Дори и за членовете на управляващата в Германия коалиция беше достигната една важна психологическа граница. Показа го реакцията на лидера на Християнсоциалния съюз (ХСС) и премиер на Бавария Хорст Зеехофер, който призова в бъдеще всякакви мерки за спасяване на еврото да бъдат приемани само след допитване до хората.
Думите му накараха неговите коалиционни партньори в правителството да замлъкнат, а социалдемократическата опозиция го обвини остро в евтин популизъм. Естествено, в политиката от приказките до делата има дълъг път. Не е сигурно даже, че самият Зеехофер е решен да го извърви до края, но инициативата му ясно показва, че определени политически кръгове в страната вече не са готови да плащат до последно за това, което се случва в Южна Европа.
Самият финансов министър Волфганг Шойбле се ядоса по страниците на Велт ам Зонтаг, заявявайки, че гърците трябва най-после да поставят дъно на собствената си каца. Едва тогава ще можем да изсипем нещо в нея. Всъщност германците вече дадоха доста, и то предварително, а изход от гръцката криза така и не беше намерен. Може би това развитие даде крила на Хорст Зеехофер, който реши да покаже на всички, че се доверява на интелигентността на германските избиратели.
Хората усещат дали политическите процеси протичат в правилната посока, или не, заяви той пред медиите, допълвайки, че когато става дума за покриване на задължения от такъв размер на закъсали (европейски) държави, трябва да има допитване до народа.
Разбира се, исканията на Зеехофер за референдум са леко закъснели. Той самият добре знае, че за да се изпълнят предложенията му, е необходимо да бъде променена конституцията, а това ще отнеме доста време. Водачът на ХСС обаче очевидно иска да се презастрахова за бъдещи помощи, които, както вървят нещата, едва ли ще закъснеят.
Засега реакциите на коалиционните партньори са по-скоро отрицателни. Ангела Меркел отдавна е показала какво смята за т.нар. пряка демокрация, още повече че всяка стъпка в тази посока би могла да засегне имиджа й на стожер на Обединена Европа. От Партията на свободните демократи също се възпротивиха срещу вижданията на Зеехофер. Само че християндемократите и либералите са наясно, че подобна линия на политическо поведение няма да им донесе много позитиви в краткосрочен план, а изборите за Бундестаг са през 2013 година.
Хорст Зеехофер е наясно с тези реакции, но също така като добър политик не изпуска от очи и настроенията сред обикновените хора. Те са повече от показателни. По последни проучвания 2/3 от германците се съмняват, че гърците ще извършат необходимите икономически реформи, а близо 50% са убедени, че банкрутът на южната ни съседка е по-приемливият вариант. В този контекст и все повече немски политици започват да мислят, че фалитът и евентуалното излизане на страната от еврозоната не са чак толкова страшни. Темата вече не е табу по време на сбирките на германския политически елит, въпреки че за момента Зеехофер ще трябва да понесе критиките в популизъм, отправени към него най-вече от преките му политически противници в Бавария. За действащите европейски политици обаче популист едва ли може да се нарече обиден епитет. Ако това беше така, кризата нямаше да ни удари чак толкова лошо.
nbsp;
