Намаляване на печалбите, колебливи приходи и разчитане на компенсации някъде в бъдещето – това показват отчетите на най-големите фирми, подопечни на министъра на транспорта Ивайло Московски.
За първото тримесечие на годината например
Пристанище Бургас
е регистрирало приходи от малко над 5 млн. лв., или с 18.5 на сто по-ниски спрямо същия период на 2011-а. Зад тези сухи числа се крие много любопитна информация. Според обясненията на мениджърския екип на държавната компания основната причина за влошаването на финансовите показатели е отдаването на концесия в средата на миналата година на терминала за насипни товари 2А. Новият стопанин е Параходство Български морски флот АД – приватизирано през август 2008-а от германо-българския консорциум Кей Джи Маритайм шипинг, в който участват и братята Кирил и Георги Домусчиеви. Отделно от това конкуренти на държавното дружество са КРЗ Порт Бургас (частно пристанище, специализирало дейността си в обработката на метали, метални конструкции и насипни хранителни товари) и Порт Флот, предоставящо специфични услуги на плавателните съдове.
Стремим се да прилагаме конкурентна ценова политика, за да запазим досегашните клиенти и да привлечем нови. Но това е много трудно предвид тежката икономическа ситуация и конкуренцията, която предлага по-ниски цени, твърди изпълнителният директор на бургаското пристанище Диян Димов.
Най-големият клиент на държавния порт миналата година е било Аурубис АД, но сега товарите – основно меден концентрат, отиват на сметката на концесионера – Български морски флот. През първото тримесечие Пристанище Бургас е реализирало приходи само от медни катоди. Намалели са товарите му и от други големи клиенти като Милицер и Мюнх, Палмали, Стомана Индъстри, КЦМ…
Интересна подробност е, че в сравнение с януари-март 2011-а са регистрирани постъпления и от нови клиенти, сред които е и Надин комерс с износ на скрап. Същата фирма купи остатъците от някогашния металургичен гигант Кремиковци и явно вече активно е започнала разфасоването му. Но новите клиенти определено не могат да компенсират загубата на старите и затова резултатът е логичен – печалбата за тримесечието е малко над 1.6 млн. лв., или със 70% под постигнатите за същия период на 2011-а 5.55 млн. лева.
По-сериозен тласък в развитието на порта ще има в края на 2013-а, когато се очаква да бъде завършен новият терминал за пасажери. В момента, заедно с Одеса, Батуми и Севастопол, активно се представя нова черноморска дестинация и идеята е бургаският порт да не е само транзитна точка за големите пътнически лайнери. Тоест те да остават по-дълго там и съответно да се събират по-високи такси.
Колкото до другото ни голямо морско пристанище – Варна, неговите постъпления са далеч по-големи – 12.68 млн. лв., но пък печалбата му е едва 403 хил. лева. Плюсът в приходите идва от повечето обработени товари, но го изяждат драстично увеличилите се разходи за горива и смазочни материали.
Едно от най-печелившите държавни дружества през последните години –
Летище София
може да се похвали с печалба за тримесечието от 2.27 млн. лева. Тя е с 252 хил. лв. повече от планираната, но пък е с 894 хил. лв. под отчетената за същия период на 2011-а. Влошените резултати до голяма степен се дължат на прекратяването на полетите на унгарската авиокомпания МALEV, чешката CSA и германската Germanwings, а също заради заявени, но неизпълнени полети на Al Italia и България ер (поради затварянето на аеропорта във Варна за ремонт). По този начин софийското летище е изпуснало планирани приходи от над 400 хил. лв., а още близо 600 хил. лв. е загубило от превозвачи, преминали към обслужване от други наземни оператори (Голдеър хендлинг България, Суиспорт и България ер, която се самообслужва).
Другият голям проблем е, че не се оползотворяват добрите търговски възможности, които предлага Терминал 2. Показателно е, че едва 7.5% от приходите на държавното дружество, или 1.17 млн. лв., идват от наеми на търговски и рекламни площи. В същото време други европейски летища печелят в пъти повече от това перо. Този пропуск сега може да бъде поправен, тъй като договорите с наемателите изтичат и според уверенията на изпълнителния директор Веселин Пейков, за да се привлекат повече клиенти, ценовата политика е била преразгледана.
