Първият тур от президентските избори във Франция потвърди прогнозите, че действащият държавен глава на Петата република няма кой знае колко големи шансове да запази поста си. Изглежда най-вероятно всички световни лидери скоро да трябва да си сътрудничат със социалиста Франсоа Оланд. Щабът на Саркози все още храни надежди за победа. Кой знае, може да се намери някой компромат и срещу Оланд, както стана с предишния фаворит на левицата Доминик Строс-Кан, изгубил шансовете да участва в президентската надпревара след сексскандал с камериерка в американски хотел. Подобни ходове са специалитет на екипа, събран от Саркози. В навечерието на предишните избори неговите хора успяха с подобни несъвсем чисти похвати да избутат от президентската надпревара Доминик дьо Вилпен – основния му конкурент отдясно. Ако обаче Сарко няма още скрити козове в ръкава, ще му се наложи да напусне Елисейския дворец.
Франция е уморена и от него самия, и от шумните му изявления, рядко съпровождани с радикални решения, и от неспирната му публична дейност по всички направления. По всичко изглежда, че страната иска скучен президент и разполага с всички шансове да се сдобие с такъв в лицето на Оланд. Тези избори са нещо повече от лично поражение за държавен лидер, от когото на французите им е писнало. Те са вот за социална справедливост и отговорност за банковата криза, както и търсене на алтернатива след десетилетия на икономически ограничения. Но посланията по всички тези въпроси все още са двусмислени.
На втория тур е възможно да се случат чудеса и на Саркози ще му е нужно чудо. За да получи шанс за победа над социалистическия си съперник, досегашният президент трябваше да го изпревари на първия тур. Защото общият брой гласове за победените десни кандидати на 22 април при всички случаи щеше да е по-малък от подкрепата за Оланд. Тъй като е в позицията на загубил национален референдум за своето лидерство, Саркози ще трябва да води кампания, наситена с лични нападки срещу липсата на лидерски опит на победителя, за да обърне вота, мотивиран от лично неодобрение срещу него. Той започна да прави точно това на последните митинги преди първия тур, представяйки се за закрилника, от който Франция се нуждае във време на криза. Избирателите не му повярваха и затова ще му е трудно да придаде привлекателност на износената си политическа марка. Саркози ще се опита да го стори в телевизионните дебати точно преди втория тур.
Съветниците на Оланд изобщо не се притесняват от това. Те смятат, че колкото по-агресивно се държи, толкова по-зле ще се представи Саркози като президент. Но въодушевлението на левицата, че след 17 дълги години тя е на една ръка разстояние от президентството, беше охладено от изумителния успех на Марин льо Пен. С близо 20 на сто от гласовете тя постигна най-добрия резултат за крайнодесния Национален фронт и измести баща си Жан-Мари, който получи 16.86 на сто вот на първия тур през 2002 година. Така тя успя да превърне партията, смятана за екстремистка и рядко получаваща достъп до националните медии, в популистка и републиканска. Нейният успех обаче не е радост за Саркози. Сега тя иска да конвертира този изборен възход в значимо присъствие във френското Национално събрание. Гласуване за губещ президент, за човека на вчерашния ден, едва ли ще е в интерес на партията й.
На втория тур французите вероятно също ще избират между две злини и ще гласуват по-скоро против, отколкото за. В такива ситуации човек обикновено избира по-новата. Саркози е първият президент на Петата република, изгубил първия тур, но с уговорката, че днешният френски лидер си запазва шансовете в крайна сметка да победи. Гвоздеят в неговата програма е голяма реч, посветена на пазара на труда и на заетостта, която той ще произнесе на 1 май. Тези планове на президента за голям митинг точно в Деня на труда породиха насмешки и критики сред левицата, която го обвини, че използва празника за предизборни цели.
Оланд продължава да е уверен, че времето на Саркози е изтекло. Той обвини опонента си, че е виновен за резултатите на крайната десница, за която са гласували хора, разочаровани от неизпълнените обещания на десницата. В същото време Марин льо Пен се фокусира върху парламентарните избори през юни. Докато социалистът се опитва да привлече част от електората на Льо Пен, мисията на Саркози изглежда доста по-невъзможна. Той трябва да спечели 80 процента от гласувалите за Националния фронт и над две трети от избирателите на центриста Франсоа Байру. Засега Саркози може да разчита в първия случай на 60-процентна подкрепа, а във втория – на едва половината.
Най-големият резерв от гласове е, както изглежда, в лагера на Националния фронт. Там са хората, които са най-чувствителни към темите за сигурността и имиграцията, но и електорат, който е най-разочарован от обещанията на президента за покупателната способност. Така че действащият президент сега трябва да умножи обещанията в тези две насоки, но с риск да загуби гласовете на центристите, от които също се нуждае. При всички положения нещата не изглеждат особено добре за Саркози.
