През изминалата седмица и след дълго отлагане в Народното събрание бяха внесени промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Още преди месец, докато се подготвяше проектът, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова заяви, че най-важната му цел е да се сложи край на безразборното строителство и на презастрояването на българското крайбрежие. Дори бегъл поглед към брега показва, че това изявление е закъсняло поне с петнадесетина години. Може би в нечии уши звучи актуално…
Ограничаването на строителството в 100-метровата зона на брега ще сложи край на бетоновите постройки по пясъка и на сергиите в т. нар. зона А и по протежението на цялата плажна ивица, надяват се вносителите на Закона за черноморското крайбрежие от регионалното ведомство. Бреговата ивица е 378 км и от тях 165 км са плажна ивица. Върху 160 км от нея са обособени 207 морски плажа, 44 км са дадени на концесия, а 32 км са отдадени под наем. Най-много са плажовете (112) на територията на област Бургас.
Впрочем още преди законопроектът да влезе в българския парламент,
оценките за него бяха доста противоположни
Според защитниците му приемането на новите текстове ще бъде важна крачка към регулирането на дейносттите по българското Черноморско крайбрежие. Но незабавно срещу тях бяха активно задействани мощните лобита на строителни предприемачи, туристически босове и амбициозни черноморски кметове. Както и в предишни години, новият норматив прави опит да противодейства на незаконното застрояване и безстопанственото използване на крайбрежието. Но всеки път, когато някой се опитва да сложи ред, се намират сили, които да пропукат категоричността на законовите текстове.
В мотивите към сегашния проект се казва, че основните цели на предлаганите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са свързани с въвеждането на облекчена процедура за предоставяне на концесии за морските плажове, ограничаване на строителството в зона А, ограничаване на преместваемите обекти и съоръжения в зони А и Б, регламентиране на дейностите по финансиране и контрол на договорите за наем, въвеждане на легални дефиниции и понятия с цел подобряване на контрола по изпълнение на концесионните договори и договорите за наем на морските плажове.
С новите предложения се дава възможност там, където има проблеми с възпроизводството на съществуващите морски плажове или няма такива, да може да се създават нови пясъчни ивици или да се разширяват съществуващи, включително и чрез отвоюване на територия от морето, се казва в документа. Зевзеци определиха този текст като възможност да се изграждат плаващи острови и така
страната ни да… заприлича на Дубай
В измененията е предвидено да се въведе и облекчена процедура за предоставяне на концесия за морски плаж. Съкращава се времето за подготвителните действия – определен е двумесечен срок за провеждане на конкурс за откриване на процедура за предоставяне на концесия. Така общата продължителност на процедурата ще се намали до 4 – 4.5 месеца, докато сега този период е около десет месеца.
С промените се въвеждат още изисквания към активната плажна площ, за да имат посетителите повече възможност да се разполагат свободно там. Тези терени трябва да са равностойни като достъп до морето с площите, където концесионерът или наемателят на плажа са поставили чадъри и шезлонги. В сега действащия закон е записано, че не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ трябва да е за свободно ползване, но никъде не са очертани конкретни изисквания къде точно да е тази площ.
Нормативът определя и допустимата площ на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове, дефинира се понятието допълнителна търговска площ. Целта е максимално допустимият процент от пясъчната ивица, който заемат преместваемите обекти и съоръжения, да е съобразен с активната плажна площ (т. е. да се изключат дюни, скали, скатове, затревени терени и др.), а не както е досега – спрямо общата площ на плажа. Промените обаче допускат ползването на допълнителна търговска площ към обектите за бързо хранене, но тя не може да заема повече от 2 на сто от активната плажна площ. Така би трябвало да се осигури повече пространство за туристите, а не за разполагане на търговски обекти.
Само че промените в закона нямат обратна сила и вече подписаните концесионни договори ще останат в сила (по досега съгласуваните схеми по чл.56 от Закона за устройство на територията, в които са включени пясъчните дюни).
Ограничението, въведено с новия закон, неминуемо ще доведе до намаляване на приходите, но според норматива те ще бъдат компенсирани с определяне на новите концесионни възнаграждения и наеми.
Най-големи конфликти, естествено, предизвикаха текстовете за ограничаване на
строителството в стометровата зона А
Досегашният ред се запазва за урбанизираните територии на населените места с определени строителни граници по влезли в сила подробни устройствени планове, но при плътност на застрояване до 20%, интензивност на застрояване – до 0.5%, минимална озеленена площ – 70%, и ограничение за ниско застрояване с височина до 7.5 метра. В селищни образувания и територии, предвидени за урбанизиране, ще може да се изграждат само зелени площи – паркове и градини, в които се допуска строителство на обекти за хранене, за открити спортни или културни дейности, площадки за игра и монументално-декоративни елементи, а също мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Обектите за хранене и спомагателните постройки и съоръжения може да заемат площ не повече от 10% от урегулирания поземлен имот и да са с височина до 6 метра. В Допълнителните разпоредби на законопроекта е дадено подробно определение на понятието Открити обекти.