Може да прозвучи изненадващо за мнозина, но гордостта на транспортното министерство и мечтата на цялото българско чиновничество –
Държавното предприятие Ръководство въздушно движение
е на загуба от близо 5 млн. лв. за първите три месеца на 2012-а, нищо че е реализирало приходи от над 29 млн. лева. Нищо сензационно обаче в случая няма, тъй като в дейността на авиодиспечерите има ясно изразени сезонни колебания. Трафикът през летните месеци се увеличава двойно, затова и разпределението на постъпленията е неравномерно. Така че в предприятието нямат никакви съмнения, че загубата ще бъде покрита.
Според отчета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, към 31 март 2012-а
Български пощи
формират нетна загуба от 3.6 млн. лв., при положение че за същия период на 2011-а този показател е бил три пъти по-малък – 1.2 млн. лева. Явно, че поне засега мантрите за въвеждане на все повече нови, печеливши услуги – като входящи и изходящи международни парични преводи, подаване и получаване на документи в пощенските станции за издаване на електронна здравноосигурителна карта и т.н., все още не дават желания резултат. Ръководството на компанията обяснява затъването най-вече със започналата Програма за доброволно напускане (общата сума на компенсациите по нея от януари до края на март е била близо 3 млн. лв.), както и с намалелите приходи от универсалната пощенска услуга (обикновени писма и малки колети). Заради навлизането на новите играчи в сектора пощите вече не обслужват Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Със сигурност ще загубят и други клиенти, след като конкурентите сами определят цените на услугите си, а държавното предприятие продължава да работи с регулирани тарифи.
Отделна тема е междуфирмената задлъжнялост. Компанията има несъбрани комисиони и възнаграждения по договори за услуги (изплатени пенсии, инкасиране на сметки, доставка на пратки, хибридна поща и т.н.) за повече от 12.6млн. лева. По-големите й длъжници са НОИ – 1.5 млн. лв., Виваком – 844 хил. лв., електроразпределителните дружества – 1.16млн. лв., издателства на вестници и списания – 276 хил. лв., и други. Почти колкото вземанията обаче са и задълженията към доставчици – 12.4 млн. лева. От тях 1.5 млн. лв. са към Виваком (за свързаност и инкасирани суми от разговори в телефонни кабини), към Петрол – 384 хил. лв., и към издатели на вестници и списания – 477 хил. лева.
Никакъв оптимизъм не идва и от дружествата в жп сектора.
Национална компания Железопътна инфраструктура
е приключила тримесечието със загуба от 5.58 млн. лв. вместо разчетената по бизнес план 4.7 млн лева. Съотношението спрямо същия период на 2011-а е още по-притеснително – отрицателният финансов резултат се е увеличил с 1.269 млн. лева. Текущите задължения към 31 март пък са 76.8 млн. лева. Увеличението спрямо началото на годината е с 20.45млн. и това се дължи преди всичко на проекта за изграждане на жп линията между Пловдив и Бургас. Дълговете на Националната компания към изпълнителя Джи Си Еф СК-13 Трейс Рейлинфра са 15.22 млн. лева. По принцип начинанието се финансира от оперативната програма Транспорт и апликационната му форма вече е одобрена. Което означава, че изплащането на парите от европейските фондове се забавя или че държавата издиша с националното съфинансиране.
Що се отнася до БДЖ, там загубата е малко над 15 млн. лв. при 17.5 млн. лв. за същия период на предишната година.
Основният успех, който сме постигнали към момента, е плавното изплащане на просрочените задължения, които бяхме натрупали както към големите кредитори, така и към доставчиците. Не казвам, че вече нямаме просрочия, но с всички основни контрагенти сме сключили допълнителни споразумения или сме преструктурирали тези дългове. Това се дължи на високата финансова дисциплина, която наложихме в дружеството както по отношение на разходите, така и по отношение на събиране на вземанията, отбеляза изпълнителният директор на БДЖ Йордан Недев. А иначе ще е интересно да се види как ще се отрази на компанията предстоящата продажба на поделението й – Товарни превози и дали това ще й помогне да се стабилизира.
