Нова искра е напът да възпламени общественото мнение по горски въпроси. Мнозинството в парламента успя да избута през изминалата седмица на първо четене текстове, с които се облекчава режимът за изграждане на ски лифтове и писти и на практика класифицира ски курортите като инфраструктура от обществена необходимост.
Новата приказка на ужасите ще съставят текстовете за промяна и допълнение в Закона за горите, които засягат статута и дейността на дърводобивните и дървообработващите предприятия у нас. Националният инициативен комитет на Коалиция Да спасим горското предприемачество в България, в която влизат Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, браншовото сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи и Асоциацията на горските фирми в България, пише отворени писма, протестни декларации и подготвя митинг-шествие, за да спре гласуването на редактирания закон. Според тях предложените промени застрашават предприемачите в този бранш. Нещо повече, според бившия вече заместник-министър на земеделието и храните доц. Георги Костов , който отговаряше за горския сектор, тези промени в нормативната уредба дават възможност за осъществяване на корупционни схеми и за облагодетелстване на големите фирми в дървообработващия сектор. Още преди два месеца той направи критичен коментар на приетата от Министерския съвет (в края на ноември миналата година) Наредба за ползване на дървесината и дейностите в държавните и общинските територии, срещу която хората от бранша все още протестират. Повод за недоволството е съмнението, че наредбата е сериозно отстъпление от принципите за публичност и прозрачност, които демонстрира правителството на ГЕРБ, когато подготвяше изменения в нормативната база, засягащи сектора в началото на мандата му. Костов говори за откровен лобизъм в нея и твърди, че се нарушават постигнатият преди това баланс и консенсус между интересите на различните участващи в тези дейности страни, че се дава възможност по неясни, субективни критерии да бъдат подбирани тези, които ще работят и оперират основно с дървесния и с част от недървесния ресурс в горите. Това е защото процедурите в нея са доста неясни, а това винаги поражда съмнения или изкушения за корупция или ощетяване на държавата по отношение на ценовите параметри.
В България публичните гори – държавни и общински – са почти 90% и покриват почти 30 на сто от територията на страната. В тях обаче оперират почти само частни оператори, които се конкурират помежду си. А когато няма ясни критерии за тази конкуренция, пазарът се изкривява, отваря се място за корупционни практики, водещи до загуба за държавата.
Според хората от бранша такъв механизъм съдържат измененията в наредбата, които ремонтират гаранциите за изпълнение на поръчки за покупка на дървесина (банковата гаранцията е вдигната с 10 на сто). По този начин се ограничава броят на фирмите, които могат да се явят на конкурс за обществена поръчка, а по-малките фирми на практика губят тази възможност.
Обикновено операторите в горите са сравнително малки бизнесмени, малки общински фирми и първоначална вноска за голяма сума не е по силите им. Това могат да направят само компании, които имат много свободни пари. Това е начинът големите играчи да завземат този бизнес, а после… да започнат да наемат малките фирми като изпълнители. Друг повод за недоволство са т. нар. стратегически партньори. Такъв, според наредбата, е всяка фирма или предприемач, който заяви, че има намерение да обработва и да ползва голямо количество дървесина. Кой конкретно ще е той решава ръководството на държавното или общинското горско предприятие. Не са формулирани обективни изисквания, ясни критерии, прозрачни стандарти, по които да бъдат определяни тези стратегически партньори. По този начин би могло да се приложи голяма доза субективизъм при избора на един или друг партньор, мотивиран с неясни икономически, а защо не и политически интереси.
Критиките към наредбата от есента вече имат и по-конкретна формулировка. В отвореното писмо на браншовите организации от Коалиция Да спасим горското предприемачество в Българиядиректно се задава въпросът : Защо допуснахте, г-н министър-председател, българската гора и горският сектор на България да станат заложник на шепа ловни олигарси, които открито и целенасочено се подкрепят от държавата.В писмото са изброени шест точки с конкретни обяснения кой член от документа до какви нарушения може да доведе.
nbsp;
