Лихвените проценти и у нас, както на световните финансови пазари затънаха в задълбочаващото се икономическо бездействие. Дилърите се пооживиха едва след като част от водещите компании в САЩ обявиха непредвидено добри финансови резултати. Въпреки това пазарните участници останаха скептични за темповете на възстановяване на най-голямата световна икономика. Европа се тресе от политическа и икономическа нестабилност, която прелива от южната периферия към Холандия и Дания. Данните за Англия красноречиво говорят, че и там се надига повторна рецесионна вълна. В Китай производствените обороти също спадат.
Водещите икономики продължават да буксуват . Отчаяните опити на централните банки да ги избутат нагоре натиснаха лихвите до нива, близки до нулата, в очакване да се случи чудо. Но то ще се случи, когато правителствата съумеят да подчинят разходите си на реалните възможности на страните си.
Лихвените проценти у нас също все повече клонят към нула под прякото въздействие на световните тенденции. Основната ни лихва за следващия календарен месец ще е 0.14% на годишна база. Това е най-ниската й стойност в най-новата история на страната ни. (Българската народна банка започва да определя ОЛП от началото на 1991 година.) В момента за нейна стойност автоматично се приема средното ниво на индекса ЛЕОНИЯ в рамките на един календарен месец. Той пък безпристрастно отчита лихвените нива на еднодневните депозитни сделки, сключвани на междубанковия паричен пазар. Те са по-ниски дори от лихвите по овърнайт депозитите в евро, които са 0.19% годишно. Отличната левова ликвидност на банковата ни система е единственото обяснение на този факт. Едноседмичните контракти за свободен левов ресурс се случваха в диапазона от 0.2 до 0.3% на годишна база. Едномесечните сделки пък се договаряха в още по-широките граници от 0.5 до 0.9% на годишна база, в зависимост от контрагента и сумата. Среднодневните обороти се задържаха на относително ниските нива от 180 млн. лв., които заедно със сравнително ниските лихви ясно показват подчертания превес на предлагането над търсенето на левов ресурс.
Банките разполагат с 5 млрд. лв. по сметките си в Българската народна банка. Те са предостатъчни както за успешното приключване на поредния едномесечен период за регулиране на минималните задължителни резерви, изтичащ на 3 май, така и за обезпечаването на междубанковите разплащания. Ето защо не очаквам каквито и да е изненади в следващата работна седмица.
Именно наличието на много свободни левове в банковата ни система беше в основата на отличните резултати, постигнати на проведения на 23 април аукцион за продажба на ДЦК. Бяха предложени книжа с номинална стойност 35 млн. лв. от емисия №300 от 2012 година. Падежът на книжата е през февруари 2014 година. Централната банка обработи оферти за общо 75.15 млн. евро, получени от 12 първични дилъри на ДЦК (от общо 13). Това е трети търг, чрез който се предлагат номинали от тази емисия. Общото количество достигна 90 млн. лева. Отговарящата й доходност от 2.19% е по-висока спрямо достигнатата на предишния търг от 2.1 процента. Емисията се смята за повече от успешна на фона на 80 базисни точки повишена доходност при италианските и 100 точки при испанските двегодишни книжа през последните два месеца.
С интерес се очаква аукционът , насрочен за 7 май. Тогава ще бъдат предложени за продажба книжа с падеж януари 2019 г. с номинална стойност 30 млн. евро.
Цената на глобалните ни облигации, деноминирани в евро и с падеж през януари 2013 г., е 104.25 евро за 100 номинал, която осигурява доходност от 1.4% на годишна база.
Доларовата ни емисия с падеж януари 2015 г. се търгуваше срещу 113.25 щ. долара за 100 номинал. Инвестициите в нея носят 3.1% годишна възвръщаемост.
nbsp;
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
