Д-р Желев, има ли Росен Плевнелиев качествата и визията да се превърне в успешен президент? Впрочем можете ли да разтълкувате какво означава успешен президент?
– Много пъти съм казвал и по време на предизборната кампания и след като вече беше избран, че има основания да се смята, че Плевнелиев ще e успешен президент. При това той ще бъде и различен от предшествениците си. Той става държавен глава в друга историческа обстановка, не в онази от началото на 90-те години. Когато аз бях президент, трябваше да се решават политическите проблеми – разграждането на цялата комунистическа система, строена в продължение на 45 години. Там политическите елементи бяха много остри. Сега сме навлезли и продължаваме да навлизаме в един по-прагматичен период. Широките контакти, които Плевнелиев има още преди да влезе в политиката, ще му помагат да прави онова, което трябва да се прави.
В какво е истинската власт на държавния глава? Често чуваме, че правомощията на президента са недостатъчни.
– Конституцията, която Великото народно събрание прие, сериозно оряза правомощията по чисто конюнктурни съображения. Още на кръглата маса се реши президентството да бъде включено в системата на управление на мястото на Държавния съвет. Когато бях избран от ВНС за президент, получих по-широките правомощия, които комунистическият парламент беше осигурил за Петър Младенов. Това беше парадокс – ремонтираната конституция на Тодор Живков беше направила България фактически полупрезидентска република или поне президентска република от европейски тип. Тогава тези правомощия – като правото на законодателната инициатива, по-широките правомощия в областта на сигурността и стабилността на страната, попаднаха в мои ръце. На шестия ден от избирането ми премахнах ограничението за жителството в България. Това беше голям ужас – уж временна наредба, чието действие продължи 30 години и съсипа живота на много млади хора, добри специалисти, които не можеха да работят по специалността си и да получават парите, които заслужават.
Казвате, че това е било направено единствено с разширените президентски правомощия?
– Да, ликвидирането на жителството беше направено само с един мой указ. Другите решения за демократизирането на армията и на институциите бяха приети на Кръглата маса, но аз ги прокарах във ВНС с правото си за законодателна инициатива.
Днес президентите нямат подобни правомощия.
– Те бяха орязани от конюнктурни съображения с новата конституция, защото се страхуваха, че аз ще спечеля изборите, което и стана. Когато се работеше по главата за президентската институция, от БСП ме поканиха да чуят мнението ми. Тогава им казах: Аз съм за по-силни правомощия на държавния глава. Погледнете какво става на север от нас – още не са угаснали вълненията след убийството на Чаушеску. Вижте какво става на юг от нас – двете натовски държави Турция и Гърция от години живеят в огромно военно-политическо противопоставяне. Погледнете Югославия – това са само първите облачета, които се появяват на хоризонта, но какво ще става – само един дявол знае. Идеята ми беше, че при това положение България не може да има слаб държавен глава, защото решенията в драматични ситуации трябва да се вземат много бързо. Ако парламентът трябва да ги взема, ще минат дни, седмици и само ще диша праха на това, което е отминало.
Как виждате бъдещето на Георги Първанов в БСП? В този контекст коментирайте как се чувства един президент, когато напусне за постоянно сградата на Дондуков 2?
– Един президент, когато напусне сградата на президентството, отива при свои приятели, прави един запой, както го направих аз. Пожелахме си с Петър Стоянов добро бъдеще, макар моето бъдеще да изглеждаше неопределено. Защо Първанов да не влезе в политиката? Това не е престъпно. Нито може да навреди на страната, нека да използва връзките и контактите, които е натрупал в полза на страната, в полза например на политическата си сила. В това няма нищо лошо, нищо престъпно. Защо да не може да стане успешен лидер на партията си?
Ще успее ли Синята коалиция да влезе в следващия парламент според вас? Какво би загубила България, ако не успее?
– На страната е нужна силна, стабилна, истинска, уважавана десница. Както, разбира се, и левица. Много пъти съм уподобявал демокрацията с птицата, която лети, и за да го прави, има достатъчно силно и дясно, и ляво крило. Когато само едно от крилата е силно, а другото го няма, тогава демокрацията е органично увредена. Независимо от нашите пристрастия – лични, семейни, колегиални, трябва да гледаме и десницата, и левицата да бъдат силни, за да имаме силна демокрация.
Виждате ли движението на Меглена Кунева като сериозна алтернатива в център – дясно?
– Зависи от нейните намерения. Движението й е добре измислено. Тя се е доказала като еврокомисар, свърши много работа, имаше отзиви за работата й от различните представители на Европейската комисия и Барозу, одобряваха я. Тя наистина разви една много интензивна, интересна, заслужаваща уважение дейност. До каква степен тя би успяла да създаде политическа сила е трудно да се гадае, защото зависи от много фактори.
Изчерпа ли се ДПС като партиен модел и като роля? Не са ли заслугите й към етническия мир преувеличени?
– ДПС изигра важна роля за запазването на етническия мир в страната и това не бива никога да го пренебрегваме. Това е исторически факт. Ако ДПС имаше някои по-диви политически лидери, които да искат мъст и реванш за възродителния процес, можеше да има много неприятности в България, а и за Европа. Историческите му заслуги не могат да се отрекат. Не знам обаче как ще се развият по-нататък нещата с ДПС.
За коя политическа грешка, която сте допуснали, съжалявате най-много?
