Еврозоната може да направи анекс към фискалното си споразумение, в който да бъде описано как държавите могат да стимулират икономиките си. Рецептата за растеж вероятно ще включва стъпки за увеличаване на конкурентната мощ редом със структурни реформи. Мерките трябва да се формулират до срещата на върха на лидерите на Г-20 в Мексико, насрочена за 18 и 19 юни, твърди пожелал анонимност участник в преговорите.
Сигнал за промяната на курса изпрати управителят на Европейската централна банка Марио Драги, чийто призив за договор за растежа на 25 април много охотно бе подкрепен от германския канцлер Ангела Меркел. Ние имаме фискално споразумение – каза Драги. – И най-наложително днес, според мен, е да постигнем и споразумение за растежа. Същия ден Меркел подчерта на конференцията на нейния Християндемократически съюз в Берлин, че Европа има нужда от растеж по начина, описан от управителя на ЕЦБ, който трябва да се състои в структурни реформи.
Мишел Сапен – съратник на водещия кандидат за президент на Франция Франсоа Оланд – пък побърза да заяви, че коментарите на Драги утвърждават позицията на Оланд.
Новото европейско заклинание
е фискална дисциплина и растеж. И това е напълно разбираемо на фона на последните събития. Строгите мерки за бюджетна дисциплина предизвикаха поредните предсрочни избори, този път в Холандия, а верният приятел на Меркел – Никола Саркози – е напът да се сбогува с президентския си пост. През последните седмици Испания също не върви на добре и нищо чудно да се наложи да бъде спасявана.
Настояванията за фискална дисциплина не означават, че примерно Германия е повече или по-малко консолидационен талибан, заяви по време на конференция на списание Юромъни в Берлин на 25 април германският заместник-министър на финансите Томас Щефан. Той добави, че еврорегионът има нужда и от по-висок растеж, но фискалната консолидация трябва да върне доверието в общността.
Дългът на еврозоната
е скочил през миналата година до най-високото си равнище от въвеждането на единната европейска валута насам и към 31 декември 2011-а е бил общо 8.2 трлн. евро, или 87.2% от БВП, срещу 85.3% през 2010-а, отчете Евростат на 23 април. Причина са увеличените заеми на правителствата, които трябва да запушат бюджетните дупки, както и заделените средства за финансиране на най-задлъжнелите страни от общността. Най-едър длъжник е Гърция с публични задължения в размер на 165.3% от БВП, следвана от Италия със 120.1% от БВП. Най-нисък е дългът на Естония – 6% от БВП.
Само пет държави от еврорегиона – Естония, Люксембург, Словения, Словакия и Финландия, имат публични задължения под лимита от 60% от БВП. Дългът на Испания се е повишил от 61.2% през 2010-а на 68.5% през 2011-а, а на Германия се е понижил от 83 на 81.2 процента.
Държавите от еврорегиона са отделили 386 млрд. евро за спасителни заеми за Гърция, Ирландия и Португалия. Цената на спасителните акции през 2011-а е достигнала до 1% от БВП на Малта, по 0.8% за Германия, Италия и Испания и 0.7% за Франция, показва отчетът на Евростат.
Общият бюджетен дефицит на общността обаче се е понижил до 4.1% от БВП през миналата година срещу 6.2% през 2010-а. Най-висока е стойността на недостига в Ирландия – 13.1% от БВП (при 10.6% разрешен по програмата от спасителни заеми на Европейския съюз и МВФ), който е нараснал заради инжектираните 5.8 млрд. евро в някои банки. Без тези разходи дефицитът е 9.4% от БВП. Гърция е приключила 2011-а с бюджетен дефицит в размер на 10.4% от БВП и е непосредствено след Ирландия.
Секторите на производството и на услугите на еврозоната са се свили за трети пореден месец през април, защото икономиката на общността се бори да се възстанови от спада (с 0.3%) през четвъртото тримесечие. Общият индекс, който следи двата бранша, се е понижил до 47.4 пункта срещу 49.1 през март. Всички стойности под 50 точки са белег за спад в съответните области.
Гърция е в критична точка
и бъдещето на страната в еврозоната зависи от предсрочните избори на 6 май, заяви управителят на Гръцката централна банка Георгиос Провопулос, който е и член на управителния съвет на ЕЦБ по време на годишното общо събрание на институцията на 24 април. Провопулос предупреди, че гърците трябва да избират между организирани и болезнени усилия да преструктурират икономиката си в рамките на еврорегона с помощта на европейските си партньори или да регресират десетилетия в социален и икономически аспект, което вероятно ще извади страната от еврозоната и от Европейския съюз. След изборите новият кабинет трябва да проведе цялостна реформа, включително да модернизира административната и данъчната система, каза още банкерът. Според него тази година ще е повратна за формирането на здрава банкова система, необходима за стабилен растеж.
БВП на Гърция ще намалее с почти 5% през тази година, прогнозира Централната банка на Гърция. Тази стойност е по-висока от направеното миналия месец предвиждане за 4.5% спад. Страната ще може да постигне първичен бюджетен излишък през 2013-а, а икономиката се очаква да започне да се възстановява в края на 2012-а. Тазгодишната безработица ще е над 19%, а инфлацията ще е средно 1.2% и може да падне под 0.5% през следващата година.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот се задържа над 2 млн. евро (4 млн. лева). Сделките в щатски долари бяха под 1% от купената и продадена валута.
