Само след решение на съда, с което е постановено престъпление, ще може да се филтрира интернет средата и да се задължават доставчиците да дават информация кой какви хазартни игри предлага. Това най-вероятно ще е позицията, която ще обедини депутатите при предстоящото гласуване на второ четене на проектозакона за хазарта.
Надделя мнението текстовете да се прецизират, за да не ни упрекват колегите от БСП, че вкарваме ACTA в конкретен закон, заяви за БАНКЕРЪ депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Димитър Главчев.
Няма никаква ACTA в проекта, нашите цели са прозрачни, каза пък един от вносителите – независимият народен представител Дарин Матов. Той обясни, че с текстовете се преследват четири прозрачни и ясни цели: борба със сивия сектор, защита на непълнолетните и малолетните, защита на фиска от сайтове без удостоверения и създаване на черен списък на нарушителите. Всъщност спорът е основно по последното – дали Държавната комисия по хазарта да е последната инстанция при забраняване на сайт , или с това да се занимава съдът. Матов не е сред твърдите фенове на съдебната намеса.
С 9 на 7 гласа бе отхвърлен и текстът да се създаде към бюджетната комисия специална подкомисия, която да контролира Държавната комисия по хазарта. Това щеше да създаде прецедент. Едва ли не можеше да ни се наложи да създаваме подкомисии и за контрол на НАП или на Агенция Митници, изтъкна Главчев.
От своя страна на брифинг депутатите от БСП отбелязаха, че Законът за хазарта е начин да се заобиколи мнението на гражданите и да бъде възпроизведена ACTA в един конкретен норматив. Според Антон Кутев точка 13 от член 22, ал.1 е неприемлива и тя трябва да отпадне. Въвеждането на такива текстове е напълно недопустимо. Налага се отново цензура върху интернет средата. Факт е, че доставчиците ще имат задължението да следят цялата кореспонденция. Комисията по хазарта взема решения за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри, и съответно ограничават достъп на интернет потребители до такива сайтове. Нашият въпрос е, ако Комисията по хазарта взима решение за филтриране на сайтове и ограничава достъпа до потребителите, тя откъде знае до кои сайтове да ограничава достъп?, попита Кутев.
За да може Комисията по хазарта да получи тази информация, смятат червените, се задължават всички интернет доставчици да следят средата и да доставят данни кой какви игри предлага. ACTA даваше възможност на държавата и особено на определени нейни структури да следят интернет средата и да я моделират по някакъв начин. Практически ние се преборихме това да не се случи с ACTA, а сега същото нещо се случва през Закона за хазарта, посочи Антон Кутев.
Дни преди червените да упражнят своя натиск, лидерът на БСП Сергей Станишев поиска оставката на председателя на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев. Поводът пък бе проектонормативът за игрите на щастието. Текстовете съзнателно са без ясна формулировка, за да накарат доставчиците да следят целия трафик. Имам подозрения, че данните ще бъдат предоставени на МВР, коментира Станишев. По думите му заплахата е реална, особено при настоящата власт, известна с полицейщината си.
От ГЕРБ веднага реагираха на обвиненията, посочвайки, че с новия Закон за хазарта са се опитали да защитят потребителите, малолетните и да ограничат неправилната реклама. Не правим ACTA 2. Никъде в норматива не се дават права за следене на трафика, не се дават права за следене на кореспонденция, на авторски права…, заяви другият вносител на законопроекта Деян Червенкондев. Няма да има следене и ограничаване на трафик, подчерта той.
