Многократните обещания на управляващите и най-вече на министъра, отговарящ за средствата от ЕС – Томислав Дончев, че до края на 2011-а ще усвоим поне 20% от парите по оперативните програми, не се сбъднаха. Официалните данни вече са налице и никакви оправдания не могат да заличат разминаването със заложените цели.
Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от еврофондовете показва, че към 1 януари 2012-а реално разплатените суми са едва 2 965 412 401 лв., или 18.91% от общия бюджет на оперативните програми, който е близо 15.7 млрд. лева. Вярно, че парите са почти два пъти повече от отчетените година по-рано, но остават под границата от три милиарда, която иначе бе обявена за задължителна от министър Дончев.
Не така добре, както ни обещаваха, върви и договарянето на безвъзмездното финансиране. Точно две години преди крайния срок стойността на подписаните контракти е за около 65% от предвидените средства, а за останалите тепърва трябва да се обявяват процедури, да се одобряват проекти, да се подписват договори, да се избират изпълнители…
Освен липсата на достатъчно качествени проекти сред
причините за все още бавния напредък
nbsp;
са мудните и некомпетентни чиновници, които според изследване на неправителствената организация Коалиция за устойчиво развитие дори са основната спънка пред парите от Европейския съюз. Въпреки извършените реформи процедурите продължават да са излишно сложни, а администрацията като цяло е неотзивчива.
Подобно е виждането и на бизнеса. От Българската стопанска камара неведнъж са посочвали като най-голям проблем именно тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите. Неприятности създават също забавянето на плащанията, осигуряването на съфинансиране, неясните указания на администрацията, липсата на прозрачност при оценка на проектите, както и спорните текстове в нормативите, даващи възможности за различни тълкувания.
Хубавото е, че държавата най-сетне като че ли проумя за какво става дума и преди седмица обеща значително да съкрати бюрокрацията и да улесни достъпа до еврофондовете. Според министър Дончев вече имало план за премахване на т.нар. междинни звена, които приемат и одобряват проектите по оперативните програми. Лошото е, че реформата ще може да стане факт едва от 2014-а, тъй като сегашните правила са одобрени от ЕС и е трудно да се променят в движение.
Освен че ще облекчи бизнеса
премахването на тези излишни структури
nbsp;
ще спести и немалко средства. Всичките заети в тях чиновници получават двойни заплати за това, че работят с еврофондовете, но без допълнителното заплащане да зависи от качеството или количеството на свършената работа.
Почти сигурно е, че през следващия програмен период няма да се нуждаем от междинни звена, защото тяхната добавена стойност е спорна, а процедурите се бавят. Проектите ще се разглеждат от съответния управляващ орган и така значително ще се ускори придвижването им, тъй като сега на практика работата се дублира, изтъкна Томислав Дончев. Институциите, които днес са в ролята на междинни звена, като Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, ще продължат да съществуват, но ще изпълняват само основните си функции.
Всъщност, точно чиновниците в споменатата агенция, която е междинно звено по Конкурентоспособност, са сред най-критикуваните. И това едва ли е случайно, след като програмата за бизнеса е рекордьор по провалените проекти – над една четвърт от компаниите не изпълняват докрай подписаните договори заради закъснели плащания и други спънки. В същото време, ако гледаме само сухата статистика, излиза, че Конкурентоспособност върви изключително добре. До края на 2011-а по нея са разплатени над 531.6 млн. лв., или 23.4% от всичките 2.27 млрд. лева. Реално до фирмите обаче са стигнали едва около 130 млн. лева. Причината за драстичното разминаване е, че в общата сума са включени и 400 млн. лв. по инструмента Джереми, усвоени от Европейския инвестиционен фонд, и отскоро се отпускат под формата на заеми, които трябва да се връщат, а не са безвъзмездни.
Определено през миналата година
с най-добри темпове е вървяла
програма Транспорт. От последно място по разплатени пари през 2009-а сега тя е на върха с над 888.3 млн. лева (22.67% от бюджета). Показателен е фактът, че около 670 млн. лв. от тях са били усвоени само през 2011-а. Иначе най-много средства – 457.4 млн. лв., е получила столичната общинска фирма Метрополитен, която изгражда подземната железница. Тя има два одобрени проекта на обща стойност 1.5 млрд. лв., така че през следващите месеци постъпленията неминуемо ще се увеличават. Все пак крайният срок за завършването на втория метродиаметър, и съответно разплащането на свършените дейности, е през тази пролет.
