Мечтите топлят понякога. Кандидатурата на сръбския външен министър Вук Йеремич за председател на Общото събрание на ООН обаче няма особено големи шансове за успех, както и кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС. Особено след поредните сръбски изпълнения в Косово.
Независимо от острите критики от Брюксел, от редица водещи европейски държави и дори от призивите за разум, идващи от официален Белград, лидерите на косовските сърби Милан Иванович и Славко Стефанович успяха да прокарат искането си за провеждане на референдум в северната част на бившата сръбска провинция. На 14 и 15 февруари сърбите в областта трябваше да отговорят само на един въпрос: Признавате ли правомощията на ръководеното от албанци правителство със седалище в Прищина? По-провокативно и по-недипломатично запитване, и то само броени дни преди отбелязването на четвъртата годишнина от обявяването на независимостта на Косово едва ли можеше да се направи.
Какъв ще е отговорът, естествено, е ясно на всички и затова не е нужно да се чака до 19 февруари, когато ще бъдат оповестени резултатите от гласуването. В Северно Косово живеят близо 60 000 сърби. Те съставляват мнозинство в тази част на страната и отдавна са показали, че не искат да имат нищо общо с доминираното от местните албанци правителство.
Ние решихме единодушно, че ще се проведе референдум и никой вече не може да го отложи, заяви гордо представителят на четирите сръбски общини в Косово Славко Стефанович ден преди началото на спорния плебисцит. Въпросът е какво точно печелят сърбите в областта с подобно поведение? Колкото и да им се иска, допитването няма потенциал да доведе до преразглеждане на тяхното положение в международен план. За сметка на това увеличаването на напрежението и големият брой нерешени проблеми в Косово могат да дестабилизират целия регион на Западните Балкани в дългосрочен план.
Всъщност, това, което на първо място показва злополучният референдум, е, че косовските сърби все още живеят в някакво безвремие. Те продължават да си плащат сметките с динари и лоялността им си остава насочена към Белград. Но по силата на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН селищата им са част от територията на Косово и трябва да бъдат управлявани от Прищина. Големият проблем в момента е, че след обявяването на косовската независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. северната част на областта се превърна в зона без правила. Мафиотски структури определят дневния ред. Правителството в Прищина няма потенциал да се справи със ситуацията само, а Белград няма достатъчно влияние, както показва и референдумът.
Каква е реалността си личи преди всичко и от положението по границите на най-новата балканска държава. Сръбски националисти непрекъснато издигат барикади и не допускат албански митничари и полицаи до контролно-пропускателните пунктове. Силите на НАТО също имат проблеми с преминаването и често между тях и сърбите се стига до престрелки. Поради тежката ситуация контингентът от 6000 рейнджъри на Алианса засега остава същият, при все че искаше планове броят на войниците да бъде намален наполовина още през февруари 2012-а.
Референдумът на косовските сърби обаче ще удари най-силно по аспирациите на правителството в Белград и на президента Борис Тадич за членство в Евросъюза. Ако в Брюксел стигнат до извода, че сръбският кабинет не се старае достатъчно за намаляване на напрежението в Северно Косово, европейските перспективи на страната ще изчезнат яко дим.
