Големите футболни бойци се завърнаха на шампионските си тронове. Реал (Мадрид) предсрочно спечели титлата в Испания, Ювентус триумфира в италианската свирепа битка с Милан, Борусия (Дортмунд) завоюва трофея в Бундеслигата, отказвайки не кого да е, а финалиста в Шампионската лига Байерн. Общото между трите тима, освен славната история и бляскавото настояще, се откроява в желанието и непримиримостта, с които те буквално мачкаха противниците си в почти всички мачове от дългия сезон. И безкрайният списък с рекорди, които трябваше да бъдат счупени по пътя им към футболния връх.
Безспорно най-жадуван бе успехът за Ювентус, който след скандала за уговорени мачове Калчополи дори бе принуден да премине през чистилището на Серия Б, преди отново да върне позицията си на фактор в елита. Преди началото на сезона
никой не слагаше Юве в големите сметки
nbsp;
за титлата. Фаворити на хартия бяха тимове като Милан, Интер и Наполи, които на пръв поглед притежаваха доста по-стойностни и пълни със скъпоплатени звезди състави. Но под ръководството на вече сдобилия се със статут на клубна легенда Антонио Конте черно-белите бяха непробиваеми през сезона и наредиха впечатляваща серия от 37 мача без загуба (22 победи и 15 равенства). Ако торинци не се пропукат и в последното си домакинство за сезона срещу Аталанта, те ще изравнят рекорд на Милан, който с легендарното трио Ван Бастен – Гулит – Рийкард завърши непобеден през сезон 1991-1992-а.
Огромната заслуга за 28-ата клубна титла бе именно на Конте, който за краткия си престой на Ювентус Стейдиъм промени коренно манталитета на тима и начина му на игра. Юве излезе извън шаблона на италианския футбол, предполагащ дълго владеене на топката и масирано присъствие в защита. Отборът показа съвсем различна светлина – жестока преса по целия терен, игра с едно докосване и агресия от първата до последната минута, на която повечето съперници не издържаха. В състава на торинския гранд на практика липсваха големите звезди, но всеки знаеше мястото си и свърши перфектно работата си. На вратата Джанлуиджи Буфон бе постоянна величина, в защита Киелини, Лихщайнер, Бонучи и Бардзали, освен че захапваха отблизо съперниците си, намираха време да се включват в атака и отбелязаха немалко голове, халфовете Маркизио, Видал и Пирло надиграха всичките противникови полузащити, с които се сблъскаха, а нападателите Пепе, Матри, Вучинич и Куалярела действаха с много движение и матираха противниците с импровизация.
Душата на отбора обаче бе дуетът Андреа Пирло – Артуро Видал. Ветеранът Пирло бе вещ диригент на играта на бианконерите и даде цели 11 голови паса, докато привлеченият от Байер (Леверкузен) Видал реализира 7 гола и се отчете с 3 асистенции. Най-показателни за хегемонията на Юве в шампионата бяха резултатите срещу преките съперници на върха – 2:0 и 1:1 с Милан, 2:1 и 2:0 с Интер, 3:0 и 3:3 с Наполи, 1:1 и 4:0 с Рома, 2:1 и 1:0 с Лацио. Освен че не загубиха мач, бианконерите вкараха 21 гола на останалите грандове!
Това е нещо красиво, направо невероятно. Благодаря на футболистите за тяхното себераздаване, както и на нашите фенове за подкрепата. Голяма чест е да грабнем Скудетото, особено в конкуренцията на Милан, който също е страхотен отбор. Ние бяхме в по-неизгодна позиция в началото на сезона, но повярвахме в силите си и успяхме. Коя поред е тази титла ли? Тя е номер едно, защото е първата, която печеля като треньор, обобщи наставникът Конте.
Официално това е 28-ата титла на Италия за Ювентус и първата от 2003-а насам. Привържениците на тима обаче не мислят така. По време на празненствата в Торино много от тях носеха клубните транспаранти, на които се виждаше числото 30. Именно двата трофея на Юве от 2005-а и 2006-а, спечелени под ръководството на Фабио Капело, бяха отнети от актива му. Затова отмъщението на черно-белите бе още по-сладко.
След преместването си в Мадрид повече от година и половина егоцентричният Жозе Моуриньо бе принуден да търпи диктата на смятаната за непобедима Барселона на Хосеп Гуардиола. Но специалният доказа, че рано или късно титлите са абонирани за него и
донесе 32-рия шампионски трофей
nbsp;
за белия балет. Пътят към него бе трасиран с унизителната за вечния съперник победа за Реал с 2:1 насред Ноу Камп през април, накарал и малкото останали неверници да признаят треньорския гений на португалеца. Така Моуриньо допълни големия си шлем, като вече е ставал шампион на четири държави – Испания (с Реал), Англия (с Челси), Италия (с Интер) и Португалия (с Порто). Успехът обаче никак не дойде лесно. Барса дишаше във врата на Реал и дори стопи 8 точки пасив, преди да капитулира окончателно.
