Основните лихвени проценти, определяни от централните банки, явно остават на рекордно ниските си стойности до второ нареждане.
Малко над 0% е лихвеният процент, при който банките в Япония могат да заемат ресурс от централната си банка. Федералният резерв пък финансира банковата система на най-голямата в света икономика за срок от един ден при 0.25% на годишна база. В еврозоната банките могат да се възползват от едноседмичните кредитни улеснения на ЕЦБ при 1% годишен лихвен процент.
Данните за щатската икономика все по-красноречиво затвърждават мнението, че възстановяването се стабилизира и рецесията вече окончателно и безвъзвратно е отминала. Докато Европа все още се бори с призрака на държавните дългове, надвиснал над страните от южната част на континента. Ето защо тук очакванията за стабилен подем са прицелени в следващата година. До края на 2014 г. едва ли ще станем свидетели на инфлационен натиск – единствената заплаха и реална причина ЕЦБ да повиши основната си лихва. Дотогава банките ще се радват на лихвена ваканция.
Основната лихва у нас вече е 0.14% и е рекордно ниска, поне за най-новата история на България. Задължително трябва да спомена, че ОЛП у нас се обявява от Българската народна банка, но не се определя от нея, тъй като в условията на валутен борд тя няма административното право да осъществява операции на междубанковия пазар и следователно да определя лихвата, при която ще сключва депозитни и репо сделки с търговските банки. За основен лихвен процент у нас се взима средната стойност на индекса ЛЕОНИЯ в рамките на един календарен месец. Той влиза в сила от началото на следващия и има срок пак един месец. Ежедневната стойност на индекса пък е средната лихва, при която банките са си разменяли еднодневни депозитни сделки. Така на практика у нас централната банка не диктува пазарните лихви чрез ОЛП, а пазарните лихви определят размера на ОЛП.
През изминалата работна седмица среднодневните обеми се задържаха на нива под 200 млн. лв. и така продължиха традицията. Едноседмичните депозити се търгуваха в диапазона от 0.15 до 0.25% на годишна база, докато едномесечните вървяха в още по-широките граници от 0.35 до 0.75% годишно. За добро или за лошо, банковата ни система продължава да е свръхликвидна. За добро – защото банките ни са добре капитализирани, благодарение на което устояха на финансовата криза и все още намират средства, с които да балансират увеличаващия се дял на необслужваните кредити. За лошо – защото прекомерното изобилие на свободни парични наличности е сигурен сигнал, че банките не предоставят чак толкова много нови кредити, което не говори добре за състоянието на икономиката.
Отличната ликвидност на банките се отразява добре върху доходността на държавните ценни книжа, чрез продажбата на които Министерството на финансите покрива държавните дефицити.
Последният такъв търг се проведе на 23 април, когато финансовото ведомство пласира двегодишни ДЦК с номинална стойност 35 млн. лева.
Въпреки това финансовият министър е взел решение да отмени аукциона, планиран за 7 май. На него трябваше да бъдат предложени за продажба седемгодишни държавни съкровищни облигации с номинална стойност 30 млн. евро.
На международните финансови пазари сделките с българската емисия, деноминирана в евро и с падеж през януари 2013 г., се осъществяваха при 104.125 евро за 100 номинал. Отговарящата й доходност е 1.42% на годишна база.
Търговията с другите ни глобални облигации, деноминирани в долари и с падеж през януари 2015 г., се осъществяваше при цена 113.2 щатски долара за 100 номинал. Възвръщаемостта на инвестицията в нея е 3.1% на годишна база.
Банките ни разполагат с 5 млрд. лв. по сметки при Българска народна банка, с които обезпечават както изпълнението на изискванията за минимални задължителни резерви, така и осъществяването на междубанковите разплащания. Ето защо не очаквам каквито и да е изненади на междубанковия паричен пазар през следващата седмица. Още повече че плащанията на корпоративните задължения към бюджета привършват до началото на по-следващата седмица.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
