Икономическият срив, след няколко години на невиждан стопански подем, вече е видим и това далеч не е всичко. Управляващите ще трябва да намерят сили и да отговорят адекватно на обвиненията в корупция, понижаване на стандарта на живот и масовото обедняване на румънците. В противен случай призивите за диалог и спокойствие на премиера Бок няма да бъдат достатъчни.