От своя страна Кралският клуб бе принуден да счупи купища рекорди, за да спре шоуто на феномена Меси и звездната му компания. Първо Реал запокити в историята невероятния си голов рекорд от 107 шампионатни попадения, записан по времето на треньора Джон Тошак (сезон 1989-1990). Кръг преди края белите са отбелязали 117 гола във вратите на съперниците си, а в мача с Майорка те могат да бъдат закръглени на 120. Отборът подобри върхото си постижение и за най-много голове в мачове на Сантяго Бернабеу (60 досега), като кръг преди края е вкарал 66. Едва ли в близко бъдеще във футбола ще се появи по-резултатно нападателно трио от това на мадридчани. Кристияно Роналдо, Гонсало Игуаин и Карим Бензема отбелязаха невероятните 97 попадения, допълнени от 25 асистенции и почти сами донесоха трофея в клубната витрина. Тимът разби на пух и прах тезата, че отборите на Моуриньо предпочитат да се защитават, като под ръководството на португалеца вече е вкарал 311 гола в мачовете от всички турнири. През настоящия сезон Реал вкара 4 или повече попадения в 17 шампионатни мача.
Мадридският клуб вече е едноличен лидер и в класацията за най-много победи при гостувания в един сезон – 15, като досега рекордът се държеше от Барселона. Още един рекорд на Барса вероятно ще бъде покорен – този за най-много точки в един шампионат. Смяташе се, че никой не може да доближи каталунците, спечелили 99 точки през сезон 2009-10, но при победа на Реал над Майорка отборът ще закръгли точките си на сто.
Историята показва, че да останеш на върха в Бундеслигата е много по-трудно, отколкото да спечелиш титлата. Но Борусия (Дортмунд) дублира успеха си въпреки многобройните удари под кръста, които получаваше от съперници, фенове и вражески настроени медии. Без грандиозни летни попълнения тимът на Юрген Клоп започна сезона много разочароващо и до шестия кръг вече бе натрупал три загуби. Тогава се роди футболът на разкъсаните чорапи. Заработи концепцията на Клоп, в която играчите са длъжни да изядат терена, да водят битка до последната секунда и да спазват желязна тактическа дисциплина. Тя бе формулирана заради липсата на финансов ресурс, с който клубът да купи способността да компенсира грешките си.
С тази непримиримост
жълто-черните записаха 28 мача без загуба
nbsp;
в лигата и спечелиха трофея с рекордните 81 точки. Отборът показа идеален синхрон между атака, полузащита и отбрана, бе опасен през цялото време на мачовете си и неслучайно бе наречен от германската преса глутница гладни вълци. Това е наистина шантаво, не вярвах, че е възможно, ликуваше Клоп. Дортмунд доказа, че има млад и горящ за изява тим, следващ заръките на перспективния си треньор, както и фанатични, но търпеливи привърженици. Клубът инвестира разумно в израстващи таланти вместо в суперзвезди. На Сигнал Идуна Парк дълго ще се помнят общо 34-те шампионатни попадения на полско-японския тандем Левандовски-Кагава, невероятните изяви под рамката на вратата на Роман Вейденфелер, желязното защитно каре Суботич-Хумелс-Пишчек-Шмелцер, битките в средата на терена, спечелени от Кел, Гьотце, Перишич, Гроскройц, Бласчиковски и Гьондоган.
Интернационалният състав на Борусия работеше като добре смазана машина и напълно заслужено спечели осма титла в историята на рурския клуб, която може да бъде гарнирана и с купа при победа срещу Байерн на финала. Именно в шампионатните двубои с баварците дортмундци изковаха отличието, надделявайки и в двата мача през сезона с по 1:0. Това бе и своеобразен отговор на нападката, която президентът на червените Ули Хьонес си позволи, а именно – че Дортмунд нямал нито един футболист от световна класа в състава си. Шоуто за жълто-черните ще продължи в следващото издание на Шампионската лига, а идването в тима на младата надежда на германския футбол Марко Ройс е потвърждение, че в клуба се работи с ясна визия за славното бъдеще.
nbsp;
nbsp;
На Етихад изстудяват шампанското
Феновете на Манчестър Сити тръпнат в очакване на чудото – да видят любимия си тим шампион на Висшата лига след 44-годишна пауза. Само 90 минути делят шейховете от историческото постижение, а последното препятствие по пътя към трофея е Куинс Парк Рейнджърс. Кръг преди края на шампионата гражданите и градският съперник Манчестър Юнайтед имат актив от 86 точки, но тимът от Итихад е с 8 гола по-добра голова разлика. Така че при победа над лондончани само чудо може да отнеме титлата от небесносините.
И наистина, изглежда напълно логично Сити да прекъсне хегемонията на червените дяволи, най-малкото защото бе убедителен в двата двубоя помежду им, записвайки победи с 6:1 и 1:0. Тимът на Роберто Манчини бе най-постоянен през целия сезон и направи силна финална серия от 5 поредни победи, извели го до върха. Водени от непримиримия си капитан Венсан Компани, футболисти от калибъра на Гаел Клиши, Джеймс Милнър, Гарет Бари, Яя Туре, Серхио Агуеро, Един Джеко и Марио Балотели реализираха потенциала си, а за финалния щурм помогна и реабилитираният Карлос Тевес. Все пак тимът на сър Алекс Фъргюсън ще опита да вземе гостуването си на Съндерланд и ще дебне за грешка на противника си.
nbsp;
