Двадесетата годишнина от подписването на договора от Маастрихт (което стана на 7 февруари 1992-а) мина почти незабелязано. От една страна, кризата на държавния дълг в еврозоната владее изцяло вниманието на правителствата и на финансовите пазари. От друга – на пръсти се броят страните от Европейския съюз, които са спазвали критериите за бюджетна и дългова дисциплина, записани в документа.
Все пак кръглата годишнина е била отбелязана с дискусия между германския канцлер Ангела Меркел и близо 50 студенти от частния университет Hertie School в Берлин, проведена в Новия музей в центъра на германската столица. В изключително подходяща обстановка, заобиколена от гръцки антични предмети, Меркел споделила с бъдещите млади лидери виждането си как в дългосрочен план да бъде разрешена кризата в еврозоната.
Наред с познатите приказки за бюджетна дисциплина и структурни реформи дамата засегнала и темата за конструкцията на ЕС, която изисква
повече, а не по-малко Европа
и затова е необходимо да се създаде политически съюз – нещо, което не било направено при въвеждането на еврото. Този политически съюз трябвало да се изгради около вече съществуващите органи. Европейската комисия би могла да работи като правителство (с компетенции, прехвърлени й от отделните нации) и да се отчита пред Европейския парламент. Европейският съвет, представляван от националните държавни и правителствени лидери, би могъл да функционира като втора законодателна камара, а Европейският съд да е най-висшият правозащитен съдебен орган.
Тази визия на Меркел със сигурност ще предизвика тревога в най-близкия съратник на Германия – Франция. Френският президент Никола Саркози не иска ЕК да става европейско правителство. Париж настоява тази дейност да поеме Европейският съвет. Саркози едва ли ще е единственият противник на повече Европа във варианта Меркел. Подобна драматична промяна ще изисква референдум дори в Германия – нещо, което всеки канцлер след Втората световна война се стреми да избегне.
Засега госпожа Меркел се въздържа да говори по тази свръхчувствителна тема, още повече тя изисква доста време. Високопоставени официални чиновници и политически анализатори в Берлин обаче разкриват повече подробности от мисленето на дамата. Според тях
фискалното споразумение е първата стъпка
която трябва да направи наредбите за бюджетна дисциплина задължителни и обвързващи за всички членове на еврозоната. В замяна Германия, която е най-едрият финансист на Европейския стабилизационен механизъм с кредитен капацитет 500 млрд. евро, се съгласи той да заработи още от юли тази година. На практика това е Европейски паричен фонд, който ще се бори с кризите на държавния дълг в 17-те страни членки на еврорегиона.
Следващата фаза:
координация и дори хармонизация на данъците
и надзор върху държавните бюджети от ЕК и от всички финансови министри на еврозоната ще е още по-предизвикателна. Те ще имат право да определят някои приоритети за разходите, за да се постигнат планираната конкурентна мощ и растеж и да се гарантира, че адекватни средства ще бъдат насочени към някои области като например образованието. Това ще означава отнемане на част от суверенитета от националните правителства и парламенти. На този етап обаче ще е възможно да се емитират еврооблигации, гарантирани съвместно от всички членове на общността. Така ще се осигури по-евтино финансиране за най-задлъжнелите държави от еврорегиона.
Еврооблигациите и загубата на бюджетна автономия вероятно ще станат жертва на Конституционния съд в Германия и ще наложат провеждането на референдум. Големият проблем на страната обаче не е Конституционният съд, а Париж, и ще дойде
в третата фаза на реформите – политическия съюз
при който ЕК ще стане истинското европейско икономическо правителство, а Европейският съвет – законодателен орган редом с Европейския парламент.
Според Улрике Герот от Европейския съвет за външнополитически отношения Германия вече разсъждава по тези въпроси, докато другите страни още не са започнали. Герот смята, че във Франция трябва да има дебат, защото французите не са готови да се откажат от Петата република.
За Меркел това е въпрос на демократично легитимиране на целия процес на интеграция, защото в момента тя вижда опасен разнобой между националните политики и националните парламенти и Европейския парламент. Нейната партия пък иска президентът на ЕК да се избира директно. И макар да е наясно, че тези изключително важни политически въпроси са болезнено противоречиви, дамата смята, че европейският паричен съюз ще оцелее само с такива фундаментални дългосрочни реформи.
Засега обаче Берлин притиска само недисциплинираните членове на еврозоната и твърдо отстоява исканията те да представят реални и осъществими програми за бюджетна и дългова дисциплина, преди да получат пари.
Голямото главоболие на германския канцлер е и нейният другар Саркози, който на 22 април ще се яви на първия тур на президентските избори във Франция.
Саркози свети с отразената светлина на Меркел
и разчита на нея да присъства на предизборните му кампании и да го подкрепя. В момента той има 36% одобрение, което го прави най-непопулярния действащ президент на страната. Ако бъде победен от противника си социалист Франсоа Холанд, Саркози ще стане осмият европейски лидер, загубил поста си от 2010-а насам след колегите си от Ирландия, Португалия, Гърция, Италия, Испания, Словения и Словакия.
Френското стопанство се забавя и клони към рецесия, а внесените документи за обезщетение при безработица са скочили с 5.6% през миналата година – до общо 2.87 милиона. Дългът на Франция е в размер на 1.69 трлн. евро, или 85.3% от БВП (срещу 64.2% преди Саркози да поеме управлението). Търговският дефицит на страната е достигнал рекордните 69.6 млрд. евро през 2011-а срещу 42.5 млрд. евро през 2007-а.
Саркози обещава да съживи икономиката и да създаде нови работни места с нова данъчна политика, либерализация на пазара на труда и пенсионна и здравна реформа. Меркел пък декларира, че ще го подкрепя на всички нива. И отхвърля спекулациите и опасенията на някои анализатори, че подобна интервенция би засилила германофобията във Франция.
Според Улрике Герот френските избори имат голямо значение за Германия. Тя посочва, че не за първи път лидерите на двете съседни европейски сили са се подкрепяли. Например, френският президент Франсоа Митеран е говорил пред Бундестага в подкрепа на инсталирането на ракети Пършинг на германска територия. А германският канцлер Хелмут Кол е водил съвместна кампания с Митеран в подкрепа на Пакта от Маастрихт за основаване на еврото.