– Вижте, много от грешките стават не по вина на греховника, а и на историческите, политическите и други обстоятелства, които могат да подтикнат към заблуда. Много пъти съм мислил по тези въпроси. Една от грешките, за които действително съжалявам, е, че ние се съгласихме изборите за Велико народно събрание да бъдат през месец юни 1990 г., а не в края на годината. Тогава със сигурност БСП щеше да се срути напълно и пътят на СДС и демократичната опозиция към властта щеше да бъде отворен и ние щяхме да имаме абсолютно мнозинство. Тогава имаше известно противоречие. Радикалдемократическата, социалдемократическата, демократическата партии, лидери като Петър Дертлиев, бай Милан Дренчев, Стефан Савов настояваха изборите да бъдат насрочени по-късно. Ние имахме много резерви към мнението на по-старите политици по въпроса за вота. Смятахме, че те се поддават прекалено много на политиканстване. Те искаха изборите да се насрочат през есента – октомври или ноември. Тогава БСП щеше да бъде напълно скапана, защото кризата започваше да хваща за гушата все повече хора. А ние, за да не бъдем спекуланти, решихме да проведем по-рано изборите, за да спестим на народа мизерията. Това се оказа много наивно. Ние спасихме БСП от разгром, а не народа от мизерия.
Съжалявам и за това, че не осъдихме Тодор Живков, Политбюро и ЦК на БКП, които два пъти взеха решение да направят България 16-а република на СССР. Първият път е бил през 1960 г. по времето на Хрушчов на секретен пленум. Хрушчов, който не е образован човек, не е и особено политически културен, слава Богу е бил надарен с природна интелигентност. Казал е: какво ще стане, ако утре това наистина се случи, всички ще скочат, че съветският империализъм продължава да поглъща предишните си съюзници и сателити. Той отхвърля предложението. През 1970 г. същите бандити пак правят пленум. На него отново обсъждат въпроса. И при двата случая изпращат писмо до генералния секретар и до КПСС. Брежнев вече не е могъл да се ориентира в обстановката и не е приел. Ако бяхме успели да осъдим БКП за държавна измяна и национално предателство, България щеше да тръгне по друг път. Щяхме да можем да забраним комунистическата партия, както в Русия КПСС беше забранена година след пуча.
Смятате ли, че каузата на либералната демокрация е победила? Не причини ли либералната икономика – моделът, който СДС прокара и в който страните от бившия Източен блок виждаха единствена алтернатива на комунизма – настоящата криза?
– Има го и това, разбира се. Либералната демокрация е средният път между социалдемокрацията и христяндемокрацията. В последните 20 години навлязохме в период, в които либералната демокрация беше компрометирана до голяма степен
Политически или икономически компрометирана?
– Икономически най-вече, но и политически в голяма степен. Важно е в каква степен дадената форма на демокрация съответства на реалностите в живота на дадена страна. Въпросът е България да намери нишата в рамките на Европейския съюз, където може да даде най-много от себе си, но и да вземе най-много от контрагентите си.
Следите ли развитието на съвременната философия? Харесвате ли някой нов мислител?
– Следя развитието на философията доста повърхностно.Тази дисциплина преминава през кризисен период. Говоря за науката философия, не за елементарната публицистична представа за нея, където всеки по-общ въпрос се обявява за философски. Но тази дисциплина се намира на етап, в който вече се отделят последните частни науки от нея – процес, който е започнал още в антична Гърция. От тези огромни, обширни области остава само диалектиката. Това е философията. Науката философия, която може да се изложи като система с подредени понятия и категории. Но по принцип е трудно, да не кажа невъзможно, да обявиш даден автор за философ заради това, че е попаднал на точната тема, която в момента вълнува обществото и заради това, че е успял да забие няколко пирона на правилното място.
Кой е най-яркият ви спомен от покойния Вацлав Хавел?
– Имам доста спомени от него. Ще ви разкажа за една случка на последната конференция на полския синдикат Солидарност, на която присъстваше и той. В речта, в която аз произнесох, казах, че не е вярно, че в България не е имало съпротива срещу установяването на комунистическия режим. Това е идея, която беше разпространявана и поддържана от Държавна сигурност в България. Обикновено се посочва въстанието на немските работници през юни 1953 г., унгарската революция през октомври 1956 г., инвазията в Чехословакия през 1968 г., подготовката за нахлуването в Полша през 1980 г., когато се създава и Солидарност. България, казах им тогава, е първата страна, в която е съществувала народна революция още след окупацията на Червената армия. Ако не е била тази окупация, в страната нямаше да има комунистически режим, защото народът, особено земеделските движения и земеделската младеж, са се вдигнали на въоръжена борба. В цели провинции официалната власт не е могла да влезе – и това е продължило до 1948 година.
Това документирано ли е официално?
– Документирано е. И в тези битки са загинали не по-малко от 150-200 хил. души, главно млади хора, които излизат да се бият за земята си, за правата си. Това сега вече е доказано. Стефан Цанев е успял да го види в архивите на Държавна сигурност и в секретните архиви на ЦК. Описал го е в четирилогията си. Досега не се е знаело, защото комунистическият режим не е искал, наследниците му също.
nbsp;
Снимки:
127978
4902 (на следващата страница)
От ляво на дясно: Проф. Николай Василев, Емил Кошлуков, Константин Тренчев и Желю Желев на празненство по случай 10-ата годишнина от основаването на СДС.
