Само за три дни управляващите взеха решение, което на практика отрязва възможността България да разчита на собствен добив на шистов газ. Респективно да разнообрази и поевтини доставките си на синьо гориво и да облекчи населението и икономиката.
Първо, след дълга и напрегната дискусия в парламентарната Комисия по икономическа политика по няколко законопроекта, забраняващи проучванията и добива на шистов газ, ГЕРБ отхвърли предложението на БСП, както и това на Атака за налагането на 20-годишен мораториум върху тези дейности. После обаче народните представители одобриха проекта на Яне Янев, който бе пренаписан на коляно
под аранжимента на заместник-председателя
nbsp;
на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов. Текстовете му предвиждаха пълна забрана на хидравличния фракинг (разбиване на шистови скали с удар) при проучванията и добива на нефт и газ, на добива на шистов и въглищен газ, както и на нефт от битумни пясъци. В случай че някоя компания вече проучва или добива в разрез с набелязаната забрана, тя трябва да спре при влизането й в сила, иначе глобата ще е 100 млн. евро.
Оставена бе и една вратичка, че разпоредбите ще са в сила до промени в Закона за околната среда, въвеждащи задължителна оценка за въздействие върху околната среда на самите проучвания или до бъдещи корекции в Закона за подземните богатства, забраняващ изцяло хидравличния фракинг в България.
За да се подсигури допълнително, на 17 януари правителството оттегли своето решение №427 от 2011-а, с което позволи на американската компания Шеврон да търси нефт и природен газ в площта Блок 1 Нови пазар, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна. И за още по-сигурно – въведе забрана за търсене и проучване на шистов газ. Като мотив за решението бе посочена липсата на достатъчно данни за осигуряване на безопасността за околната среда при използването на метода на хидравлично разбиване. А допълнителните детайли станаха ясни от светкавично разпространената стенограма след заседанието на министрите през седмицата.
Грешката е, че по тази тема не се направи необходимият широк обществен дебат – да се обясни на хората какво всъщност значи това. Още лятото в Добрич им обещах на площада, че няма да допусна нещо, в което има и минимален процент съмнения за вредата, която би се нанесла на природата, околната среда, водите… В края на краищата, защо ние искаме това разрешение да го дадем? Защото сме очаквали от шистите да се извлече огромно количество природен газ, който първо да служи на българските граждани да се намали цената на топлоенергия и на българската индустрия – да се снижи цената на производство. Затова сме го правили. След като хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при оттеглено решение започваме отначало дебата, заяви и Бойко Борисов.
Повелята на министър-председателя бе стриктно спазена и на 18 януари парламентът
сложи кръст на темата
nbsp;
Със 158 гласа за, осем против и двама въздържал се народните представители одобриха вместо мораториум – безсрочна забрана за прилагането на технологията хидравлично разбиване, използвана за търсенето и добива на шистов газ, върху цялата територия на България и акваторията й в Черно море. Така бе затворена и малката вратичка, оставена в гласувания от икономическата комисия текст – а именно забраната за търсенето да важи до приемането на изискване за оценка на въздействието върху околната среда на такива проекти.
Очаквано всички тези действия предизвикаха реакция от американска страна. В обширно интервю за една от националните ни телевизии посланикът на САЩ Джеймс Уорлик отправи сериозни критики към нашите управници. Наистина ли искате да кажете никога на една такава компания като Шеврон? Тя носи със себе си стотици милиони инвестиции и работни места за българите. Да, има опасности при разработването на каквито и да било енергийни източници -било то в България, или в Съединените щати. Има рискове и по отношение на ядрената енергетика, но страната ви реши по подходящ начин да регулира разработването на тази енергия. Има възможности за шистовия газ и аз се надявам по подходящ начин да се регулира разработването му и да се контролира, както се случи в САЩ, в Полша и на други места. Това не означава, че няма опасности, но трябва да се въведат регулации. Шеврон е мултинационална корпорация, която има висока международна репутация и държи да провежда отговорен бизнес по целия свят, каквото е намерението им и за България, подчерта американският дипломат.
Посланикът директно каза също така, че има определени външни фактори, които лобират да се забрани проучването и добивът на шистов газ. Много хора имат интерес да не допускат промени в България. Знаете ли, че страната ви е платила почти двойно по-висока цена за природен газ, отколкото ние плащаме в САЩ? Знаете ли, че България плаща повече от германците за природен газ? Така че има хора, които изкарват много дивиденти и пари от газовата индустрия и нямат интерес да видят промени. Недейте да бъдете подвеждани, призова г-н Уорлик.
