Втора книга Изход от Петте Мойсееви книги дава ясна представа какви закони са почитали израелтяните освен прословутите десет Божи заповеди. Те наистина са били доста сурови: Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, гдето да прибегне. Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви. Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
Както се вижда, Изход предлага и текст, който се отнася до престъплението отвличане. Явно става дума за деяние, което е почти толкова древно, колкото и първородният грях. Оттогава още отвличането с цел изнудване е част от правната уредба на всяка държава, а предвидените за него наказания са доказателство как различните общества оценяват личностната неприкосновеност. В Австрия например наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, а ако отвличането е довело до смърт на жертвата на това деяние – и доживотен затвор. Германия предвижда затвор до десет години, а при причинена поради непредпазливост смърт на пострадалия – и доживотен затвор. В Етиопия също високо ценят неприкосновеността на личността и наказват за отвличане с лишаване от свобода от седем до двадесет години, в Молдова затварят за срок от седем до петнадесет години, а в щата Калифорния, в САЩ, наказват с доживотен затвор с право на замяна…
nbsp;
Последните промени в нашия Наказателен кодекс бяха направени в средата на 2010 година. В раздела Престъпления срещу личността, чл.142, откриваме и нашенската интерпретация на суровите Мойсееви закони: Който отвлече другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години. Наказанието е лишаване от свобода от седем до петнадесет години, когато: деецът е бил въоръжен; деянието е извършено от две или повече лица; отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години…
В новата 5 алинея на същия член се добавя, че за приготовление, подбуждане или сдружаване с цел извършване на престъпление по този член наказанието е лишаване от свобода от една до шест години .
За да не остане никакво съмнение в цивилизоваността на нашето общество, което е загърбило категорично израелтянския норматив за умъртвяване, родните законотворци са добавили в НК и новата 6 алинея, според която в случаите по ал. 1 – 5 деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията.
Въпросният член, който прелъстява и най-закоравелите престъпници да сътрудничат, пък казва, че при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона, наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел.
Законотворческата еволюция от Мойсей насам
е очевидна. В същото време омекотеният от еволюцията вариант за справедливо наказание на престъплението отвличане напоследък предизвиква призиви за направо революционни промени. Например след похищението на 20-годишния Румен Гунински-син в Студентски град на 19 октомври 2009 г. в телевизионно интервю пред тогава все още съществуващата PRO.BG премиерът Бойко Борисов отряза, че наказанието за извършителите на отвличания трябва да е 30 г., а когато е причинено нараняване или смърт на жертвата, присъдата да е доживотна. Тези хора не трябва да бъдат оставяни да се връщат пак на улицата, категоричен бе премиерът. Когато през 2004 г. като главен секретар на МВР бях на посещение в Лондон, от Скотланд Ярд ми казаха: Гответе се след убийствата да започнат отвличанията, разкри той. И предложи да се направи закон срещу отвличанията – от една страничка, но с изключително тежки санкции. Дясната му ръка – МВР шефът Цветан Цветанов, пък уточни, че във връзка с идеята на премиера Бойко Борисов да се напише закон за отвличанията се изготвя и анализ на законодателството. А след изготвянето на цялостна концепция ще е необходимо технологично време за подготовка на закона, заяви пред любимата си агенция Фокус Цветанов. След влизането в сила на подобен закон разкриваемостта на отвличанията ще бъде по-висока, а въвеждането на по-тежка наказателна отговорност ще донесе и по-голяма справедливост, категоричен бе той.
Какво стана с правните анализи на Цветанов – никой така и не разбра. На 17 декември 2009 г. МВР реализира прословутата си спецакция Наглите и лежи на лаврите й цели три години, докато се случи историята с отвлечената и убита Мирослава Николова от Перник.
Преди това обаче вътрешният министър лееше благи лелейни слова. През януари 2010 г. той обяви: Още от началото на годината сме заложили планове за действия за превантивни мерки и натърти, че след задържането на Наглитереално вече няма такива тежки престъпления на територията на страната. Важното е МВР да задържа и локализира такива престъпни групи, посочи министър Цветанов.
Случилото се в Перник ни изправя пред предположението, че навярно похитителите на Мирослава Стойчо Стоев-Чочо и Марио Любенов-Заека не са били престъпна група, след като
повече от два месеца водиха МВР за носа
Иначе със сигурност са щели да бъдат задържани, както вече е изтъкнал Цветанов. Но въпреки че не са престъпна група, все пак изниква неизбежният въпрос: защо МВР с цялата си мощ и възможности два месеца е водило оперативна комбинация, при положение че е разбрало за смъртта на Мирослава още на втория ден след отвличането й?
От изреченото досега от психолозите на МВР става ясно, че те са разбрали за убийството на Мирослава по време на преговорите с похитителите, водени от семейството й, след като близките й не получили реално потвърждение, че е жива.
Дали обаче психолозите от МВР са били на линия още от първия ден след изчезването на Мирослава, както те твърдят? Или са се включили дни след смъртта й?
