Задлъжнялостта на държавата ни в номинално изражение расте. Правителството ни вече дължи общо 7.9 млрд. левова равностойност по държавни ценни книжа. От тях 4.7 млрд. лв. са емитирани на вътрешния пазар и 3.2 млрд. лв. – на международния пазар. Три години по рано тези числа бяха съответно общо 5.9 млрд. лв., от които 2.8 млрд. лв. на вътрешния и 3.1 на външния пазар. Нарастването е с точно 2 млрд. лева. Тук са включени данните за книжата, емитарани на аукционите на Българска народна банка, книжата, пуснати в обращение във връзка със структурната реформа (ЗУНК), както и двете глобални емисии, деноминирани в евро и долари и търгувани на международните пазари.
Редно е да се отбележи, че в същото това време и размерът на БВП растеше, но с по-бавни темпове, в резултат на което делът на общата държавна задлъжнялост (включително и с получените преки държавни заеми), се увеличи спрямо БВП от 12.7 до 14.9%, колкото е и в момента.
Средната продължителност на емисиите в обращение обаче се запази и е 8.5 години, така че може със сигурност да се твърди, че дългът на държавата расте, но не старее.
За същия тригодишен период балансите на банковата ни система нараснаха с 8.7 млрд. лева. Точно 4.9 млрд. от тях се дължат на нетно увеличаване на кредитни експозиции към фирми и граждани. Точно с 2 млрд. лв. са се увеличили капиталите на банковата ни система. С близо 1.3 млрд. лв. пък са се увеличили инвестициите в дългови инструменти и с 0.5 млрд. лв. – разполагаемите сума на каса и по сметки в Централната банка.
През последните три години банките драстично свиха кредитната си дейност. За сравнение ще кажа, че само за календарната 2008-а нетното увеличение на кредитните експозиции е с 12 млрд. лв., т.е. почти 2.5 пъти в повече спрямо общо за последните три години.
Общо със 6.6 млрд. лв. са се увеличили привлечените средства от фирми и граждани, докато предоставените им кредити са се увеличили с 4.9 млрд. лева. Това значи, че 1.5 млрд. лв. са останали на разположение на банките, с почти толкова са се увеличили и инвестициите им в ДЦК.
Като цяло пазарът на държавни ценни книжа си остава неликвиден, малък и затворен донякъде, защото активните участници на него се ограничават до част от местните банки, до пенсионните дружества и застрахователните компании. Липсата на международни играчи може да се обясни с факта, че емисиите са твърде малки за тях. Една наша емисия рядко надскача 200 млн. лв., докато една испанска от петгодишни облигации е от порядъка на 15-20 млрд. евро.
Ето защо, когато и да се говори за постигната доходност на българските ДЦК, е важно да се знае, че тя е постигната при силно ограничен брой участници и от малки, неликвидни емисии.
Доходността на двегодишните ни книжа е 2.2% на годишна база. Тези със срочност от пет години се търгуват при около 4% годишно. Възвръщаемостта от 10-годишните ни облигации гравитира около 5% годишно.
Цитираната доходност е по-съпоставима с тази, която носят италианските държавни книжа, защото оценката за възможността на правителството да обслужва задълженията си, изразена като базисни точки на CDS (Credit Default Swap) е по-близка с тях, отколкото с тези на другите страни от еврозоната. Италианските книжа носят съответно 2.9, 4.55 и 5.45% годишна доходност.
Цената на нашите глобални облигации, деноминирани в евро с падеж през януари 2013-а е 104 евро за 100 номинал, осигуряваща доходност от 1.26% годишно.
Другите ни, търгувани на външните пазари книжа, които са деноминирани в долари с падеж 2015 г., се договаряха при 113.3 щ. долара за 100 номинал, гарантираща възвръщаемост на инвестицията от 3% годишно.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит
Булбанкrdquo; АД
