Българските адвокати са готови за решителен отпор срещу намерението на кабинета да свали всички ограничения техни колеги от Европейския съюз да упражняват професията си у нас. Гилдията настръхна, след като миналия месец правосъдното министерство внесе законопроект за промени в Закона за адвокатурата (ЗА), който предвижда премахване на последните прегради пред юристи от страните членки да адвокатстват в България.
Родната адвокатура е решена да се защитава яростно – това стана пределно ясно в средата на този месец от безпрецедентно острото слово на председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАС)Даниела Доковска, произнесено на традиционното тържество по случай Деня на конституцията и юриста. В присъствието на вицепрезидента и бивш правосъден министър Маргарита Попова и на представители на всички юридически професии Доковска порица сегашното ръководство на министерството за това, че е написало законопроекта в кулоарите на ведомството, без да ползва професионалния ресурс на адвокатурата и без да поиска мнението на Висшия адвокатски съвет.
По думите на Доковска българската адвокатура е силно разтревожена от това, че е демонстративно пренебрегната от Министерския съвет при изготвянето и приемането на проект за изменение на нейния устройствен закон. Председателката на ВАС го определи като некомпетентен, вреден и накърняващ правата не само на българските адвокати, но и на възможностите за защита на законните интереси на гражданите и на юридическите лица. Даниела Доковска даде да се разбере, че ако изпълнителната власт и депутатите не реагират на този протест, адвокатурата ще се обърне към международните институции, преди да се е стигнало до накърняване на обществения интерес. Новото ръководство на столичната адвокатура реагира още преди острото изказване на Доковска, което превърна поздравителното й слово в обвинително. На свое заседание в началото на месеца Софийският адвокатски съвет прие протестно решение, с което алармира, че на адвокати от страните членки, които упражняват професията у нас, ще бъдат дадени права, които в техните държави не дават на адвокати от Евросъюза.
В мотивите на подписания от премиера Бойко Борисов законопроект се казва, че целта е окончателно да бъдат преодолени несъответствията между Закона за адвокатурата и правото на Европейския съюз. Документът припомня, че през 2009 г. Европейската комисия започна процедурасрещу България заради несъвместимост на разпоредби от ЗА с правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги. То е регламентирано в Договора за създаване на Европейската общност и Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Констатирани са несъответствия между общностното право и българското законодателство при третирането на адвокатите от ЕС и българските им колеги, както и наличието на ограничения за работата на европейски адвокати и адвокатски дружества у нас. Еврокомисията не останала доволна от отстъпките на България, направени с изменения в Наредба № 3 за водене и съхраняване на регистрите от адвокатските съвети през 2009 г. и с промените в адвокатския закон през 2010 година. Сегашният законопроект се сочи като спасителен, за да се избегне процедурата по нарушение в съдебната фаза.
Акцентите в законопроекта са няколко. Въвежда се понятието адвокат от Европейския съюз. В него са включени и колегите им от няколко страни извън Евросъюза, включени в Европейското икономическо пространство, както и Швейцария. Отпада изискването желаещите да работят у нас да са завършили юридическо образование в България. Достатъчно е дипломите на завършилите в тези страни да бъдат признати у нас по установения ред, за да се впишат в адвокатската колегия.
Либерализира се режимът на работа на чуждестранните адвокати. Понятието чуждестранни адвокати се заменя с трайно установени адвокати от ЕС, а понятието чуждестранен адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай – с адвокати от ЕС, временно упражняващи професията на територията на Република България. Признава се, че окончателното отстраняване на разликата в правата на българския адвокат и на адвоката от общността става по настояване на Еврокомисията, като в текстовете на всички разпоредби на Закона за адвокатурата, отнасящи се до права и задължения, са включени изрично и адвокатите от ЕС. Те ще могат да сключват свободно договори за сътрудничество с български адвокати и с адвокатски дружества, да създават безпрепятствено представителства, клонове или дъщерни дружества, предоставяйки името си с рекламна цел.
Във възражението си обаче Софийският адвокатски съвет сочи, че в директивите на ЕС, както и в актовете и договорите за присъединяване, подписани от България, няма разпоредби, задължаващи държава членка директно да предоставя възможност за упражняване на каквато и да е професия без съответната санкция на държавата, в която ще става това. Директивите предвиждат улесняване, но не и директно предоставяне на такава възможност. Изтъква се, че в държавите членки на ЕС и в Швейцария е недопустимо упражняване на адвокатската професия от адвокат, придобил квалификацията си не по националното право. Столичните адвокати напомнят, че в сега действащите разпоредби на ЗА са уредени възможностите за упражняване на адвокатската професия в България от чуждестранни адвокати и не може на адвокати от ЕС да се предоставят права, каквито в тези страни не се предоставят на български адвокати.
Поставят се и проблеми, които законопроектът не е уредил – например на кой език временно упражняващите професията у нас чуждестранни адвокати ще говорят, ще създават ли кантора и кой ще е адресът им за кореспонденция и призоваване, ще дължат ли встъпителна вноска на членски внос, къде ще пазят книжата си, ще подлежат ли на дисциплинарна отговорност, как ще се осъществява контролът върху клиентските им сметки с оглед на прането на пари и финансиране на тероризма, как ще се третират и отчитат доходите им, кой ще е приложимият закон в отношенията адвокат-клиент.
Дали кабинетът ще се съобрази с протеста на 12 000 юристи с адвокатски права, или ще следва сляпо диктата на евроинституциите е въпрос, който не може да бъде решаван на тъмно. Държавата има суверенното право да се намесва по законодателен път в уреждането на адвокатурата, но не бива да забравя, че тя все пак е самоуправляваща се професия. При това ключова.
