Бедните ни, морално и технологично изостанали университети изглежда са решили да оцеляват на принципа с главата в стената. Вместо да се борят за всеки студент, след като в годишния план прием е заложено да влизат около 72 хил. първокурсници, а абитуриентите са с около 10 хил. по-малко, те решиха напук на кризата и кадровия дефицит да вдигнат таксите си за обучение и кандидатстване. Така общо 17 от 37 държавни вузове ще прибират от кандидат-висшистите от 1 до 100 лв. повече през учебната 2012-13 година. Най-голям ръст заявиха от Националната академия за театрално и филмово изкуство, където бакалаврите ще плащат по 1400 лв., магистрите – 1500 лв., а докторантите – 1600 лева. Пловдивският и Югозападният университет също вдигнаха мизата, като обучението по право и хуманитарни науки под тепетата вече ще струва 560 лв. годишно, или с 60 лв. повече. Природните науки ще се котират на 640 лв. вместо досегашните 580. С 40-50 лв. на година се повишават таксите в техническите вузове в София и Габрово. Новите студентски цени в другите висши учебни заведения започват от 340 лева и достигат до 1150 лв. в зависимост от професионалното направление.
Към масовото поскъпване не се включиха големи университети като СУ Св. Климент Охридски, УНСС и медицинските вузове. Техните ръководства явно далеч по-добре си дават сметка колко студенти, респективно и държавни пари, биха могли да загубят с подобно самоубийствено решение. Защото освен жестоката вътрешна конкуренция, вече е необходимо да се отчитат и примамливите във всички аспекти предложения, които младежите ни получават от реномирани задгранични образователни институции.
По официални данни
80 000 българи вече следват в чужбина
което показва, че студентите ни все повече залагат на качественото обучение, вместо да следват иначе популярната у нас максима важното е да изкарам диплома. Доброто висше образование, предлагано от европейските и световни университети, както и професионалните и социални перспективи, които то носи, карат десетки хиляди българи да търсят късмета си навън. Възможността за емиграция, международна кариера и трайно настаняване в приемащите страни са изпратили за Великобритания около 2300 първокурсници, в Холандия – 350, в Дания – 250 само през миналата учебна година. Според статистиката, над 60% от студентите, учещи в Германия, имат желание да работят и да се реализират там.
Изкушенията, с които чуждестранните вузове примамват българи, бяха демонстрирани и на проведеното в края на март в София изложение Образование без граници. Пред кандидатстудентската аудитория се представиха множество престижни и качествени висши училища и организации, свързани с академичната сфера от Холандия, Германия, Дания, Италия, Испания, Швеция, САЩ, Словения, Хърватска, Япония, Естония и други. За първи път българският образователен пазар бе атакуван от австралийски, индийски и румънски вузове. Акцентът на проявата бе добиващата популярност образователна дестинация Канада, където висшето образование е платено, но
съществуват различни стипендии
осигурявани от държавата и национални и международни фондации. Субсидиите за чужденци се отпускат от правителството чрез Министерството на външните работи и включват предимно магистърски и докторантски програми. Най-често Канада плаща за изкуствата, обществените и хуманитарните науки, търговията и икономиката, естествените науки или инженерството. Средствата покриват цената за обучение, регистрационните такси на университетите и седмични суми за лични разходи в размер на 1200 канадски долара. Стипендиите се дават еднократно за срок от една година, но е възможно удължаването им за още една, ако студентите покажат добри резултати. Съществуват и субсидии от 1300 долара за притежателите на научна степен доктор на науките, както и за определени преподаватели и изследователи.
Сред десетте канадски провинции главно Квебек и Онтарио имат стипендиантски програми за привличане на чуждестранни студенти, които достигат до 10-15 хил. долара. Като цяло вузовете финансират специализациите в академични области, студенти с висок успех и активно участващи в спортния и обществен живот на висшето училище.
