Грижите за въздуха, природата и водите във време на свити доходи и постоянно покачващи се цени определено не стоят много логично. От друга страна обаче, милиардите евро по оперативната програма Околна среда са чудесна възможност за съживяването на икономиката в отделните региони и осигуряването на заетост на стотици хора. За съжаление през петте ни години членство в Европейския съюз финансовите потоци от този източник се движат дори по-бавно от замръзналата река Дунав, а амбициозните обещания на сегашното правителство да промени нещата останаха някъде в 2009-а. Колко сме я закъсали с усвояването на средствата за екология става ясно от данните в Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете . До 31 януари по програмата са били платени едва 404 млн. лв., или 11.5% от всичките 3.5 млрд. лева. Договорените средства също са малко – 54%, а плащанията продължават да се движат с изключително скромни темпове – само 155 млн. лв. за 2011-а. Толкова бяха и през 2010-а, а уж трябваше с всяка следваща година да растат най-малкото двойно. Хубавото е, че изгледите за 2012-а са съвсем различни.
Огромното забавяне в изпълнението на оперативната програма Околна среда, натрупано заради мудните действия на кабинета и слабата подготовка на общините, на практика може да бъде наваксано на един дъх. Очаква се през следващите няколко месеца чиновниците, ангажирани с оценката и одобряването на проектите, да свършат в пъти повече работа, отколкото от 2007-а досега. Големият тласък идва от подадените преди дни за оценка в Министерството на околната среда и водите 54 предложения за изграждане на ВиК инфраструктура в населени места с над 10 хил. жители.Стойността им е около 2 млрд. лв., с които общините ще построят или модернизират над 40 пречиствателни станции за отпадъчни води и повече от 1600 км водопроводи и канализация, обслужващи около 1.8 млн. души. Разбира се, крайното одобрение на проектите ще зависи от качеството на представената документация и точността, с която кметствата ще отразят неминуемите забележки, но във всички случи повечето оценки ще са факт към средата на годината.
С тези проекти всъщност приключи кандидатстването по процедурата за строителство на водна инфраструктура в по-големите градове. От нейното обявяване в средата на 2010-а бяха внесени общо 84 предложения, като за четири от тях вече има сключени договори – с общините Трявна, Тервел, Средец и Козлодуй. В най-скоро време предстои подписването на контрактите за ВиК мрежата в столичния квартал Суходоли за тази на Пещера. В оценка пък са проектите на Кнежа, Пирдоп, Хисаря, Кричим, Ловеч, Монтана, Велики Преслав, Провадия, Стамболийски, Раковски, Варна, Карлово, Бяла (Русе), Бяла Слатина, Бургас (Горно Езерово), Бургас (Банево, Ветрен и Бургаски минерални бани), Шумен, Червен бряг, Банско, Добрич, Пловдив, Асеновград, Гоце Делчев и Свищов.
За сериозното раздвижване на програмата Околна среда принос имат и подписаните през февруари от премиера Бойко Борисов и екоминистъра Нона Караджова договори на други десет общини. Общата им стойност е 351 млн. лв., които също ще бъдат използвани за модернизиране на ВиК инфраструктурата. Парите ще бъдат разпределени между София (33 млн. лв.), Балчик (19 млн. лв.), Бургас (24 млн. лв.), Кюстендил (88 млн. лв.), Приморско (42 млн. лв.), Каварна (19 млн. лв.), Дулово (22 млн. лв.), Елхово (18 млн. лв.), Гълъбово (34 млн. лв.) и Сандански (52 млн. лв.). В случая кметствата ще съфинансират средно по 3% от стойността на проектите си, близо 120 млн. лв. ще дойдат от бюджета на държавата, а останалите са от Европейския съюз.
Освен тези контракти бяха подписани и споразумения за реализацията на още два големи проекта, които сега са в Европейската комисия за оценка – за водната инфраструктура на Добрич и Пловдив, чиято общата стойност е 260 млн. лева. Намеренията са изпълнението им да започне още в средата на тази година и да завърши преди края на 2014-а.
