Новият последен срок, до който Европа ще вземе всички необходими решения за Гърция, е 20 февруари, когато е редовното съвещание на финансовите министри от еврозоната, съобщи още следобед на 15 февруари премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е председател на групата. Дотогава щели да са готови допълнителните мерки по специфичните механизми за засилване на наблюдението при изпълнение на програмата на гръцкото правителство.
Гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос пък каза пред репортери в Атина, след продължилите три часа и половина консултации по телефона на 15 февруари, че Гърция е изпълнила всички условия на ЕС и на МВФ за одобрение на втория пакет от спасителни заеми за страната в размер на 130 млрд. евро.
Преди конферентния разговор между финансовите министри от еврорегиона, който замени срещата им на живо,
Финландия и Холандия призоваха
решението за новата програма да се отложи до началото на април, когато ще се проведат предсрочните избори в южната ни съседка и новото правителство ще поеме управлението. При такъв сценарий еврозоната може да отпусне мостов заем на Атина, от който на 20 март да се платят лихвите и облигациите на падеж, възлизащи на 14.5 млрд. евро. Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви на 13 февруари, че еврорегионът е по-добре подготвен, отколкото преди две години, за да се справи с фалит на Гърция. Подобни коментари преди това направиха и официални представители на Холандия и Люксембург.
Шойбле обвини открито лидера на опозиционната партия Нова демокрация Андонис Самарас, че пречи на икономическите реформи. В отговор Самарас изпрати на 15 февруари писмена декларация до управителя на Европейската централна банка Марио Драги, че ако спечели изборите, ще изпълнява всички заложени в програмата ангажименти. С други думи, бюджетните разходи ще бъдат свити с нови 3.3 млрд. евро, ще бъдат съкратени 15 хил. държавни чиновници, а минималните заплати ще паднат с 20 процента. Ще има намаления и на пенсиите без най-ниските, като недостигащите 325 млн. евро от това перо ще бъдат набавени от съкращения на разходите за отбрана и от отделни министерства и общински бюджети. В символичен жест на съпричастност към страданията на сънародниците си 82-годишният гръцки президент Каролос Папуляс се отказа от годишната си заплата, която Блумбърг оценява на 300 хил. евро.
Междувременно икономическите неволи на Гърция се задълбочават. По изчисления на агенция Блумбърг стопанството на южната ни съседка се е свило с 6.8% през 2011-а, доста над правителствените очаквания за 6% спад. Безработицата през ноември е била 20.9 процента.
Истинският проблем на европейските лидери
е замяната на гръцкия дълг от частните кредитори. Според документи, изпратени до работната група през миналата седмица, до които се добрали журналисти на Файненшъл таймс, страните от еврозоната трябва да осигурят 93.5 млрд. евро, за да приключи сделката. Да припомним, че става въпрос за държавни облигации за около 200 млрд. евро от портфейлите на инвеститорите, които те доброволно се съгласиха да заменят с нови на стойност 100 млрд. евро.
За какво ще бъдат похарчени тези пари?
nbsp;
Първо, 30 млрд. евро са обещани на собствениците на облигации като стимул за участието им в замяната. Според изтеклите документи те ще бъдат под формата на облигации на тази стойност, емитирани от действащия Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF), които се смятат за най-сигурни в момента. Тези книжа плюс нови дългосрочни гръцки облигации за 70 млрд. евро ще заменят старите за 200 млрд. евро. Операцията ще струва 30 млрд. евро на EFSF плюс още 5.5 млрд. евро лихвени плащания, дължими по търгуваните книжа.
Второ, 23 млрд. евро ще са нужни за рекапитализация на гръцките банки, които са най-едрите собственици на гръцки държавен дълг и без тези пари ще фалират при замяната.
На трето място идват средствата за гарантиране на ликвидност на гръцките кредитори, които в момента разчитат на ЕЦБ за поддържане на оперативната си дейност. ЕЦБ им дава назаем нужните пари срещу залог, а той е под формата на гръцки облигации. И в момента, в който тези книжа се окажат без стойност (защото ще бъдат обявени в частичен фалит, след като започне суаповата операция), други 35 млрд. евро ще трябва да бъдат осигурени, за да останат гръцките банки отворени.
Цялата сметка е точно 93.5 млрд. евро, като въпросните 35 млрд. евро, които ще гарантират ликвидността на гръцките банки, вероятно ще бъдат върнати след необходимите няколко седмици за приключване на транзакцията по замяната.
Според документите, придобити от Файнешънъл таймс, националните парламенти едва ли ще одобрят отпускането на 93.5 млрд. евро, преди Гърция да подпише операцията по дълговата замяна с частните кредитори. И тук идва вторият подводен риф – правните последствия от евентуалното анулиране на транзакцията по преструктуриране на задълженията след влизането й в сила.
Повече от ясно е, че най-хубавото тепърва предстои.
