Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършва международни икономически отношения във ВИИ Карл Маркс. Има втора магистърска степен по международно банкиране от Университета в Лофбъро, Великобритания. В кабинета на тройната коалиция беше вицепремиер и външен министър. От 2009 г. е избран за депутат от левицата в Европейския парламент, където е и заместник-председател на бюджетната комисия. Кандидат-президент на БСП през 2011 г. Женен, с едно дете.
Г-н Калфин, какво влияние очаквате да има върху политиките на ЕС евентуална победа на Франсоа Оланд на втория тур на президентските избори във Франция?
– Очаквам френско-германският мотор да коригира посоката, в която се движи ЕС. Силовото налагане на единни фискални параметри, съобразени с най-добрите години на германската икономика, очевидно няма да доведе до никъде. Дори институции като МВФ дадоха сигнали, че драстичните бюджетни ограничения, като тези в Гърция, Португалия и Литва, водят единствено до тежка рецесия. Стабилизирането на националните икономики няма да стане автоматично вследствие на фискалните мерки. Оланд вече заяви, че ще търси съчетаване на бюджетните мерки с мерки за стимулиране на икономиката и създаване на работни места. Това означава да се преразгледа не само Фискалният договор от март тази тази година, но и да се допълни цялата система за икономическо управление на Европа. Ще има и още една принципна разлика в политиката на Франция в ЕС – през последните месеци на предизборната кампания Никола Саркози заложи предимно на националистическа реторика. Той открито ухажваше избирателите на националистката Марин льо Пен. Постави в центъра на ангажиментите си ограничаването на имиграцията, сигурността, националните решения. Стратегията на Франсоа Оланд е изградена върху френския ангажимент за изграждане на силна Европа. България има интерес точно от подобна политика.
Как биха се променили европейските оръжия за противодействие на кризата при френски президент социалист?
– Предполагам, че Франсоа Оланд ще насочи вниманието си към темите за икономическия ръст и създаването на работни места в Европа. Тази политика не противоречи и може успешно да се съчетае мерките за финансова стабилност. Тя обаче означава не оттегляне, а по-голям ангажимент на държавата. Очаквам икономическото сближаване на страните членки да бъде подкрепено от целия ЕС, вместо да им се поставят неизпълними условия, които единствено задълбочават икономическите различия. Ще ви дам конкретен пример – очаквам Франция да оттегли настояването си за значително намаляване на европейския бюджет. Очаквам и да подкрепи запазването на принципа на солидарността и помощта за ускореното сближаване между регионите. Тази политика е от интерес на всички страни в ЕС. Мисля, че кандидатът на френските социалисти ще преразгледа безперспективната политика, с която за първи път във френската история действащият президент остана втори на първия тур на изборите.
Как си обяснявате оценките на министър Николай Младенов, че в изказванията на Оланд има популизъм и че високата подкрепа за социалистите (и за националистите) е притеснителна?
– Изненадан съм, че министърът на външните работи си позволява да изразява подобна оценка за фаворита за президентските избори във Франция. Много вероятно е в скоро време да работи заедно с френски колега – социалист, и тези му думи няма да му помогнат особено. Освен това подобно отношение показва слабо познаване на политическите процеси във Франция. Според гражданите и медиите в тази страна екстравагантният популист е именно Никола Саркози. Това трябва да притеснява г-н Младенов, защото потенциално може да ни докара втори проблем като холандската преграда за членство в Шенген.
В МВнР ще бъдат съкратени 9% от щатните бройки. Възможно ли е критериите, по които ще бъде извършено това, да бъдат и политически?
– Като министър аз също направих съкращение от 15%, без това да се отрази на дейността на ведомството, защото успяхме да подобрим ефективността на работата. Оставих го с 1700 щатни бройки – най-ниската численост след 1990 година. Както министър Желева, така и министър Младенов продължиха със съкращенията. Те вървяха заедно с продължаваща вече три години реорганизация на министерството и доведоха до отслабване на неговата работоспособност. Закриват се дипломатически представителства, цели структури остават със състав под минимума за нормалното им функциониране. Няма стабилност, на много постове не са назначени и титуляри. В същото време не се използва потенциалът на наличните служители в дипломатическата служба. Правят се и странни промени. Ще ви дам и пример. От лятото се закрива дипломатическото бюро в Бон, където страната ни има собственост и където има политическа логика за поддържане на дипломатическо представителство. Вместо това ще се открие представителство във Франкфурт, където има много по-малка българска общност. Там страната ни има имот в плачевно състояние и много по-трудно може да се осъществява консулска дейност.
С какви мотиви се прави това?
