Криминалното банкиране: технология за заробване на кредитополучателите, бе помпозното наименование на пресконференцията, която в петък дадоха петима представители на Гражданска инициатива срещу привилегиите на банките. Това бяха адвокат Веска Волева, юристката Душана Здравкова, социологът и бивш председател на КНСБ Кръстьо Петков, председателят на управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива Явор Джиджев и Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация активни потребители. От думите им, разбира се, не стана ясно какво криминално има в банкирането и дали някой някого е напердашил, или го е мъкнал като добиче към банковия клон, за да му даде насила кредит. Но пък петимата участници използваха възможността за пореден път да хвърлят помия върху банките.
Ако искаме да използваме същите манипулативни похвати, може да обвържем споменатото сдружение с интересите на Алексей Петров – Трактора. И сигурно няма да сме далеч от истината. Достатъчно е да споменем три факта. Алексей Петров се изкара жертва на банките, защото се борил срещу тях. До президентската кампания той бе изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, а на самите избори се яви в тандем с Душана Здравкова. Тази тема сигурно си заслужава по-дълбока разработка, но засега ще се върнем на обвиненията срещу банките.
Законът за конфликт на интереси не се отнася за банкерите. Те могат да направят 100 паралелни фирми и 100 заплати да вземат. Нашият законодател им е дал този комфорт. Вие не можете да си представите каква безконтролност е дадена на банките, заяви на пресконференцията адвокат Волева. В подкрепа на това свое твърдение тя отново извади списък от фирми, в управителните органи на които са шефовете на Юробанк И Еф Джи България и Райфайзенбанк (България). Към него обаче вече са добавени и дружества, в които участва Франк Бауер, който пък е посочен като шеф на БАКБ. Нищо че американецът излезе от въпросната кредитна институция преди три години.
На въпрос на репортер на вестник БАНКЕРЪ защо в списъка й с фирми са включени Борика-Банксервиз и Дружество за касови услуги, които нямат нищо общо със събирането на вземания, Волева започна да бие отбой: Това, което казвате, е така, само че тези фирми, които посочвам, са редом с фирмите, които събират дългове. Няма законодателен регламент и ние за това се борим.
От БАНКЕРЪ се опитахме да водим разговор по същество, като репликирахме адвокат Волева, че международни компании за събиране на вземания като Кредитреформ и OЕм BиМатрикс извършват дейността си навсякъде по света, без да имат банков лиценз, защото такъв не се изисква.
Трябва да се направи разлика за събиране на месечните вноски по дълга и тези, които се събират с изпълнителен лист. А тези фирми (на банките) събират и съдебни вземания. Иначе и аз ако имам някакво вземане ще искам да ми се върне, но нямам механизъм да дойда със съдия-изпълнител и да го събера, каза Волева.
От думите й оставаме с впечатление, че тя няма нищо против компаниите за събиране на вземанията да си вършат работата, само че иска дейността им да бъде поставена в законови рамки. И освен това желае банкерите да се подчиняват на Закона за конфликт на интереси. Последното й желание обаче е, меко казано, странно. Достатъчно е да погледнете сегашния Закон за конфликт на интереси, за да видите, че той засяга единствено и само държавните служители, политическите лица като президент, премиер, министри, заместниците им, служителите на съдебната система, на Сметната палата, областните управители и кметските администрации и държавните и общинските дружества. Ако вкараме в него и банкерите, които управляват частни търговски дружества, е логично в тази рамка да натикаме и мениджърите на всички фирми. Само че тогава вече ще става въпрос за друг закон, или по-точно за нормативен буламач. Подобно прекрояване на Закона за конфликт на интереси ще изисква и сериозни поправки в редица други нормативни документи като например Закона за кредитните институции, където избягването на конфликт на интереси вече е уредено.
Искахме да попитаме адвокат Волева дали вижда нещо нередно в това собствениците на едни дружества, каквито са дъщерните фирми на банките, да назначават в мениджмънта им свои управители. В този момент обаче решително се намеси Душана Здравкова, която обяви, че думата трябва да се даде и на други репортери. Колегата Георги Минев попита дали исканите от участниците в Гражданската инициатива промени в ГПК няма да доведат до по-трудно събиране на кредитите.
Вие, ако сте частна фирма, как си събирате кредита? Като отидете в съда и доказвате дали имате вземане, или не. Банките са търговски субекти и не могат да се ползват с предимства спрямо другите търговски дружества, каза Волева. Само че пропусна да засегне темата, че банките са търговски субекти, които събират депозити, за да отпускат кредити. И за да плащат навреме по депозитите, трябва да могат по-лесно да си събират вземанията. В противен случай ще се върнем към 1996-а и началото на 1997-а. Защото въпросният облекчен режим в ГПК им бе даден, когато стана ясно, че огромен брой фирми – нередовни длъжници, ползват законовите процедури, за да отлагат принудителното събиране на задълженията им. И докато адвокатите им водят дела в съда, оспорвайки един или друг дълг, шефовете на компаниите изнасят парите и имуществото им в неизвестна посока. Към тези мрачни моменти на българския бизнес ли искат да ни върнат участниците в новоизлюпеното Гражданско сдружение? Може би не, но пък трудно може да се спори, че лидерите му се опитват да разширят един много доходоносен пазар на адвокатски услуги, където защитникът на длъжника има неограничени правни възможности да разтакава кредитора с години. В своя защита адвокат Волева заяви, че ако предложенията й бъдат претворени в промени на нормативните документи, това ще намали броя на делата, които тя води срещу банките. Тези дела може би ще секнат, но ще се отприщят неограничени възможности за безконечни оспорвания на вземания, от които ще потекат реки от адвокатски хонорари.
Точно в този смисъл е добре да се види дали с публичните си изяви адвокат Волева не нарушава изискванията на чл. 42 от Закона за адвокатурата, който изрично забранява нейното съсловие да рекламира дейността си. Без значение е, че Душана Здравкова отрече такъв проблем да съществува. Засега експертността на нейното становище е под въпрос, защото по конкретния казус тя е заинтересовано лице. Нищо че опитът й като съдия е безспорен.
