Бедствията в Европа са се увеличили между 1975-а и 2009-а пет пъти, казва еврокомисар Кристалина Георгиева. При природни катастрофи през последните 10 години на Стария континент са загинали 100 хил. души и са нанесени щети за 150 млрд. евро. Само през 2003-а и само от големите горещини смъртта си са намерили 70 хил. европейци. Тоест, вече живеем в свят, в който климатичните промени са реалност, и трябва да се приспособим към тях, подчертава Георгиева.
България е част от този европейски пейзаж. Напоследък сме загубили над 10% от българската гора, твърдят от Коалиция за климата. В страната навлизат нетипични за нея паразити, нови заболявания и нехарактерни птици, топлолюбиви риби се появяват в Дунав и в Черно море… В сравнение с 1971-а, допълват учените, честотата на екстремните метеоявления у нас ще се умножи по две до 2020 г. и по три до 2050-а. Което според тях означава по-студени лета и по-топли зими, повече бури, градушки и наводнения, но и повече суши и пожари… Изобщо, правят се обобщения, че
климатът по нашите ширини
може да премине в субтропичен и преди 2050-а с произтичащите от това последствия.
Необходимо е да направим така, че температурата на планетата да не се вдигне с повече от 2 градуса, призовава Кристалина Георгиева. Плащанията за екосистемните услуги и съхраняването на влажните зони пък са сред начините да ограничим ефекта от климатичните изменения, уточнява Веселина Кавръкова от Световния фонд за дивата природа (WWF).
Различните сценарии за промените в климата очертават различни перспективи и пред българското земеделие. По-чувствителни и уязвими се оказват неплодородните и неполивни терени, а също Югоизточна България и площите с пролетни култури. При увеличаване на средните температури само с 2-3 градуса добивите от пшеница може и да се запазят, но тези от слънчоглед – да паднат на места до 70%, а от царевица – дори до 100 процента. И тъй като сме в южната част на континента, подобни изненади ще се отразят чувствително и на БВП. Ето защо експертите съветват да се подготвяме отсега и да разгръщаме устойчиво, т.е. екологосъобразно земеделие с акцент върху поливането. За последното министърът на екологията Нона Караджова се изказва доста критично. По думите й страната има гарантирани водни запаси поне до 2035 г., но
изсипваме вода в полето
и няма дори кранче, при все че отделни региони са с воден режим. За изграждането на нови язовири се отделят някакви пари, само че са необходими и други 25-40 млрд. лв. за обновяване на водопроводната мрежа и разширяване на напоителните системи. Преди всичко обаче от яко затягане се нуждае държавната фирма Напоителни системи, която, както не чак толкова отдавна писа БАНКЕРЪ, досега обилно е напоявала предимно близки до предишни управляващи фирми. Направете си сами сметка – в Бургаско язовири са давани под наем като за половин гарсониера, а и тези пари не са се издължавали с месеци и години. Или както самият земеделски министър Мирослав Найденов отбеляза, държавна политика в сектора през последните 20 години практически не е имало и днес едва 10% от годните за напояване площи получават вода от Напоителни системи.
При екологичното земеделие нещата на пръв поглед изглеждат доста розови. По данни на агроведомството от 2008-а до 2010-а площите с биокултури са нараснали 10 пъти, като само през 2010-а броят на регистрираните биопроизводители е скочил със 75% – до 820. Сред тях с най-голяма популярност се ползват зърнените култури – с 37% от площите, лавандулата – с близо 10%, а при трайните насаждения почти половината са орехи, лешници и бадеми. В тези числа не влизат сертифицираните терени за диворастящи плодове, за биопчеларите, както и ливадите, които също са със сериозен ръст.
Всичко хубаво, ама за проекти по мярка 214 Агроекологични плащания през 2010-а са отпуснати едва 6 млн. евро, а за 2011-а едва около 7.5 млн. евро. И независимо че биопроизводителите могат да кандидатстват за субсидии по още 3-4 мерки от Програмата за развитие на селските райони, заместник-министър Светлана Боянова признава, че това е твърде недостатъчно.
Признанието е противоречиво
тъй като в същото време агроведомството пренасочва средства от мярка 214 към други мерки, макар че за следващия програмен период 2014-2020-а Еврокомисията предлага поне една четвърт от средствата за Общата селскостопанска политика да бъдат насочени за агроекология.
Еколозите основателно обвързват биоземеделието с екосистемните услуги. Като пример Юлия Григорова от WWF дава субсидията, която фирмата, произвеждаща водата Перие във Франция, плаща на 26 фермери да правят върху 17 000 дка екстензивно, а не интензивно замеделие. Защо? Защото използването на торове, хербициди и други фокуси на модерното земеползване силно влошава качествата на водата. Изобщо, обобщават природозащитниците, съвременният човек трябва да си плаща за услугите, които му оказва природата – за ползването на водата, на горите, на земята, за рибата, дивеча и т.н.
Мирослав Найденов се хвали, че България е между четирите членки на Европейския съюз, които оторизират агроекологичните плащания още на следващата година след подаването на заявленията. За сметка на това от данните му се вижда, че се удовлетворяват
под две трети от заявленията
и се отпускат едва 50-60% от исканите суми. Веселина Ралчева от асоциация Биопродукти подчертава, че повечето фермери, ангажирани с биопроизводството, не искат или са се отказали от евросубсидиите поради изключително рестриктивната мярка и глобите, наложени на някои от тях. Противно на твърденията на министъра обратната информация по първите искания за агроекологични плащания е постъпила след 1.5-2 години, като междувременно неволните грешки са се умножили, а с тях – и санкциите. Най-често те са налагани за прегрешения по параграфа допустим слой или за разминаване между заявените и действителните площи с повече от 10 процента. В случая се подхожда с презумпция за виновност на фермера, при все че грешката може да е в системата или в чиновника, уточнява Борислав Сандов от Биопродукти и показва спечелините срещу министерството дела.
Да се учудваме ли при това положение, че през петата година от присъединяването ни към Евросъюза от средствата за мярка 214 не са усвоени и 4 процента?
nbsp;
nbsp;
nbsp;
В климатичната стратегия на България ролята на земеделието се очертава като ключова. Първо, неговият относителен дял в националните емисии от парникови газове падна от 15.3 на 10.4% за периода 1988-2009-а. Второ, земеползването излъчва емисии, но само до 20% от тези, които то самото поглъща благодарение на горите. У нас те са 37.6 млн. дка и дървесната маса в тях се изчислява на около 644 млн. куб. метра. За да намалят още газовите емисии, фермерите ще трябва да се справят по-добре с оборския тор, да оползотворяват и оптимизират излъчванията от метан и от биологичната ферментация, да минимизират изгарянията на стърнищата и другите растителни отпадъци и да оптимизират технологиите при отглеждането на ориз.
Държавата е длъжница
Според 60% от българите човекът е основната причина за промяната на климата. Представително изследване на Алфа рисърч показа още, че за 43-53% от анкетираните най-големите проблеми на българската природа са замърсяването на въздуха и на водата, унищожаването на горите и неконтролираните отпадъци.
Близо 77.5% от хората смятат, че действията на държавата за съхраняване на природата са недостатъчни. Сред най-важните природни ресурси на страната те поставят водите, реките и горите (65-73%) и обработваемата земя, планините и крайбрежието (33-37%).
Мнозинството от анкетираните не одобряват строежа на нови хотели, ски писти и спортни съоръжения в защитените територии и високите планини. Това неодобрение е било 51.5% през 2006-а и е стигнало 80% през 2011-а.
