С назначаването на партийни кадри за ръководители на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса управляващите от ГЕРБ май се хванаха в собствения си капан. До неотдавна беше много лесно и безболезнено за неслучващата се реформа в здравната система да бъдат обвинявани пришълците, които не са оттук и са за малко. Бившият ресорен министър д-р Стефан Константинов последователно бе номиниран за необходимия виновник за всички нерешени казуси в здравеопазването ни. Той бе критикуван от мнозинството на герберите за липсата на пари в спешната помощ, за високите цени на лекарствата, за неспособността му да води диалог с останалите здравни институции, за законодателните му инициативи и изобщо за всичко, което можеше да понесе широкият му гръб. Нели Нешева пък не се печеше по плажовете, но изгоря, след като бе използвана като изкупителна жертва в бонусната война. Въпреки че за всички е ясно, че допълнителните възнаграждения в здравната каса не са се раздавали без одобрение свише.
И така, сега на огневата линия излезе тежката артилерия – здравният министър Десислава Атанасова и д-р Пламен Цеков. Затова оправдания и удобни грешници вече не би следвало да има. Още с първите си ходове Атанасова обаче показва, че се чувства като в небрано лозе на новата си длъжност заради неизбежното раздвоение на личността. От една страна тя искрено желае поне частично да изпълни обществените очаквания, а от другата, е принудена да следва тяснопартийната линия на управление. Сигналите, идващи засега от по-висшите етажи на кабинета, показват, че амбициозната дама
ще бъде оставена да се справя сама
nbsp;
и няма да получи друга, освен морална подкрепа. Показателен за това бе първият й парламентарен контрол, в който тя не получи едно рамо от депутатите на ГЕРБ и сама в парламентарната зала трябваше да отговаря на безчет неудобни въпроси, отправени от опозицията. Този момент очевидно не й се отрази добре.
В дебютните си медийни изяви министърът заяви, че приоритетно ще се опита да разреши въпросите с цените на лекарствата, спешната помощ, отпадането на тавана за лечение на деца в чужбина и наредбата за избор на екип. И ако в лекарствената политика ще бъде постигнат частичен успех най-малкото защото преговорите за по-евтини медикаменти бяха придвижени от министър Константинов и Нели Нешева, то за останалите горещи казуси Атанасова ще е принудена да прескача многобройни препятствия, заложени от началниците й.
Дори наглед най-лесната задача – да бъде свален лимитът от 180 000 лв. за лечение на тежкоболно дете в чужбина, се превърна в остър препъникамък . Атанасова се бе подготвила добре по темата, направи необходимите разчети и поиска само с 5 млн. лв. увеличение на парите за отговорния фонд. Но правителството хем свали тавана, хем категорично отказа да отпусне нищожните допълнителни средства. Финансовият министър Симеон Дянков отсече, че пари няма и посъветва здравното ведомство да преструктурира разходите си. Премиерът Бойко Борисов пък препоръча на ресорния шеф
да намери средства от 3.5-те млрд. лв.
nbsp;
за сектор Здравеопазване – дали в касата, дали при вас, където и да било… Атанасова бе поставена в ролята на неподготвена ученичка за контролна работа. Наложи й се да се черви и да обяснява, че резерви не са предвидени, и да търси пожарно решение с вече употребената на практика идея чуждестранни специалисти да идват у нас да лекуват децата, за да се спестят пари.
По подобен сценарии се развива и казусът с проблемите в спешната помощ. На срещата между Атанасова и финансовия гуру Дянков тя трябваше да бъде стимулирана със 7-8 млн. лв. за увеличение на заплатите в сектора, но пак се върна с празни ръце. Оказа се, че вицепремиерът е изискал от ведомствения министър да направи разчети с колко процента могат да бъдат повишени възнагражденията и какви капиталови разходи е възможно да се намалят от определените в Министерството на здравеопазването. Той не ми отказа – след като се представят разчетите, ще се вземе решението, каза Атанасова, но е явно, че нещата пак вървят към познатия репертоар на Дянков Пари няма, действайте!
В случая тази развръзка идва очаквано, след като преди няколко дни самата Десислава Атанасова лансира утопичната идея необходимите средства да се отделят от бюджета за капиталови разходи на здравното министерство, тоест от парите за ремонти и апаратура на държавните болници. А това не може да се случи по няколко причини. На първо място, няма министър, който успешно може да се справи със силното лоби на болничните управители във властта. А и подобен ход непосредствено преди избори би накърнил сериозно имиджа на управляващите. Така спешната помощ ще си остане горещ картоф, който явно ще подхвърля в ръцете си следващото правителство.
Получава се парадоксът, че министър Атанасова може да си разиграва коня, но само в собствената конюшня. И ще има делегирани правомощия да осъществява
безвредни нормативни промени
nbsp;
в здравната система. От сорта на идеята й да се създаде специализирана администрация, която да извършва досегашната дейност на Комисията за цени и реимбурсиране на лекарствата с цел да се действа по-ефикасно за бързото намаляване на цените на медикаментите. Дори и тук обаче водите са дълбоки, а външният коректив е важен фактор, защото инициативата не може да мине без одобрението на фармацевтичната индустрия. Точно лекарственият бизнес най-малко е заинтересован това да се случи. Появата на такъв орган, подчинен на Министерския съвет, вече бе обсъждан в края на 2010-а, но тогава именно парламентаристите от здравната комисия отхвърлиха проекта. Няма причина да го подкрепят и сега.
Всъщност идеите за законодателни реформи не са силната част от досегашната работа на Атанасова. Около дебата за демонополизацията на НЗОК, наред с някои предложения за допълнителен осигурителен стълб, министърът съвсем сериозно заяви, че ще отправи предложение неплащащите здравни вноски да бъдат лишени от административни услуги. Преди около година исках, когато се издаваха новите лични документи, те да бъдат отказани на лица, които не са си платили здравната осигуровка. Ще възобновя този дебат, отбеляза тя. Само че с дискриминация реформа не се прави, нито пък се постига спокойствие в системата, както заръча премиерът Борисов.
nbsp;
