Емил Радев, депутат от ГЕРБ, член на парламентарната комисия по правни въпроси и вносител на проектозакона за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, пред вестник БАНКЕРЪ.
Г-н Радев, вие сте един от вносителите на предложенията за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс, които засягат най-вече таксите и комисионите, събирани от съдия-изпълнителите. В мотивите си казвате, че измененията са в ползва на хората с ограничени финансови възможности. Но в проектозакона не се виждат мерки за намаляване на таксите, които се вземат при събиране на малките по размер задължения. Обяснете къде са ползите за хората, които наистина кризата е оставила без работи и доходи?
-Преди да ви отговоря на този въпрос, ще направя няколко важни уточнения. Първо, тарифата за таксите, които събират съдия-изпълнителите, е предмет на Закона за частните съдебни изпълнители, а не на Гражданскопроцесуалния кодекс. Но за да може в тази тарифа да се сложи таван на таксите, какъвто в момента няма, трябва да променим самия ГПК. Искаме в него да запишем, че в тарифата трябва да има таван, а какъв ще бъде той и конкретно върху кои такси е предмет на отделни дебати, които съдия-изпълнителите ще водят с правителството, защото то приема тарифата. Вариантите в това отношение са много. Например горна граница може да се сложи за таксата, която се събира върху стойността на продавания имот. Но тя може да се определи като максимален процент от размера на самото задължение. Това ще позволи да не се допускат случаи, когато за задължение от 1000 лв. към топлофикацията се описват апартамент или имущество на много по-голяма стойност и за това съдия-изпълнителят събира такса, която надхвърля размера на дълга. Защото тя се формира върху оценката на описания имот. Таксата за опис е 1.5% и ако апартаментът е 100 000 лв., тя автоматично надхвърля размера на дълга. И се оказва, че гражданинът трябва да плаща два или три пъти повече. Сами разбирате, че това е извън всякаква логика. А въобще не слагаме в сметката и други разходи като адвокатските хонорари, които също се прехвърлят на гърба на длъжника.
Защо тогава не предложите всички такси да са пропорционални и да са определен процент от задължението, чието събиране подлежи на съдебно изпълнение?
-Е, това пък е другата крайност. Не може да предприемем подобна мярка, тъй като в много случаи става дума за събиране на вземания от по сто, двеста, триста лева, а съдия-изпълнителят има някои разходи, които няма как да бъдат намалени, и са десет двадесет или тридесет лева.
Защо всъщност всички тези такси не бъдат записани в закона, вместо да се прави тарифа, която да зависи от волята на изпълнителната власт?
-Една тарифа трябва да е мобилна, тъй като тя обикновено зависи от ситуацията на пазара или например от необходимостта от въвеждане на нови услуги. Не може всеки път, когато се налага поради чисто пазарни причини, увеличаването или намаляването на определени такси, това да става чрез промяна в закона. Сами разбирате, че подобна процедура би била много тежка и дори несъвместима с динамиката на пазара.
Съдия-изпълнителите се оплакват, че не са поканени да дадат мнението си по законопроекта, преди той да влезе в Народното събрание. Вярно ли е това?
– Вярно е. Но оплакванията им щяха да имат основание, ако проектът за промени бе предложен от правителството. Тогава, преди той да бъде внесен, трябваше да е минал през процедури на съгласуване със съответната браншова организация. В случая обаче проектът е внесен от група народни представители, между които съм и аз. При това положение обсъждането със заинтересованите страни се провежда в парламентарните комисии. Такова бе проведено, когато проектозаконът бе разгледан от правната комисия, чийто член съм. В дебата участваха представители на Камарата на частните съдебни изпълнители, на Министерството на правосъдието. Той продължи повече от два часа, което не е често срещан случай. Затова не може да се говори, че съдия-изпълнителите не са получили възможност да кажат своята позиция. Между другото споровете около дейността на съдия-изпълнителите се водят от повече от година в публичното пространство. Не се съмнявам, че разговорите по самата тарифа ще продължат и след приемането на промените в ГПК, когато в правителството ще стане дума за корекция на конкретните ставки.
Искате обявите за търговете, които провеждат съдия-изпълнителите, да бъдат качвани на сайтовете на районните съдилища за по-голяма прозрачност. Но в момента те се качват на сайта на Камарата на съдия-изпълнителите. Това не е ли достатъчно?
– В момента няма императивен законов текст, който да задължава качването на тези обяви на който и да е сайт. Камарата пусна такъв свой сайт… като пилотен проект.
И не можете да отречете, че там има много обяви. Нали така?