Разрешенията за поставянето им ще се издават от главния архитект на съответната община, но въз основа на схема, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В зона А ще се допуска само поставяне на преместваеми обекти на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, монументално-декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табла, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници и т. н. В урегулираните поземлени имоти в зона Б ще може да се поставят преместваеми обекти – само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план показатели за плътност на застрояване, коефициента на интензивност на застрояване и не се намалява определената минимална озеленена площ.
В преходните и заключителните разпоредби на норматива е предвиден едногодишен срок за привеждане на схемите за преместваемите обекти в съответствие с новите изискванията и премахване на тези, които не отговарят на разпоредбите и на одобрените схеми. Отпада възможността за приемането на инвестиционните проекти от разширения състав на общинския експертен съвет за строежи в зони А и Б и се въвежда приемане на подробен устройствен план (ПУП) за тези територии. Според експертите вносители практиката показва, че често са били допускани несъответствия на подробните устройствени планове със самия закон, така че с обновения текст се парира възможността изискванията да бъдат пренебрегвани, ако се приемат инвестиционни проекти.
Проектозаконът регламентира и начина, по който ще бъдат използвани част от приходите от концесионните възнаграждения и наеми –
за благоустрояване на прилежащите територии на плажовете,
за осигуряване на подходи към тях, за поставяне на предупредителни табели и за санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите зони. Въвежда се контрол по изпълнението на договорите за наем, какъвто досега нямаше. Той ще се осъществява от комисии, назначени от органа, който е сключил договора за наем. Предлага се още 10% от наемната цена да се внася в бюджета на съответния областен управител и тези средства да се разходват целево за провеждане на процедури за поддръжка на морските плажове. Друга част от приходите от концесии и наеми ще отиват в бюджета на съответната община, както беше и досега. Те ще се разходват за благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове, за осигуряване на транспортни връзки, на пешеходни алеи за достъп, за принудително премахване на преместваеми обекти и съоръжения и т. н.
Според министър Павлова с новият законопроект ясно се разграничават разходите и приходите от концесии и от наеми, за да може те да бъдат инвестирани там, където е необходимо. Според регионалния министър чрез промените в закона се цели да се запази и видимостта към морето чрез стъпаловидно увеличаване на височината на сградите.
Кметовете на черноморските общини от Бургаска област обаче не са много съгласни
с всички ограничителни текстове
в новия норматив. Много от тях смятат, че пълната забрана за строителство в зона А на практика означава ивицата край плажовете да остане абсолютно чиста. По който повод сред инвеститорите на обекти на първа линия в морските общини се създала паника. Градоначалниците се опасяват, че малките морски общини могат да се превърнат в градове със затихващи функции – с център и… и нищо край брега. Това заяви пред в. БАНКЕРЪ един от кметовете на управляващата партия и бивш народен представител от ГЕРБ – кметът на Поморие Иван Алексиев. Кметът на Созопол Панайот Рейзи, който беше подкрепен от ГЕРБ, също развя знамето на недоволството и дори организира своеобразен инициативен комитет, чиито членове си поставят за цел да не допуснат приемането на новите разпоредби. Против промените в закона се обявиха и градоначалниците на Приморско Димитър Германов, на Царево – Георги Лачев, както и заместник-кметът на Несебър Виктор Борисов. Всеки от тях е подписал искане готвената промяна да отпадне още преди да е влязла за разглеждане и приемане в пленарната зала. Според градоначалниците под ударите на готвената забрана ще попаднат и обекти от национално значение като строителството или разширяването на пречиствателните станции в Равда, Созопол и Поморие. Затова те настояват строителството на първа линия да се извършва според изискванията на приетия през 2008-а Закон за черноморското крайбрежие. Според тях той е приемлив и ограничава презастрояването край морето, без да залита в другата крайност – напълно да ограничи строителството.
Позакъснелият норматив ще мине през стъргалото на няколко парламентарни комисии, а как ще изглежда в крайна сметка ще разберем след окончателното му гласуване в пленарна зала.
nbsp;
Панайот Рейзи – кмет на Созопол
Приетият закон за устройство на Черноморското крайбрежие през 2008-а беше съобразен с нас – в морските общини. Сега се притеснявам, че депутатите са от цялата страна и за тях е важно просто да няма строителство край морето, без да разберат на практика какво означава това. Реших да вдигнем шум и да покажем какво ще стане с тази промяна. Искането за забрана на строителството в зона А ще доведе до големи загуби за общините, защото основната част от приходите ни са от туризъм. Освен това в повечето от крайморските градове тече процесът на приемане на Общи устройствени планове, по който в Созопол работим от осем години. Ако бъдат приети промените в Закона,те ще ни върнат в старото положение. Забраната ще забави развитието на Черноморието спрямо други международни курорти.
Иван Алексиев – кмет на Поморие
Ние не се изправяме изцяло против закона, тъй като в него има много положителни неща, като например реда за отдаване плажовете на концесия. Но сме против забраната за строителство. В Поморие от седем години се работи по общия устройствен план, който ще бъде приет до края на годината. Той е изработен на базата на приетия през 2008-а Закон за Черноморското крайбрежие. С евентуалните промени зоната от къмпинг Европа до кв. Сарафово примерно просто ще бъде блокирана. Искаме да превърнем Ахелой в привлекателна туристическа дестинация, а ако трябва да спазваме новите изисквания, този град ще си остане със затихващи функци.