От немскоговорящите държави
в София дойдоха Европейският университет Виадрина във Франкфурт, Университетът за приложни науки Ворарлберг и Виенската дипломатическа академия, която е един от световните лидери в професионалната сфера. Вузовете в страната на Шилер и Гьоте са особено популярни за българите по комплексни причини. Студент с начален немски може да се запише в местен университет като започне с езикови курсове, обикновено по-евтини и по-добри от тези в България. Гарантирано е отлично образование при свободен избор на специалности без приемен изпит (с изключение на изкуствата) срещу 500 евро на семестър, които могат да се спечелят лесно с почасова работа. Перспективите за реализация след това са далеч по-добри, отколкото и с най-престижната българска диплома.
Фурор предизвика появата т Институто Марангони. Висшето училище има модерно оборудвани и с всички съвременни удобства кампуси в три от най-големите европейски модни столици – Милано, Лондон и Париж, и всяка година приема 2000 студенти в 18 бакалавърски програми и магистърски специализации. Бившите му възпитаници са създали солидна мрежа от контакти в рамките на световната модна индустрия, затова дипломата оттам е основа за една добра кариера.
Бакалавърските
специализации по моден дизайн
бизнес и стайлинг са три годишни и се учат на езика на държавата, в която е кампусът. Има и едногодишни курсове. Съществуват и съвременно ориентирани магистърски специализации като модно промотиране, мода и мениджмънт на луксозни брандове, модно купуване, дизайн на дамско и мъжко облекло и мениджмънт на модни продукти. Много от випускниците на Институто Марангони са признати за истински таланти с огромен потенциал в света на модния бизнес, а стратегическото разположение на кампусите позволява на студентите да учат мода и дизайн директно от най-добрите специалисти и да се реализират по-лесно в бранша.
Висшето образование в Швеция също е примамлива и изгодна възможност за българските кандидат-студенти, най-малкото защото в страната няма такси за обучение и кандидатстване за гражданите на Европейския съюз. Освен Стокхолмския университет на мода е и Бурос, чиито възпитаници си намират най-бързо
перспективна работа по специалността
в местни и международни компании. В Бурос се държи на практическата насоченост и модерната материална база. Висококвалифицираният преподавателски състав от около 650 души води най-разнообразни специалности от инженерство, бизнес, информатика, мода, педагогика, информационни науки и библиотекознание.
Далечна Япония пък представи езиковата школа Акамонкай, която е трамплин към големите местни университети или преводаческата дейност. Кандидат-студентите, в зависимост от капацитета си за учене и предварителното си ниво, могат да получат необходимите компетенции по японски език в рамките на специализации продължаващи три месеца, година, година и три месеца, година и шест месеца, година и девет месеца или две години. Системата на обучение по японски в школата е изградена със 17-18 поднива, така че студентите да научат най-пълноценно езика.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Родителите, които искат децата им да учат в елитно българско училище, трябва да отделят над 4 хил. лв. годишно от семейния бюджет. Цените в 45-те детски градини и основните школа обикновено варират между 6 хил. и 8 хил. лв., а сравнително по-евтино е обучението в гимназиите – от 5000 до 6000 лева. Данните бяха оповестени от председателя на Българската асоциация на частните училища Милка Славчева. В някои от 165-те частни учебни заведения обаче тарифите достигат и до космическите 11 хил. лева.
Таксите се определят в зависимост от това, дали са за целодневно или полудневно обучение, но разходите за храна, транспорт и медицинска застраховка се плащат отделно. Ученици с отличен успех могат да получат намаление. Отстъпки се предвиждат и за някои възпитаници, чиито родители са с по-нисък доход, както и за семейства с две деца.
Основното предимство на обучението в частните училища са малките паралелки, позволяващи на учителите да работят индивидуално с децата, изтъква Славчева. Други плюсове са кръжоците по журналистика, хоровете, модерният балет, футболът и фитнесът. Около 8000 ученици посещават частни училища, а към 2000 са децата в подобните детски градини.
