Чиновници и специалисти хукнаха през глава да описват рисковете, които крият водните съоръжения. Проверките им категорично доказаха, че освен близо седемстотинте потенциално опасни язовира единадесет от микроязовирите в страната са напът да причинят наводнения като това в село Бисер. Дадени са предписания как да се гарантира сигурността на проблемните басейни, а на областните управители е вменено задължението да следят какво ще направят собствениците им.
Истината е, че предупреждения за тези опасности е имало. БАНКЕРЪ успя да открие шокиращи справки, изготвени от областни управители още през октомври и ноември миналата година, в които ясно и категорично са посочени потенциално опасни съоръжения в различните региони на страната, както и броят на населението, което може да пострада. Очевидно обаче никой не си е направил труда да помисли какво може да се случи… ако Господ не е българин.
Ние бихме могли да предоставим на читателите си един доста дълъг списък на рисковите водни съоръжения, но едва ли е наша работа да анализираме степента на опасност на всички тях.
Макар и скоростна, проверка до този момент е обхванала едва 140 микроязовира и е установила шокиращ резултат. Само 30 от тях са в добро състояние. Особено опасни са водните съоръжения в областите Кърджали, Монтана, Пазарджик, Сливен и Смолян. Според Михаил Андонов, изпълнителен директор на Язовири и каскади, 80 на сто от тези съоръжения нямат преливници и стените са в много лошо състояние. Това само по себе си означава, че при предстоящото снеготопене има реална опасност стените им да се скъсат. В Кърджали например пътят за Черноочене може да бъде залят от язовир Пчеларово 2 (105 хил. кубика) и това да блокира достъпа до засегнатите места. В Пазарджишко пък е застрашена жп гарата. Сега хидроинженерите, които са нотоварени със задачата да обезопасят язовирите, трябва да се ще кажат какво да се прави. Най-вероятно решение на този етап ще е те да бъдат източени.
Втора седмица държавата ни се тресе в очакване на предстоящи наводнения, още скъсани диги и незнайно какви разрушения. Вече стана ясно, че на фона на всички потенциални опасности най-опасни са 696 язовира, а застрашените хора са стотици хиляди. Според главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението,повечето от водоемите не се поддържат в съответствие с изискванията за безопасност и са поверени на персонал, неподготвен за контролирано изпускане на висока вълна. Да не говорим, че повечето изпускатели се оказали бетонирани. Но тъй като от години цари пълен хаос по отношение на информацията за собствеността на язовирите и отговорността за стопанисването им, не е персонализирана, няма и как да бъдат наказани виновниците за тези преустройства във водните съоръжения.
Водоемите край София
Само областният управител на София Данаил Кирилов е отличил десет такива язовира. От тях два са собственост на държавното предприятие Язовири и каскади, което е под шапката на Националната електрическа компания – яз.Пасарел и яз. Кокаляне. Общо взето, те са сред най-поддържаните съоръжения, но очевидно и там са открити възможни опасности. Язовирите Панчарево и Филиповци , които са собственост на Министерството на земеделието и храните и се стопанисват от едноличното акционерно дружество Напоителни системи, също са влезли в черния списък. Пет са опасните язовири, собственост на столична община: Бистрица, Мрамор, Мърчаево, Сеславци и Суходол. В документа е отбелязано, че яз. Сеславци дори няма преливник. Потенциално опасен е и частният яз. Иваняне в района на Банкя. Той е собственост на Анна Зафирова, а наемател му е Мария Недялкова. Справка в информационната система Дакси показва, че Недялкова участва в три фирми. Едноличното дружество с ограничена отговорност Нейчър е специализирано в развъждането и отглеждане на риба.
От информацията за цялата Софийска област става ясно, че 36 язовира на нейната територия са потенциално опасни. Собствеността им е разпределена между държавното предприятие Напоителни системи, което притежава седем от тях: четири са частни, а останалите са общински. Прави впечатление, че сериозни компании като Асарел Медет например, които притежават един от големите язовири в областта – Жеков вир (24 000 000 куб. м), очевидно не са положили достатъчно грижи за неговата сигурност и при евентуален проблем жителите на с. Петърч биха били застрашени. Същото е и положението с грижите, които са полагали шефовете на акционерното дружество Елаците мед, което е собственик на яз. Радин извор в землището на община Мирково.
Язовир Душанци в община Пирдоп пък е собственост на Аурубис България АД. Неговите 11 600 000 куб. м вода едва ли са маловажна заплаха за хората от едноименното село…?! Доста нетрадиционен собственик има яз. Влашка река – той принадлежи на Тексим банк АД. Явно финансовата институция ще трябва да търси специалисти, които да могат да се справят с изискванията за безопасност на подобно съоръжение. Макар и малък, язовирът (350 000 куб. м) може да създаде главоболия на хората от Долна баня, ако не бъде приведен в изрядност.
Част от общинските водоемите са отдадени на концесия, но повечето от тях се стопанисват от отделните кметства. Като се има в предвид колко мизерни са бюджетите им, трудно може да се предположи, че някой от кметовете ще успее да задели достатъчно средства, за да ги вложи в опасните водоеми. С други думи, опасностите и тук дебнат отвсякъде.
Впечатляваща е бройката на
рисковите язовири в Бургаска област
Според областния управител Константин Гребенаров те са тридесет и шест. Озадачаващото в случая е, че сред тях са трите язовира на ВиК – Бургас, които би трябвало да са в изрядно състояние. В позорния списък са влезли и осем от тукашните язовири на Напоителни системи, които очевидно също не са били достатъчно обгрижвани.