– Може да има много обяви и за широката публика сигурно изглежда, че сайтът работи добре. Но знаете ли, че когато има продажби на интересни имоти, се е случвало обявите за търговете да се качват ден преди окончателната дата за подаване на оферти. Имаме сигнали, че дори някои обяви са качвани на сайта след провеждането на самите търгове. И такива неща се случват, защото в самият закон за частните съдебни изпълнители няма изрични текстове, които да казват къде и кога какво да се качва и какви ще са санкциите, ако това не стане. А ако нашите предложения бъдат приети, съдия-изпълнителите ще са длъжни да качват обявите си не по-късно от месец преди провеждането на търга и ако не направят това, ще се превърнат в закононарушители. По този начин ще има по-голяма прозрачност за търговете, повече кандидати ще могат да участват на тях, което пък ще допринесе за постигането на по-висока продажна цена. Защото ще се съгласите, че именно цените, по които на търговете се продава имущество на длъжника, са голямата болка на цялото общество – както на кредиторите така и на самите длъжници.
Защо мислите че цените се занижават?
– Публичността при търговете е особено важна, защото съдия-изпълнителят може свободно да назначава оценител. А оценката е необжалваема и това създава предпоставки за злоупотреби. И единствено пазарът може да предотврати едни такива спекулации. Имам предвид, че дори един имот да е оценен прекалено ниско, ако всички потенциално заинтересовани от него лица могат навреме да видят, че той се предлага на търг, те ще предложат съответните оферти, при които сумата, получена от продажбата, ще надхвърли оценката. Ангажиментът за качване на обявите ще изравни условията за публичност на частните и държавните съдия изпълнители и ще даде възможност за по-бързо решаване на случаите, в които процедурите по провеждане на търга се оспорват. Тогава съдът ще може да представи документите за провеждане на търга, а сега трябва да очакваме това да прави Камарата на частните съдия-изпълнители. Което не е много сериозно при досегашната практика, при която от 2006-а до 2010-а камарата е наложила дисциплинарни наказания на 16 души, като най-тежкото е лишаване от права за осем месеца. Има няколко глоби от 1000 до 5000 лв., а това не са особено тежки санкции, при положение че има случаи, където събраните такси са няколко десетки хиляди лева. Не забравяйте, че дейността на съдия-изпълнителите е изключително важна за държавата…
И те твърдят, че си гледат работата добре, защото са събрали стотици милиони левове в полза на кредиторите, между които и държавата. Или и това ще оспорите?
– Тук не става дума за спор. Само ще ви кажа, че от създаването на института на частните съдебни изпълнители досега са заведени 610 хил. изпълнителни дела. Те засягат съдбите на страшно много хора. До края на 2010-а съдия-изпълнителите са събрали задължения за 420-430 млн. лв., върху които обаче са начислили 81 млн. лв. такси. Излиза, че събраните такси са 16.4% от всички събрани задължения. Смятам, че това е една голяма сума, която изисква по-строги регулации. При това съдия-изпълнителите могат да получат и възнаграждение за успех, което се договаря и плаща от кредитора. Така че при неговото наличие аз не виждам защо таксите трябва да са толкова високи. Защото пак ще повторя, че те се плащат авансово от кредитора, но с тях в крайна сметка се натоварва длъжникът. Аз не споря, че съдия-изпълнителите трябва да са добре заплатени, но нека техните доходи да зависят и от успешната им работа, а не само от твърдите такси.
Защо сте против събирането на такси при доброволно изпълнение?
– Първо, защото искаме условията за държавните и частните съдебни изпълнители да бъдат уеднаквени. При държавните съдебни изпълнители има изричен текст, че при доброволно плащане такси не се събират, а при частните такъв няма.
Второ, при поканата за доброволно изпълнение самият съдия-изпълнител дава четиринадесетдневен срок на длъжника сам да си погаси дълга. Целта е бързо да се платят едни задължения при възможно най-малко разходи и за кредитора и за длъжника. Обаче има случаи, когато още преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение започват да се правят описи на имуществото на длъжника, за които съдия-изпълнителят събира такса от 1.5% върху оценката на имуществото. А вече ви казах, че тя като сума нерядко надхвърля размера на самия дълг. И дори когато платят доброволно дълга си, длъжниците пак трябва да заплатят и начислените такси. Да не говорим, че когато става дума за дългове към топлофикация и водоснабдяване, хората първо плащат и после водят съдебни спорове за размера на дълга. И дори да ги спечелят, на тях им се възстановява надвнесена сума, но не и платената на съдия-изпълнителя такса. Ето затова сме против начисляването на таксите при доброволно изпълнение или поне тази забрана да важи за големите пропорционални такси като тази за опис на имуществото. Иначе излиза, че хората плащат едно задължение, което може и да е спорно, но плащат няколко пъти повече на съдия-изпълнителя. Пак казвам – по всички предложени от нас текстове за промени ни сме отворени за обсъждане и прецизирането им между първо и второ четене на закона.
