Задава ли се данъчната амнистия?
Сумата на просрочените данъчни и осигурителни плащания към бюджета, заедно с наказателните лихви по тях, вече надминава 9 млрд. лева. Тези борчове към хазната са натрупани през последните 15 години. Това заяви в отговор на питане на БАНКЕРЪ говорителят на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров. Както е известно, при просрочията има петгодишна давност, но тя се прилага само като законова забрана за принудително изземване, а не води до автоматично изтриване на борчовете, обясни също Бъчваров. Така, въпреки че над половината от тези просрочия вече не могат да бъдат събрани принудително, данъчните продължават да водят в отчетите си цялата сума.
Какъв е сценарият ще научите от новия брой на вестник БАНКЕРЪ.
nbsp;
Дянков разголи търга за дълга
За емитирането на нов външен дълг се иска само едно – да знаеш как става. Ексброкерите Милен Велчев и Красимир Катев, в ролята си на министър и заместник-министър на финансите в царското правителство, го бяха правили и затова успяха без каквито и да е перипетии да заменят голяма част от българските брейди облигации с нови глобални, като намалят външната задлъжнялост на България. За сделката предварително не се знаеше нищо, освен че някога ще бъде направена. Според Катев пазарите са научили малко преди края на работното време в деня, предхождащ емисията.
Повече по въпроса в новия брой на вестник БАНКЕРЪ
nbsp;
Алиансът на банкерите Двадесет години по-късно
Двадесет години по-късно – заглавието в стил на Александър Дюма напълно подхожда на историята на Асоциацията на българските банки. Не само защото тя отбеляза своята кръгла годишнина, а по-скоро защото бе създадена с ентусиазъм, присъщ на героите на френския писател и поне в началото бе подчинена на девиза им Един за всички, всички за един.
Кои бяха учредителите и как се развиха събития в новия брой на вестник БАНКЕРЪ
nbsp;
Пари за Атанасова няма
С назначаването на партийни кадри за ръководители на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса управляващите от ГЕРБ май се хванаха в собствения си капан. До неотдавна беше много лесно и безболезнено за неслучващата се реформа в здравната система да бъдат обвинявани пришълците, които не са оттук и са за малко. Бившият ресорен министър д-р Стефан Константинов последователно бе номиниран за необходимия виновник за всички нерешени казуси в здравеопазването ни. Той бе критикуван от мнозинството на герберите за липсата на пари в спешната помощ, за високите цени на лекарствата, за неспособността му да води диалог с останалите здравни институции, за законодателните му инициативи и изобщо за всичко, което можеше да понесе широкият му гръб.
Повече в новия брой на вестник БАНКЕРЪ.
nbsp;
Захариев удари в земята мистър Сенко
Като от шапката на фокусник в Горубсо изскачат все нови и нови изненади. Освен щръкналите още в първоначалните преговори допълнителни 12.5 млн. евро задължения, които Захариев беше скътал далече от погледа на бъдещия купувач, задължения от половин до два милиона лева дебнат купувачите от всеки ъгъл, твърдят запознати. Самите миньори в Мадан са абсолютно наясно, че Захариев дължи пари на малки фирми в цялата околност. Максим Банков от стачния комитет каза пред в. БАНКЕРЪ, че бизнесменът е ужилил десетки местни предприемачи – от строители до доставчици на храни и на работно облекло.
nbsp;
Шистите, изглежда, ще получат шанс
Мащабните критики срещу добива на шистов газ в страната бързо отшумяха и през седмицата Народното събрание отвори вратичката за охулваната до неотдавна алтернатива на традиционното синьо гориво.
По предложение на депутати от ГЕРБ и Синята коалиция бе създадена анкетна комисия от 13 народни избраници, които през следващите два месеца ще анализират добрите практики и законодателните решения, свързани с проучването и добива на подземни богатства, като стриктно ще се следи за опазването на околната среда.
Още по събитията около шистовия газ в новия брой на вестник БАНКЕРЪ.
nbsp;
Приготвихме голямата кошница за европарите
Ето че дойде ред и на големия въпрос – колко ще получи страната ни от фондовете на Европейския съюз през следващия програмен период 2014 – 2020 г., как ще разпредели парите и кой ще ги управлява? Властта вече представи някои свои виждания, като се очаква идната седмица – непосредствено преди Великден Министерският съвет да вземе и конкретните решения.
На публичното обсъждане в аулата на Софийския университет Св. Климент Охридски министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев съобщи, че кабинетът планира да намали броя на оперативните програми, по които получава еврофинансиране.
Как ще се развият събитията можете да научите от вестник БАНКЕРЪ.
nbsp;
Чужди университети ловят студентите ни
Бедните ни, морално и технологично изостанали университети, изглежда, са решили да оцеляват на принципа с главата в стената. Вместо да се борят за всеки студент, след като в годишния план прием е заложено да влизат около 72 хил. първокурсници, а абитуриентите са с около 10 хил. по-малко, те решиха напук на кризата и кадровия дефицит да вдигнат таксите си за обучение и кандидатстване. Така общо 17 от 37 държавни вузове ще прибират от кандидат-висшистите от 1 до 100 лв. повече през учебната 2012-13 година.
nbsp;
Банковите депозити вдигат активите на фондовете
Непредвидима остава ситуацията в сектора за управление на активи у нас. През последните пет години малцина бяха тези, които чертаеха дългосрочни планове. Повечето инвеститори предпочитаха сигурността на ДЦК и на фондовете на паричните пазари. През последното тримесечие на 2011 г. обаче имаше плахи опити да се пробват и сделки с някои по-рискови активи – високодоходни акции, корпоративни облигации и други подобни.
Класацията на вестник БАНКЕРЪ за управляващите дружества през последното тримесечие на 2011 г. може да прочетете в последния брой.
nbsp;
nbsp;
В СПЕЦИАЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА В. БАНКЕРЪ ЗА ЗАКОННОСТ И ВЛАСТ ПАРАГРАФ 22 ЧЕТЕТЕ:
nbsp;
Бандити ограбиха банка посред бял ден
Докато властта се напъва с поредното си силовашко отроче, плод на любовта към националната сигурност, по улиците безнаказано вилнее добре организираната престъпност. Едва отърсила се от шока с наглото убийство посред бял ден на хазартния бизнесмен Йордан Динов, в четвъртък сутринта (5 април) столицата научи за нова дръзка изява на нашенските бандити. Двама въоръжени мъже обраха клон на банка ОББ, намиращ се на оживено място на ул. Акад. Б. Стефанов в Студентския град. По ирония на съдбата подземието излезе на светло точно в дните, когато различни представители на държавата лееха благи приказки за успешната си борба с престъпността.