Ако психолозите са били включени в разследването веднага, нищо не им е пречило да подложат заподозрените на тест, без да чакат резултата от оперативната комбинация и натрупването на доказателства за съпричастността на Чочо и Заека. От изнесената информация за ареста на Стойчо Стоев става ясно, че той е пропял същия ден, след като е минал през полиграфа. В 20 часа в сряда (11 януари- б. ред.) Стоев се прекършил по време на разпитите в Института по психология към МВР и е започнал напълно да сътрудници на полицията. Тогава колегите се върнаха да работят цяла нощ, до пет сутринта, заяви в интервю Цветанов. Лицето започна да свидетелства, а и по неговите показания той всъщност не е реалният физически извършител на престъплението. Той разказваше през цялото време за неговия съучастник – т.нар. Марио. Самоубилият се Стойчо съдейства през цялото време на разследването, той посочи къде е трупът на Мирослава, разказа министърът в отговор на въпрос наистина ли МВР е било склонно да предложи защита на обвинения в убийството Чочо.
След като ролята на психолозите е била толкова ефективна, какво наложи два месеца да се чака с намесата им? Логичният отговор е, че те просто не са били там, в Перник, още от първия ден след изчезването на Мирослава. А предупрежденията на Елеонора, сестрата на изчезналото момиче, че Мирослава е отвлечена и е замесена полицията, всъщност ги е чул само разследващият екип на Регионалното звено на ГДБОП в Перник и най-вече шефът им Христо Златков. Но си ги е пуснал покрай ушите. В същото време Мирослава вече е била мъртва.
Потвърждение на това предположение е реакцията на вътрешния министър Цветан Цветанов, който в понеделник (16 януари) призна, че е имало служители на полицията, които не са се държали добре със семейството на убитата Мирослава и те ще бъдат наказани. Той уточни, че става въпрос за представители на звеното за борба с организираната престъпност в Перник, които имали
неадекватно поведение спрямо близките на момичето
Всъщност такова поведение е имал шефът на РЗБОП Христо Златков, който заявил на Елеонора: Взимай пистолет и си я търси сама.Някак неудобно е обаче вътрешният министър да признае, че реакцията на Златков в голяма степен е предопределила съдбата на Мирослава. И ето как в понеделник се стигна до соломоновското решение срещу Златков да бъде образувано дисциплинарно производство, както оповести МВР.
Учудващата непрофесионална реакция на антимафиотите от Перник още в при възникването на инцидента е довела до блокиране на разследването. След това се е наложила намесата на служителите от централата на ГДБОП в столицата. Златков обаче е продължил да се държи неадекватно – вече като плод на професионална завист. Елеонора свидетелства, че Златков обвинявал нея и близките й, че дават информация на екипа от София, а на него – не.
Вътрешноцеховите неразбории, заради които разследването на отвличането на Мирослава е тъпчело на място още в самото начало, обаче никак не се вмества в официалния портрет на Цветановото МВР като ефективен, професионален , последователен и непримирим боец с престъпността. Ето защо се стигна до шумната ПР-акция от четвъртък ( 12 януари), когато един през друг вицепремиерът Цветанов и министър-председателят Бойко Борисов се надпреварваха с гръмки думи да описват колко успешна е била операцията за разкриването и задържането на двамата заподозрени. За да неутрализират подозрението, че
пернишката история мирише на гнило
ПР-акцията щеше да бъде истински триумф, ако не се стигна до съмнителното самоубийство на Стойчо Стоев-Чочо. Който вече бил пробит при разпита с полиграфа – с два въпроса кандисал да сътрудничи на полицията. На всичко отгоре МВР му предложило да бъде защитен свидетел, тъй като не бил физическият извършител на убийството и съдействал на разследването от мига на задържането му. И след всичко Чочо изведнъж решава да се гръмне?!
Психолозите на МВР избраха да го опишат като коравосърдечен садист, който не могъл да понесе факта, че се е издънил. В същото време всички от разследващия екип свидетелстват, че полиграфът го е разобличил като съпричастен към случая, но не и като физически убиец на Мирослава. Къде Чочо е сгафил, та въпреки че е коравосърдечен и емоционално овладян, е решил да сложи края с куршум в главата? По-скоро с три, както твърдят някои слуховете…
Противоречията около съмнителното самоубийство, естествено, доведоха и до разрив в дълго декларираната от Цветан Цветанов екипност и до съмнения има ли наистина стратегия за съвместната работа на МВР с прокуратурата, която дава по-голяма възможност за противодействие на престъпността. Когато гръмна новината за смъртта на Стоев, като гаранция за това че наистина става дума за самоубийство, беше изтъкнато, че Стоев се е самоубил в присъствието на полицаи и прокурор от Перник. Оказа се обаче, че не е имало никакъв прокурор. Обвинителят от Пернишката окръжна прокуратура Пламен Найденов обяви, че не е присъствал при повторния обиск в дома на Стоев и дори че жилището му изобщо не е било претърсвано и преди той да се гръмне. За капак бе съобщено, че за смъртта на Стоев е образувано дело по чл.115 от НК за умишлено убийство срещу неизвестен извършител.
Дали това разследване ще разкрие неизвестните факти около смъртта на основния свидетел за убийството на Мирослава е съмнително. По-скоро извършителят ще остане неизвестен. А пред съучастника на Стоев – Марио Заека, стоят две възможности: едната е да потвърди показанията на Чочо и да признае, че е убил Мирослава. Втората е да отрича, което е логично за престъпник с коефициент на интелигентност 120, какъвто го изкараха. Но пък тогава го очаква психиатрията на 4-и километър, където ще бъде въдворен принудително.
Очевидно историята около трагичната съдба на Мирослава е така заплетена, че едва ли ще се намери умела човешка ръка, която да дръпне нишката, та кълбото с неизвестни факти и въпроси без отговори да се търкулне към началото си. Но както се твърди в библейските книги, Бог забавя, не не забравя и истината ще излезе наяве…
