В стремежа си да изпълни изискванията на Европейския съюз властта е напът да се хвърли в поредната недомислена авантюра, от която ще олекнем с десетки милиони левове, а ползите за страната ще са никакви.
В средата на февруари правителствотоодобри подписаното през декември миналата година споразумение между България и Румъния за установяване на функционален блок от въздушното пространство DANUBE FAB и предложи на Народното събрание да го ратифицира. Основната цел, която се постига със споразумението, е оптимално управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване в областите, свързани с безопасността, опазването на околната среда, устойчивото развитие, капацитета, ефективността на разходите и гражданско-военното сътрудничество, се посочва във въпросното споразумение, което вече се разглежда от парламентарните комисии. От тази добре звучаща, но малко казваща формулировка едва ли и на депутатите им е станало много ясно за какво точно става дума и какво ще ни донесе благословията на този документ. При все че Регламент №1070 от 21 октомври 2009 г., станал популярен като Единно европейско небе II, Брюксел определи 4 декември 2012-а като краен срок за установяване на съответните функционални блокове от въздушното пространство.
Сега всяка държава, в зависимост от възможностите и изгодата си, прави своя собствена мрежа от коридори, по която да преминават самолетите над нейната територия. Тоест следват се националните граници. Постепенно обаче това трябва да се промени чрез т.нар. изправяне на трасетата, като се начертаят най-кратките маршрути за полети. По този начин ще се пести гориво, а и ще се отделят по-малко парникови емисии.
Проблемът конкретно при нашия блок DANUBE FAB е, че все още не е направен ключовият анализ, който да даде ясна картина за преимуществата и недостатъците от един подобен проект, заявиха за БАНКЕРЪ източници, участвали в преговорите по споразумението. А именно този въпрос би трябвало много сериозно да вълнува България, тъй като за последните пет години около 80% от общия обслужван трафик в нашето пространство се пада на прелитащите въздухоплавателни средства. Основните направления са запад – изток – към и от Турция, Азия, Близкия и Среден Изток, и север – юг – от Скандинавски страни към Гърция и обратно. Излитащият и кацащият международен трафик е около 13%, а на вътрешните полети се падат около 7 на сто.
Според официалната информация от държавното предприятия Ръководство въздушно движение пък обслужените самолети през последните пет години варират между 1.74 млн. и 1.96 млн., като 95% от приходите генерират прелитащите над нашата територия. Става дума за суми, надхвърлящи редовно от 2007-а насам 160 млн. лева. С тези пари изцяло се самоиздържа РВД (инвестиционна програма, заплати на персонал и т.н.), а не чак толкова отдавна от тях се възползва и финансовият министър Симеон Дянков, за да върже бюджета на държавата. При основаването на общ блок обаче аеронавигационното обслужване вече ще се осъществява от няколко независими национални доставчика при една таксова единица. Диспечери с дългогодишен опит твърдят, че в тази ситуация голяма част от авиокомпаниите, които сега летят над нашата страна заради по-ниските ни аеронавигационни такси в сравнение с румънските, вече ще предпочетат да минават над северната ни съседка, защото, ортодромически погледнато, маршрутите оттам ще са им по-изгодни финансово. Така приходите на РВД със сигурност ще намалеят поне с няколко милиона лева.
Освен това в сегашния вариант на общо небе с Румъния България няма да спечели нищо и чисто организационно или технически. За да стане това, е необходимо да се направи райониране на въздушно пространство – например диспечерите от София да могат да контролира прелитащ самолет в Югозападна Румъния, защото го виждат по-добре на радарите, отколкото ръководителите на полети в Букурещ.
До този момент по никакъв начин не е дискутиран проблемът с разделянето на трафика. Реално ще имаме външно един виртуален център, който ще се управлява от столиците на двете страни. И у нас, въпреки че много се говореше за обединяване на нашето въздушно пространство, то все още е разделено на два сегмента – Варненски и Софийски. Същото ще е положението и в DANUBE FAB, отбелязват хора от РВД.
Проблем за DANUBE FAB ще се окажат и военните власти. В България има няколко американски бази – полигона в Ново село, военновъздушните в Безмер и Граф Игнатиево, както и складовата база в Айтос, което не позволява толкова лесно да се делегират правомощия. Подобни щатски обекти има и в Румъния, но там гражданската авиация отдавна има приоритет пред военната (като изключим случаите, свързани с националната сигурност), защото носи пари.
Далеч сме от мисълта да отричаме съществуването на подобни функционални блокове. Просто тези, които преговарят за тях, трябва далеч по-добре да си подготвят домашното, още повече че румънците отдавна са направили това. Те имат и изключително солидно лоби в Европейска организация за безопасност на въздухоплаването – Евроконтрол, където доминират Германия, Англия, Италия и Франция. Докато нашата държава не е лансирала никого през последните години на средни или висши управленчески позиции в Евроконтрол. Неслучайно една от целите, записани черно на бяло в бизнес плана на РВД до 2016-а и свързани с инициативата Единно европейско небе, е в сферата на политическото влияние – създаване на лоби за текущо следене на процесите, подходящо представяне на интересите на предприятието и осигуряване на добро представяне на РВД пред другите организации за управление на въздушното движение и пред европейските и националните институции. Привличане на външна помощ за организация и провеждане на дейностите по лобиране.
Както се казва, похвални, но определено закъснели намерения. Ето защо сега поне в парламента би трябвало да се проведе сериозен дебат за ползата на България от споразумението DANUBE FAB, за да не си блъскаме после главата, както стана с много други евроизисквания, наложени ни от Брюксел.
nbsp;
Общите разходи на България и Румъния по проекта DANUBE FAB са малко над 5 млн. евро, като половината от сумата се осигурява с грант по линия на европейската мрежа TEN. Останалите средства се поделят поравно между двете страни, като по-голямата част вече са изхарчени – 407 500 евро за 2008 г., 753 600 евро за 2009-а, 1.37 млн. за 2010-а и 1.49 млн. евро за 2011-а. През тази година предстои да бъдат изразходвани още над 1 млн. евро.
