Ето че дойде ред и на големия въпрос – колко ще получи страната ни от фондовете на Европейския съюз през следващия програмен период 2014 – 2020 г., как ще разпредели парите и кой ще ги управлява? Властта вече представи някои свои виждания, като се очаква идната седмица – непосредствено преди Великден, Министерският съвет да вземе и конкретните решения.
На публичното обсъждане в аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев съобщи, че кабинетът планира да намали броя на оперативните програми, по които получава еврофинансиране. Намеренията са Околна среда, Транспорт, Конкурентоспособност (под името Предприемачество и иновации), Регионално развитие и Човешки ресурси да се запазят, а Техническа помощ и Административен капацитет да се слеят. Така всяка програма ще се ръководи от едно министерство и ще се избегне размиването на отговорностите. За Човешки ресурси ще отговаря Министерството на труда и социалната политика, за Регионално развитие – строителното, а за Предприемачество и иновации – икономическото Околна среда, естествено, ще е под крилото на ековедомството, а Транспортна инфраструктура ще е подопечна на Министерството на транспорта. Що се отнася до комбинираната оперативна програма, тя най-вероятно ще се координира от финансовото министерство.
За България вече приключи тренировъчният период и започва състезателният. Поставяме си три основни задачи. Първата от тях е качествено и отговорно участие в дебата, който тече на европейско ниво и включва не само гонене на националния интерес, но и осъзнаване на общоевропейските цели. Наред с това трябва да се вземе решение какви видове инвестиции са приоритет за страната, къде са най-големите нужди, най-големите възможности. А третата задача е да се намери отговор на въпроса как – с какви структури, с какви финансови инструменти ще се разпределят средствата, заяви Томислав Дончев.
През следващия програмен период за България се предвиждат около 17 млрд. лв. от фондовете на общността, макар че окончателно решение все още не е взето. Сигурно е обаче, че една трета от целия ресурс (около 5.6 млрд. лв., или 2.8 млрд. евро) ще е от Кохезионния фонд и ще е насочен към изграждането на пътища, железопътни линии, водна инфраструктура, а останалите пари ще са от Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Първият отпуска финансиране за социални проекти, образование и професионално обучение, а другият за градско развитие, жилищна политика, енергийна ефективност, реконструкция и модернизация на публични сгради и други.
За да се гарантира прозрачното усвояване на средствата и да не се повтарят случаите на нарушения и злоупотреби, до края на тази година ще бъде изработен специален закон, свързан с управлението на европейските пари. Вече е сформиран екип, който работи по изготвянето му, и е договорена безплатна помощ от едни от най-добрите европейски консултанти.
Законът ще регулира в детайли това, което ще се случва през следващия програмен период, но и до края на сегашния и ще направи правилата, изискванията, процесите много по-стабилни и ясни. Той е една гаранция за стабилна политика, която няма да се поддава на внезапни и спонтанни хрумвания, смята Дончев.
На теория всичко звучи много добре, но далеч по-сложно ще е да се приложи на практика. Основните трудности в областта на транспортната инфраструктура например са как да се изберат проектите, които да се финансират приоритетно през 2014 – 2020 г., и кои да останат в списъка на чакащите. Защото няма как да се намерят пари за всички, дори да приемем немислимото, че средствата по Кохезионния фонд ще се използват изцяло за пътища и жп линии. Само модернизирането на жп линията Видин – София ще струва 2.6 млрд. евро. Освен това в плановете на управляващите за периода до 2020-а влизат изграждането на проблемния лот 3 на магистрала Струма през Кресненското дефиле за 910 млн. евро, както и аутобана Калотина – София за 405 млн. евро. Към тях трябва да прибавим и отсечката от Ябланица до Велико Търново на магистрала Хемус, която ще струва 750 млн. евро, а от Велико Търново до Шумен ще се строи четирилентово скоростно трасе, оценявано на 500 млн. евро. В списъка са още магистрала Черно море за 450 млн. евро и пътищата Видин – Ботевград (330 млн. евро), Русе – Велико Търново (250 млн. евро) и Велико Търново – Маказа (292 млн. евро).
За преодоляването на тесните места по р. Дунав пък ще са необходими 371.5 млн. евро, за жп линията Драгоман – София – Септември 1.241 млрд. евро, за жп трасето София – Перник – Радомир – 360 млн. евро, за пълното завършване на жп възела София – 310 млн. евро, за доизграждането на жп линията Пловдив – Бургас (вкл. и жп възел Бургас) – 85 млн. евро, и за интермодален терминал в Русе – 15 млн. евро. Или като теглим чертата, сумата надхвърля 5 млрд. евро.
Тъй като е очевидно, че финансирането по линия на програмата Транспорт (или по новому Транспортна инфраструктура) няма да стигне за осъществяването на всички тези намерения, ще се кандидатства и за средства от новия механизъм на Европейската комисия – Свързване на Европа. Той ще разполага с 50 млрд. евро, като близо 32 млрд. от тях са за транспорт, а 10 млрд. евро ще са само за по-бедните страни като България. Този механизъм ще действа като начален капитал, който да привлече допълнителни инвестиции за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на трасетата, които не биха могли да бъдат изградени по друг начин. Целта е всеки милион евро, даден от Брюксел, да доведе до 5 млн. евро инвестиции от правителствата на държавите членки и 20 млн. евро от частния сектор. Нещо, което също може да се окаже непосилно за България, най-вече поради скромния ни опит в публично-частното партньорство.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Договори за строеж на нови пътища за 150 млн. лв. ще бъдат сключени по оперативната програма Транспорт до средата на годината, съобщиха през седмицата от транспортното министерство. До дни се очаква да стане ясно името на изпълнителя за Западната дъга на столичното околовръстно шосе – от магистрала Люлин до река Какач. За реализирането на трикилометровата отсечка ще са необходими около 72 млн. лева.
През втората половина на април пък ще се отворят офертите на кандидатите да строят обхода на Монтана (12.5 км с цена 49 млн. лв.) и на Враца (6.8 км – 25.4 млн. лв.), като работата по тях ще започне през лятото. Предстои откриване и на процедура за избор на изпълнител за ремонта на пътя Враца – Ботевград – 32.7 км, като индикативната стойност на проекта е 166 млн. лева.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