От развитието на ситуацията в момента
със сигурност доволно потриват ръце
нетолкова протестиращите стотина т. нар. еколози, а руският газов мастодонт Газпром. Както премиерът Борисов, така и останалите в кабинета му добре знаят, че именно 2012-а ще е една от най-напрегнатите в газовите ни отношения с Русия, тъй като до края й трябва да се сключат новите договори за доставки на синьо гориво. При това българската страна ще настоява за отпадане на посредниците, което да намали цената. И един безспорен коз, какъвто е шистовият газ, съвсем няма да е излишен на министър Трайчо Трайков и екипа му при сядането на масата за преговори.
Примери в това отношение не липсват. Полша успя да направи пробив в политиката си към Газпром чрез ясната си национална стратегия за проучване, добив и транзитиране на шистов газ. По този начин тя дори постигна получаването на достъп на трета страна до газопроводната мрежа на Газпром с идеята да изнася синьо гориво в Западна Европа. Във Великобритания пък учените доказаха, че няма опасност за околната среда при сондажите за шистов газ и проучванията в момента продължават. Защото и на Острова добре осъзнават, че природният газ от Северно море е на привършване и държавата става изключително зависима от външните доставки.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Трайчо Трайков, министър на икономиката и енергетиката
Правителството реши изпълнението на технологията да се допусне, когато стане ясно, че е безрискова. Темата ще бъде дискутирана отново, когато започне да се дебатира в Европейската комисия тази година. Бяха вложени прекалено много средства, време и човешки ресурс, за да се откаже държавата от търсене на нефт и газ в Североизточна България.
Иван Костов – ДСБ
За мен по-малкият риск е България да знае има ли възможност да добива собствен газ, което е много важно за националната сигурност, или не трябва да знае. Важен е и въпросът с диверсификацията на доставките на газ, тъй като засяга и националната сигурност. Газпром ни продава газ за 420 долара за 1000 куб. м, а в страните със собствено производство като САЩ цената е 100 долара.
В момента всички се упражняваме върху технология, с която не сме запознати. Нека Министерството на околната среда и водите, БАН и Минно-геоложкият институт да излязат с институционални позиции за технологията хидравличен удар, вместо да се описва в забраната набор от технологии, които се прилагат от 50-60 години у нас и данните за това се съхраняват в националния геоложки фонд.
nbsp;
Петър Димитров – Коалиция за България
При технологията за проучване и добив на шистов газ в радиус от един километър се правят десетки сондажи, идват многотонни машини и омачкват плодородната земя. В земята се вкарват арсен, живак и т.н. Над 2000 пъти е по-висока радиоактивността на водата, която се използва при технологията.
Аз съм народен представител от Добрич, където протестът беше най-внушителен. Хората наистина са уплашени, тъй като там всеки литър вода излиза от под земята, няма друга вода. Тук не се прави един кладенец, правят се стотици и хиляди кладенци. Най-голямата заплаха е, чеполовината от водата, която ще се вкара под земята, ще остане там. Какво ще стане с нея, къде ще отиде? Замърсяваме утробата на земята и не казваме какво ще стане. Нямаме технологии за пречистване – тази вода ще отиде в реките и ще отрови и туризма ни.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Около 75% от българите подкрепят проучванията за шистов газ при гаранции за екосредата , става ясно от национално представително проучване, резултатите от което бяха оповестени от Министерството на икономиката и енергетиката в началото на седмицата. Допитването е проведено в периода от 6 до 12 януари тази година от агенция ESTAT, като са анкетирани хиляда души на възраст над 18 години.
На въпроса Каква, според вас, трябва да бъде позицията на българското правителство по проучването на шистов газ в България?, 64.8 на сто от анкетираните отговарят да го направи, ако има сигурност за екологията в районите на проучване, а 9.6% посочват отговор да го направи задължително. Точно 18.3 на сто се обявяват против дори и да има сигурност за екологията, а 7.4% не могат да преценят.
Що се отнася до добива, 57.9 на сто от запитаните смятат, че при наличие на залежи е необходимо кабинетът да разреши извличането им, стига да има сигурност за екологията в района. Други 10.8% изтъкват като водещи при взимането на решението икономическите ползи. А 22.2 на сто се обявяват срещу добива дори и да има сигурност за екологията.
Нагласите на българските граждани в подкрепа или срещу проучването и добива на шистов газ са пряко свързани с очакванията за извличане на конкретни ползи. Като най-значим евентуален ефект се изтъква създаването на нови високоплатени работни места (33 на сто от интервюираните), постигането на по-ниски цени на синьото гориво чрез национален добив на газ (23 на сто) и намаляването на зависимостта на страната от външни доставчици на газ (21 на сто).
Показателен е и отговорът на въпроса Смятате ли, или не, че има опити за насаждане на страх от добива на шистов газ от страна на външни политически и икономически сили?. Категорично да са маркирали 15.8% от анкетираните, а по-скоро да – 29.5% от респондентите.