Много е важно как ще си проведете конкурсите -прозрачно, чисто, бързо, точно, за да не се налага да връщате пари. Канете медии, канете граждански организации. Отнесете се изключително сериозно. Това са огромни пари. Искам 100% ясни и прозрачни конкурси, обърна се към кметовете Борисов. Дали ентусиазирани от тези му думи, или от желание по-бързо да постигнат желаните резултати, местните власти в Пловдив и Добрич вече обявиха първите обществени поръчки за строителство. В Града под тепетата се провеждат два търга от първия етап на интегрирания проект за водите. Единият е за реконструкцията на 33 км канализационна и водопроводна мрежа в четири квартала на север от река Марица и за изграждане на разтоварващ канализационен колектор по бул. Дунав. Другата процедура е за модернизация и разширение на пречиствателната станция за отпадъчни води, като е заложена и рехабилитация на механичното стъпало за пречистване, което ще спомогне за подобряването на състоянието на Марица. Общата прогнозна стойност на двете поръчки е 85 млн. лева.
Добрич също обяви два търга – за изграждане на 86 км ВиК мрежа и за надзора на строителството, за които са предвидени 66 млн. лева. След завършването на проекта хората в града би трябвало да плащат по-малки сметки и да имат вода постоянно, защото сега цената на ВиК услугите в района е най-високата в страната и често има режим.
За набъбването на усвоените средства по оперативната програма значително ще помогнат и плащанията по още редица контракти, които бяха подписани в края на 2011-а. Става дума за екопроектите на Радомир (79 млн. лв.), Пазарджик (49 млн. лв.), Варна (48 млн. лв.), Велико Търново (45 млн. лв.), Левски (43 млн. лв.), Бургас (43 млн. лв.), Чирпан (42 млн. лв.), Смолян (41 млн. лв.) и Елин Пелин (40.6 млн. лв.). Впрочем по тях вече са разплатени около 8 млн. лв., като най-голяма заслуга имат Велико Търново (4.3 млн. лв.) и Бургас (2.7 млн. лв.).
Останалите големи проекти, по които днес се работи с пари от Евросъюза, са тези за интегрираните водни цикли на Габрово и Враца, както и за система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община. Усвоените по тях пари са съответно 23.9 млн. лв. (от 123.5 млн. лв.), 24.9 млн. лв. (от 136.3 млн. лв.) и 35.9 млн. лв. (от 359.4 млн. лв.). Относително по-големи суми по програмата Околна среда са платени и за канализацията на Перник (24.3 млн. лв.), за подобряване на състоянието на басейна на р. Камчия (21.4 млн. лв.), за ВиК мрежите в Приморско (17 млн. лв.) и Благоевград (12 млн. лв.), за пречиствателната станция в Белослав (16.9 млн. лв.), и за разработването на стратегиите за речните басейни (12 млн. лв.).
Ако всички изброени планове наистина се осъществят в заложените срокове, то до две години екологичният облик на България ще е много по-различен. Нелепото само е, че тези проекти можеше вече да са реализирани, защото парите са налице още от 2007-а, но управниците така и не направиха необходимото, за да ги оползотворят по-рано.
nbsp;
nbsp;
Шестица от Барозу
Системите за управление и контрол на оперативната програма Околна среда работят ефективно и дават увереност, че пред Европейската комисия се представят точни отчети за направените разходи. Това се казва в доклад на Изпълнителната агенция Одит на средствата от ЕС. Проверката обхваща общо 52 проекта, за които са били платени 38 млн. лева. Одиторите са установили значително подобрение във финансовия контрол, като неточностите при заявленията за плащане по тези проекти са едва за 41 хил. лв., или 0.11% от общата сума при допустими 2 процента. За сравнение – през 2009-а грешките са били далеч повече – 6.9 на сто.
300 милиона чакат и малките общини
Управляващият орган на оперативната програма Околна среда отправи покана за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 300 млн. лв. за проекти за селища с население между 2000 и 10 хил. жители. Съгласно ангажиментите на България по Договора за присъединяване към Европейския съюз е необходимо въпросните градове (147 на брой) да имат работещи съоръжения за пречистването на отпадъчни води най-късно до 31 декември 2014-а. Затова и изпълнението на проектите трябва да приключи преди тази дата, което пък налага местните власти да действат изключително бързо.
Тъй като по сегашната процедура ще бъдат финансирани проекти, чиято подготовка е напреднала и предстои да започнат или са започнали строителни дейности, предоставянето на средства е обвързано с наличието на определена проектна готовност, обясняват от управляващия орган.
Крайният срок за кандидатстване е 15 август, като след тази дата няма да се приемат повече предложения.
Хубавото е, че по тази процедура не е определен минимален или максимален размер на помощта, която кандидатите могат да получат. Бенефициентите обаче ще бъдат задължени да осигурят и собствен ресурс, не по-малък от 3% от допустимите разходи.
