Битката за 148-те млн. лв., които Министерството на здравеопазването отпуска за изграждане на нови онкологични комплекси и доставка на медицинска апаратура в 13 български болници, започна ударно. Големите технориби в здравеопазването се наредиха на опашка за апетитните обществени поръчки, като сред приоритетните им цели попаднаха Специализираната болница за активно лечение по онкология в София, Университетска болница Александровска и Св. Марина във Варна. Именно това са мастодонтите, в които ще се сблъскат най-сериозните корпоративни интереси. За разширяване на инфраструктурата и доставки на нова съвременна апаратура в трите лечебници ще бъдат похарчени десетки милиони. Имената на кандидатите за слава засега не са обявени официално, но се очаква сред основните претенденти за спечелване на най-щедро финансираните позиции да са световни имена в сектора – Филипс, Сименс, Дженерал Електрик и Тошиба. Схемите са особено привлекателни за участниците. Парите са по оперативната програма Регионално развитие, не се изисква държавно съфинансиране, затова и чистата и навременна печалба е гарантирана.
Грантът трябваше да бъде осъществен още от правителството на тройната коалиция, но заради множеството пропуски
в уточняването на специфичните изисквания
nbsp;
Еврокомисията спря процедурата. Наложи се ГЕРБ да кани световни експерти, които да ни пишат домашното. В края на 2010-а пък избухна скандал заради конфликт на интереси. На интернет страницата на здравното министерство бяха публикувани спецификации с медицинската апаратура, която ще се купува с парите от еврофондовете, но се оказа, че автор на седем от 16-те документа е Михаела Михайлова – бивш служител на ведомството, а към момента директор продажби за България на компанията Дженеръл Електрик ХелтКеър. Същата компания има стратегически интереси в търговията с медицинско обзавеждане и съответно интерес към търговете. Мнението на останалите кандидати никой от здравната администрация не бе потърсил и Филипс и Сименс бяха шокирани от подмолните действия на конкуренцията.
Заради сериозните суми, които ще си разпределят спечелилите, претендентите следяха под лупа процеса от подаването на документацията до осъществяването на търговете. Част от зададените нови спецификации бяха обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) още след излизането им в края на февруари 2012-а, но исканията за спиране на конкурса не бяха уважени. В оплакванията на засегнатите се твърдеше, че определени позиции са формулирани по начин, облагодетелстващ конкурентна фирма. Всъщност може ли да бъде предрешена една такава надпревара въпреки строгия мониторинг и контрол? Някои експерти дават положителен отговор на този въпрос. Схемата е проста – залага се специфично изискване, облагодетелстващо определен производител или търговец, които другите не изпълняват. Поради таза причина мнозина от проявяващите интерес към поръчката са се отказали от участие. Според Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията почти в половината търгове са констатирани нарушения. Първият тип са дребните административни, които често са съчетани с липса на възможност за обжалване, тъй като процедурата при КЗК е изключително уязвима. Другият е чрез спецификациите. Не е изключено да се появят и скрити клаузи. Дори да има спечелил с най-ниска цена, след това с гаранционни изисквания той
може да повлияе на стойността
nbsp;
и да се получи по-висока от първоначално зададената оферта.
Кои са печелившите в лотарията ще се види след около месец, когато ще бъдат обявени победителите. Междувременно в. БАНКЕРЪ проследи отблизо публичното отваряне на офертите за оборудване на Александровска. От над 50-те дружества, заинтригувани от търга за покупка на 24 вида апарати за диагностика и лечение на онкологични заболявания за общо 9.9 млн. лв. без ДДС, оферти в Министерството на здравеопазването бяха подали 17. Всеки от участниците явно предварително си бе преценил силите и играеше само за позиции, които биха му донесли успех. Съвсем резонно, с оглед на пазарната ситуация в сектора за медицинска техника, към най-голямото парче от баницата бяха посегнали представителите на Сименс, Филипс и Дженерал Електрик. За уреда за магнитно-резонансна образна диагностика с максимално допустима стойност 4.16 млн. лв. предложения имаше само от тези три компании, като последната, може би и заради гафа със спецификациите, бе избрала да участва от името на румънския си клон. Сблъсък между Филипс и Сименс ще определи и кой ще прилапа и другата добре оценена позиция – едноплановата ангиографска система за 2 млн. лева. Двата големи конкурента се състезават за позиции на стойност съответно 6. 75 млн. и 6.6 млн. лева.
Най-активните играчи пък се оказаха Инфомед и Медицинска техника инженеринг, желаещи да изпълнят съответно 9 и 7 от средните и ниско привлекателни позиции. Инфомед предлага да достави ехографи, ултразвук, лапароскопско и ендоскопско оборудване и видеосистеми за почти 2 млн. лева. Сред участниците се появи и името на Софарма Трейдинг, като изненадващо хората на Огнян Донев бяха по-скромни в желанията си и влязоха в наддаване за четири уреда за 796 хил. лева.
Част от присъстващите коментираха, че някои от фирмите в търга може да играят заедно. Бяха заподозрени топли връзки между Дженерал Електрик и Софарма и между Сименс и Медицинска техника инженеринг. Но дали има основания за подобни съмнения ще разберем съвсем скоро.
Обществените поръчки за доставка на медицинско оборудване за образна диагностика са
с прогнозна стойност 41.78 млн. лева
nbsp;
С тях трябва да се доставят ядрено-магнитни резонанси, компютърни томографи, дигитални скопично -графични рентгенови апарати, стационарни дигитални графични рентгени, системи за архивиране и разпространение на образи, дигитални ехографи, мамографи, ендоскопска апаратура и видеосистеми за изследване на белия дроб. След другите обзаведени ще са областните болници в Монтана, Велико Търново, Русе, Пловдив, Кърджали, Смолян, Благоевград, Сливен, Бургас и Плевен. За лъчетерапевтична апаратура за нуждите на столичната онкоболница и Св. Марина във Варна ще отидат 26.16 млн. лв., а за извършване на строително-монтажни и ремонтни работи в 11 лечебни заведения са заделени още 9.75 млн. лева.
В допустимостта за участие по схемата е заложен един дискриминиращ момент, а именно – ще се модернизират и обновят инфраструктурите само на лечебници с над 51% държавна собственост и детски домове за медико-социални грижи. По този повод частните болници протестираха пред дирекция Конкуренция на Европейската комисия за неравнопоставеност. Впрочем дори и за държавните здравни заведения нямаше ясни критерии и така едни се оказаха богоизбрани и толерирани за сметка на останалите.