Другият голям пай от средствата по програма Транспорт – 249 млн. лв., е отишъл за довършването на магистрала Тракия. За новите лотове на Марица, чието строителство започна миналото лято, усвоените средства вече са 43.7 млн. лв., а плащанията за модернизация на жп линията Пловдив-Бургас гонят 50 млн. лева.
Очакванията към програма Транспорт продължават да са големи. Освен за изброените обекти тепърва ще започнат траншовете по други два големи проекта – реконструкцията на жп линията Пловдив-Септември и автомагистрала Струма, чиято обща стойност е над 1.3 млрд. лева. Не може да пропуснем и пътния възел между магистрала Хемус и столичното околовръстно, както и участъка Кърджали-Подкова, за които са предвидени още около 100 млн. лева.
Добре се представя и програмата Регионално развитие. През 2011-а платените по нея средства нараснаха близо два пъти – до 633 млн. лв., и вече минават 20 на сто от целия бюджет. Но с най-голям принос (64.5 млн. лв.) за този резултат е финансовото споразумение между правителството и Европейската инвестиционна банка по Съвместната европейска инициатива за устойчиви инвестиции в градските райони (JESSICA). Предвижданита са за още по-значителен ръст на плащанията, тъй като освен множеството нови пътни проекти ще започне изпълнението и на договорите за модернизация на градския транспорт в Бургас и София, които са за общо 253 млн. лева.
Почти два пъти са нараснали през миналата година и платените суми по програмата Развитие на човешките ресурси – от 211 млн. до 384 млн. лева. Точно
на другия полюс е програмата Околна среда
nbsp;
Там забавянето е огромно и за наваксване трудно може да се говори. Засега са усвоени едва 400 млн. лв., или 11.4% от всичките 3.5 млрд. лева. Договорените средства също са малко – 53 на сто. Лошото в този случай е, че тук плащанията продължават да се движат с изключително бавни темпове – само 145 млн. лв. за 2011-а и дори има забавяне спрямо 2010-а, когато са били усвоени над 150 млн. лева. А уж трябваше да растат най-малко двойно… На практика единствените големи проекти, по които се работи днес, са тези за интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, както и система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община. Усвоените по тях пари са съответно 24.7 млн. лв., 23.5 млн. лв. и 36 млн. лева. Другите договори, за които са платени по-сериозни суми, са тези за канализацията на Перник (24 млн. лв.), за подобряване на състоянието на басейна на р. Камчия (21.4 млн. лв.), за ВиК мрежите в Приморско (17 млн. лв.) и Благоевград (11.5 млн. лв.), за пречиствателната станция в Белослав (16.9 млн. лв.), както и за разработването на стратегиите за речните басейни (12 млн. лв.).
Успокояващото все пак е, че през последните месеци бяха сключени редица контракти, с чието изпълнение общата картинка
може значително да се подобри
nbsp;
Става дума за екопроектите на Радомир (79 млн. лв.), Пазарджик (49 млн. лв.), Варна (48 млн. лв.), Велико Търново (45 млн. лв.), Левски (43 млн. лв.), Бургас (43 млн. лв.), Чирпан (42 млн., лв.), Смолян (41 млн. лв.) и Елин Пелин (40.6 млн. лв.). Предстои и подписването на поне още толкова договори, така че 2012-а определено ще е ключова за програма Околна среда.
Безспорно най-зле върви изпълнението на оперативната програма Административен капацитет. При все по-явната некомпетнтност на чиновниците плащанията по нея направо са замръзнали и усвояването на средствата стои на почти същото ниво, както през 2009-а. Надеждите сега са търгът за електронното правителство да раздвижи малко нещата, но истината е, че като цяло държавата не проявява голям интерес към модернизацията на структурите си. Сериозно недоумение буди и слабата активност по програмата Техническа помощ, която би трябвало да спомогне за подготвянето на повече и по-качествени проекти.