Дванадесет са опасните общински язовири в общините Руен, Сунгуларе, Карнобат, Камено и Средец. Част от тях също са преотстъпени на частници, но има и такива, за които очевидно никой не се грижи. В нелицеприятната класация влиза дори яз. Мандра, собственост на акционерното дружество Лукойл Нефтохим Бургас. Частните сдружения за напояване, които са собственици на четири язовира в общините Айтос и Средец, също не са се погрижили за тях, според документа – под резолюцията Утвърждава! стои подписът на областния управител.
Седемнадесет са язовирите, които носят етикета
потенциално опасни на територията на Варненска област
Областният управител Данчо Симеонов е предал този списък още през октомври миналата година. Четири от тях са собственост на Напоителни системи, но три са отдадени под наем на частни фирми. Сегашният чорбаджия на яз. Елешница е шуменското дружество Еко фрут, управлявано от Николай Филипов. Язовир Снежина в община Провадия също се ползва от шуменска фирма – Аквакултури ООД , собственост на Веселин и Румен Караманови. Стопанин на яз. Генерал Киселово в община Вълчи дол пък е варненският бизнесмен Николай Колев.
Осем са застрашените язовири – общинска собственост. Те също са дадени за стопанисване на частни компании.От подадената справка става ясно, че част от яз. Генерал Киселово в община Вълчи дол е на общината и е дадена на едноличния търговец Амфора тур, което е на Красимир Борисов. Язовир Страхил пък е даден на едноличното дружество с ограничена отговорност Кей енд кей консулт, собственост на Кирил Кръстев. Според регистрите фирмата се занимава с …маркетингова, счетоводна и консултантска дейност. Язовирите Бреста,Черковна, Манастир,Доброплодно и Аврен също са отдадени под наем на различни търговци с доста екзотични занимания, според регистрациите на фирмите им, занимаващи се основно
пенкелер търговия
nbsp;
Този факт сам по себе си поставя въпроса не е ли необходимо кметовете да изискват от наемателите на тези съоръжения гаранции за възможността им да ги поддържат професионално.
Девненският язовир Шламоотвал Падина също е сред застрашените, макар че е частна собственост на акционерното дружество Солвей соди. ТЕЦ Варна, която притежава язовира в с. Езерово, очевидно също не е положил достатъчно грижи за него, тъй като и той е определен от проверяващите като потенциално опасен.
Като се прибавят към тях и единадесетте язовира в област Добрич, картината в североизточния район става доста печална. Само един от тях е собственост на Напоителни системи, всички останали са общински и са под патронажа на кметствата в Добрич, Балчик, Тервел и Генерал Тошево. Притеснителното в техния списък е, че яз.Пластхим е записан като… безстопанствен.
На този фон
Благоевградска област е направо защитена
Там потенциално опасните язовири са едва… четири. Това са яз Стойковци до село Логодаж, Кринец в землището на Банско, Валтата до Петрич и Бели брег до гр. Сандански. Всички те са собственост на Напоителни системи, но евентуална авария би застрашила сериозно пътни мостове, малки животновъдни ферми, теснолинейката между Банско и Добринище, производствените бази за инертни материали по пътя към гранично пропускателния пункт Златарево. Сериозни поражения ще понесе и международният път Е-79, става ясно от справката на областния управител Константин Хаджигаев.
Със солиден запас от опасни водоеми
nbsp;
се отчита и областният управител на Враца Пепа Владимирова. В представения от нея документ са записани цели 24 язовира. Двадесет и един от тях са общински, а три са под патронажа на Напоителни системи. Кметствата в региона очевидно отдавна са прехвърлили отговорността за тяхното стопанисване на частници, защото според предоставената справка за тях се грижат физически лица. А потенциално застрашени при авария на тези водоеми са общо към 4000 души. Макар и малка
област Видин
също е сред отличниците с принос към опасните язовири в страната. Те са 15 на брой. Шест от тях са под управлението на Напоителни системи, един – яз. Скомля в община Димово, е собственост на земеделска кооперация, а останалите са общински. Най-големият е яз.Рибиша в община Белоградчик. Обемът му е 40 800 000 куб. метра. Ако се случи нещо с него, ще бъдат залети три села – Дреновец, Тополовец и Динково.
Прегледът на рисковите язовири
не може да мине без Пловдив
Областният управител Здравко Димитров е предупредил за 67 опасни водни съоръжения през ноември миналата година. Повечето от тях са общински, но има и такива които са под контрола на държавните предприятия Язовири и каскади и Напоителни системи. И ако човек започне да чете този поменик от застрашаващи здравето и живота на хората обекти, неминуемо ще се хване за главата. Може би именно този огромен списък отново извежда въпроса: кой си позволи и продължава да си позволява да пренебрегва подобни информации, които сами по себе си са взривоопасни.
Водите на
седемнадесет язовира в Смолянска област
също могат да създадат проблеми за населението. Осем от тях са частни, четири на Язовири и каскади, един на Напоителни системи и четири са общински. Областният управител Стефан Стайков е заверил с парафа си опасната справка, но и отговорните за това състояние на водните обекти трябва да усетят тежката ръка на държавния контрол – иначе гинем.
Хасковският областен управител Ирена Узунова
е дала сигнал за 30 потенциално опасни язовира. Четиринадесет от тях висят на врата на земеделския министър Мирослав Найденов, за един отговаря Националната електрическа компания и 15 са разпределени на кметствата в областта. От документа става ясно, че тук няма частни мераклии да стопанисват водоемите и така отговорността със сигурност ще падне изцяло на държавата, тъй като и малките общини едва ли ще проявят желание да ги задържат в патримониума на собствеността си. Пък и това е начинът да си свалят от гърба един допълнителен и доста тежък товар.
nbsp;
nbsp;