– Абсурдният аргумент е, че там било седалището на Европейската централна банка. Но външното министерство няма отношения с ЕЦБ. Иначе във Франкфурт има двама представители на Министерството на икономиката и енергетиката. В крайна сметка тези промени са преценка и отговорност на министър Младенов. Не е моя работа да се бъркам в тях. Мога само да съжалявам за нещо, което виждам – България изгуби потенциала си и извоюваните позиции да бъде двигател в политиката на ЕС на Балканите, в Черноморския басейн, в Кавказ и в Централна Азия.
Според публикации в медиите двама свързани с ДС дипломати ще бъдат запазени и преназначени в министерството. Как ще коментирате ситуацията с отзоваването на агентите?
– Цялата история със свързаните с ДС дипломати е фарс. Това очевидно не е политика на ГЕРБ, където на високи позиции има хора, свързани с бившите служби. В МВнР се разчистват лични сметки. Въпреки заканите на министър Младенов виждаме, че му се губи принципният подход. Може би това е целта – така се отвори пътят на представители на партийни фондации, на търговци и т.н. към най-високите дипломатически позиции на България. Така ще бъде, докато на дипломатическата служба не се гледа като на професионална служба, а на неквалифицирана работа, която дава възможност за лансиране на протежета.
Има ли във МВнР опити да се бойкотира ръководството му?
Не, няма как и да се случи това. В МВнР работят хора, които са избрали нелеката дипломатическа професия, които са длъжни да спазват законите за администрацията, за държавните служители, за дипломатическата служба и които в крайна сметка не са мотивирани толкова от материални (заплатите са ниски), колкото от морални стимули. Безпринципната политика на ръководството понякога поражда противодействие, но доколкото познавам служителите на министерството, това са обикновени български граждани, които в общи линии се стремят да си вършат работата. Слава Богу, че е така.
Справя ли се България с договарянето на по-добри условия за следващия програмен период на ЕС?
– Аз съм един от двамата докладчици в Европейския парламент по бюджета на ЕС от 2014 до 2020 година. Непрекъснато съм търсен от министри, председатели на парламентарни комисии, представители на гражданското общество на страните от ЕС. Досега най-трудно общувам с българското правителство. Следя внимателно различните изяви на министрите, свързани със следващия бюджет, и се удивлявам на нереалистичните им заявки. Как точно ще ни се увеличат средствата с поне 50%, като нито усвояваме като хората сегашните, нито има перспективи за увеличаване на европейския бюджет? Това е напълно нереалистично! Всички тези приказки, които президентът Плевнелиев говореше още като министър – за седем магистрали и седем скоростни пътя до 2020 г., огромните инвестиции във водния сектор, в екология и всички други бодряшки обещания, са чиста пропаганда. За сметка на това няма достатъчно дискусии по промените, които се готвят – зеленият компонент в селското стопанство, таванът на преките плащания, предлаганите ограничения и условия за използването на фондовете за сближаване и т.н. Така не само не отстояваме позиции, а въобще не участваме в активния европейски дебат.
В лекция в Харвард намекнахте, че САЩ се намесват в проекта АЕЦ Белене, а в същото време настояват за шистовия газ заради търговски интереси. Нямаше ли подобна сериозна намеса и от руска страна?
– Може и да е имало. Но нека да сме наясно, аз не обвинявам Съединените щати, че защитават своите търговски интереси. Не съм доволен, че правителството не може да формулира българските интереси и да ги отстоява. България трябва да е наясно какво иска и как да го постигне. Ето, вижте Белене, първоначално премиерът казваше, че искаме да я правим, после – че ще видим, после обяви решението си, че се отказваме от строителството, без дори да изчака анализа на скъпата консултантска компания, която правителството нае, за да направи оценка за ефективността на инвестицията.
Преди време започнахте инициатива за опростяване на признаването на европейски дипломи в България, но като че ли не получихте достатъчна подкрепа от ЕК. Докъде стигна случаят?
– Съжалявам, че сте останали с подобно впечатление. Темата за признаването на квалификациите и на академичните дипломи е по-актуална от всякога в Европейския съюз. Признаването на дипломите е един от инструментите за справяне с безпрецедентно високите нива на младежка безработица в ЕС. Въпросът за дипломите влезе в редица доклади на Европейския парламент. Дори миналата седмица в Страсбург приехме такъв за модернизацията на висшето образование в Европа. Европейската комисия предложи промени в уреждането на признаването на професионалните квалификации, върху която в момента работим в парламента. В Европа гледат на този въпрос не само от академичната му гледна точка, но и като част от функционирането на общия европейски пазар. Въпрос на време е въпросът с облекчаване признаването на дипломи да се реши. Продължавам усилията си.
