Независимо от убедителните причини, които финансовият министър Дянков излага, за да докаже необходимостта от промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система (Сребърния фонд) повече от очевидно е, че той възнамерява да позапълни с парите от него опразнения джоб на хазната. И да е имало някакви съмнения в това отношение, те напълно отпадат след публикуването на проекта за промени във въпросния закон. Според сега действащия норматив влагането на парите на фонда в български държавни и общински ценни книжа е императивно забранено.
Предлаганите от Дянков изменения
nbsp;
обаче ще позволят до 70% от сребърните пари да отидат за покупка на нашенски държавен дълг и още до 15% за родни общински облигации. Излиза, че 85% от резерва на пенсионната система ще бъдат прибрани от държавата. Ако се вярва на министъра, че до пролетта в Сребърния фонд ще има 2.1 млрд. лв., то тогава на негово разположение, ще останат 1.79 млрд. лева. Като председател на УС на фонда Дянков ще може да посочи в дълговите ценни книжа на коя община той да инвестира парите си. Въпросната община – например Софийската, пък ще поеме ангажимент средствата от пласирането на облигациите й (т.е. тези от Сребърния фонд) да бъдат вложени на депозит в посочена от нея банка – да кажем, Общинска и Българска банка за развитие. С тези пари банките могат да купят… държавни ценни книжа. В цялата тази пирамидална схема не се вижда къде се създават парите прим, осигуряващи високата доходност, така лелеяна от министър Дянков. Впрочем най-богатият американски инвеститор Уорън Бъфет е един от заклетите противници на облигациите през последните няколко години.
За нашия Сребърен фонд сега съществува и законовата възможност до 20% от парите му да бъдат вложени в местни банки, с изричната договореност с тези пари да бъдат закупени държавни облигации.
Така схемата, която предлага Симеон Дянков, става съвсем прозрачна. Дори няма нужда от дебати.
Доходността от инвестициите на Сребърния фонд
nbsp;
формално ще бъде увеличена. Но в крайна сметка тя ще е за сметка от редовите данъкоплатци.
Преди седмица по време на парламентарния контрол финансовият министър обяви, че от досегашния си престой по сметки в БНБ (като част от фискалния резерв) парите на фонда са носели доход под 1% и инфлацията реално ги е изяждала. Същите са аргументите и в официалните мотиви към проектозакона. Резонният въпрос тогава е: кой е виновен за това през изминалите две години? Та нали именно министърът на финансите е председател на управителния съвет на фонда? Пред него не е имало никакви пречки да се възползва от опцията в сега действащия закон и да вложи до 20% от парите на депозит в търговски банки, срещу което да получава лихва от 6-6.5% годишно. Видя се, че това е възможно да стане по напълно прозрачен начин, така както средствата на Държавната консолидационна компания – 93 млн. лв., бяха вкарани в Юробанк И Еф Джи България на влог с годишна лихва от 6.32 процента. За да се сключи подобна сделка с парите на фонда, дори не е нужно да се променя законът.
Нищо не е пречило на Дянков да вкара до 30% от сребърните пари в
нискорискови държавни облигации на страни от ЕС
nbsp;
като Германия, Холандия, Дания и Швеция? Техните десетгодишни ДЦК носят среден доход от 1.8% до 3.5%, който е значително по-висок от този на депозитите в БНБ. В сегашния закон има куп други инвестиционни възможности (освен вече изброените), които предлагат по-висок доход при поемането на по-голям риск. Според някои анализатори при прилагането на гъвкаво управление на парите на фонда и поемането на премерен риск Дянков е можел да постигне средна доходност от 4-4.5% годишно, дори при сегашната нормативна уредба. Той обаче не го е направил, а сега се оплаква, че не е свършена работа, която е в персоналните му отговорности. Ето защо са още по-необясними мераците му за промяна на закона, така че той да позволява инвестиции в български държавни и общински ценни книжа.
Някой може да каже, че при сегашната конюнктура е по-добре спестените за пенсионерите пари да се вложат в националната икономика, а не в стопанствата на други държави. Но в проекта за промени на Закона няма предложения за увеличаване на средствата, които могат да се дават на депозит в български банки. А с тях те могат да отпускат кредити при по-ниска лихва. Нали за нея се грижеше допреди седмица министър Дянков. Но за такива облекчения няма дори и намек. Което само потвърждава извода, че цялата тази нормативна еквилибристика се прави с идеята да се развържат ръцете на финансовия министър и той да ползва парите на фонда за покриване на фискални дупки. Нищо че пред парламента финансовият министър заяви, че средствата на Сребърния фонд не могат и няма да могат да се използват за плащания на държавен дълг. Директно може би не. Но когато с тях се купят ДЦК, държавата си осигурява ресурс за какви ли не неотложни разходи, в това число и за погасяване на задълженията й към външни кредитори. Подобен начин на употреба на сребърните пари е
директно нарушение на принципите на валутния борд
nbsp;
Според тях спестяванията на държавата, парите от емитираните български банкноти и монети в обращение и натрупаните от банките суми в БНБ се инвестират в нискорискови и чуждестранни финансови инструменти (в евро). Идеята е, че ако се случи нещо непредвидено в страната, тя ще разполага с ликвидни резерви, с които да посрещне кризата. Същият е и принципът на управление на средствата на Сребърния фонд – ако държавата не разполага с текущи приходи за плащане на пенсиите, от него да се вземат средства, които да бъдат дадени на възрастните хора. Защото бидейки във валутен борд, правителството и Централната банка не могат да завъртят печатницата за пари.
В случай че промените, предлагани от Дянков, бъдат приети, вместо реални пари в активите на фонда ще има единствено ценни книжа на България, които са обещание за плащане. И по-точно сегашното правителство ще обещава, че някое от следващите ще плати. А ако се стигне до ситуация на неплатежоспособност на държавата, тя ще се разпростре и върху всички ДЦК-та, в това число и върху тези, които са притежание на Сребърния фонд. С други думи, в него няма да има реални средства, които да бъдат дадени на пенсионерите. Единственото, което те ще могат да получат, са въпросните ДЦК, на които сами ще трябва да търсят купувач. При подобен сценарий пенсионерите ще се убедят колко безценни са въпросните облигации, защото ще видят, че за тях никой няма да иска да плати каквато и да е цена. Също като в Гърция.
