Плътната мъгла около готвените промени в изборното законодателство се сгъсти допълнително. Въпреки обещанието на управляващите, че ще ремонтират Изборния кодекс и ще се съобразят с 32-те препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), председателят на парламента Цецка Цачева обяви, че сериозни промени няма да има.
Едно от сигурните неща обаче е, че след промените ще бъде разширена употребата на специални разузнавателни средства (СРС) – материя, към която, както се знае, властта има афинитет. Ще бъде позволено подслушването и записването за пресичане на изборни измами. Сега СРС се използва за тежки престъпления, за които в Наказателния кодекс се предвижда затвор над пет години, а при купуването на гласове и други подобни престъпления санкцията е по-малка. В Закона за СРС е нормата, а не в Избирателния кодекс, посочи Цачева. От изказването й се разбира още, че до изборите нямало да се правят големи нововъведения, тъй като приетите досега норми вече давали резултат. Тя илюстрира твърдението си с примера за ограничаването на изборния туризъм от Турция. За да се спрат идващите автобуси по време на местния вот, беше въведено 12-месечно изискване за уседналост, както и за наличието на постоянен и настоящ адрес. След като Конституционния съд го обяви за противоконституционно, парламентът прие то да бъде четири месеца.
Думите на шефката на Народното събрание обърнаха с главата надолу заявката на управляващата партия, която само допреди седмици уверяваше, че по-голямата част от препоръките на ОССЕ ще бъдат взети предвид. При разговора ни с тях (представителите на ОССЕ – бел. ред.) заявихме позицията на ГЕРБ, че фактически ние ще приемем повечето препоръки и ще подготвим предложения за промени не само в Изборния кодекс, но и в други законодателни актове, уреждащи изборния процес, каза тогава пред БАНКЕРЪ депутатът от мнозинството Красимир Ципов.
С оглед на традицията не е изключено това отново да е предпоследно решение, макар че още от началото на годината ГЕРБ демонстрират, че не желаят да правят промени в Изборния кодекс. ОССЕ, за разлика от Европейската комисия, не може да оказва особено ефективен натиск върху правителствата на 56-те си страни членки и топката остава в полето на българските власти.
Освен СРС-тата има и други промени, които ще бъдат приоритетни. Преди време външният министър Николай Младенов предложи засилването на контрола върху партийните дарители. Той иска да подават декларация за произход на средствата онези, които дават повече от минималната работна заплата – към момента 290 лв., а не както е досега – при повече от 1000 лева. Предвижда се проверяващият орган да бъде Сметната палата. Сред препоръките, които вероятно ще бъдат взети под внимание, е и назначаването на постоянен състав на Централната избирателна комисия, който да работи не само при избори.
Друга важна идея засяга задължението на медиите да публикуват освен информация за тарифите си при предизборните кампании и самите сключени договори с кандидатите. Правната комисия вече прие това да залегне в Изборния кодекс.
На последните парламентарни избори беше широко разпространена практиката политическата реклама да присъства в медиите като репортаж, дописка, част от новините или статия, в които обаче не се упоменава, че става въпрос за платена реклама. Ако влезе в сила нововъведението, това няма да прекрати, но поне на теория би могло да направи малко по-прозрачни договорките между рекламодателя и рекламоносителя. В някои договори, сключени между медиите и политическите партии, присъства изричното условие в медийната публикация да не се упоменава, че е платена. Проблемът е, че и сега при даване на реклама собствениците на медии нерядко правят договорки, които не са описани в подписаните документи.
Голям проблем на настоящето управление е липсата на яснота за решенията, които се вземат. Дори и най-изявените му представители в парламента и правителството често се изненадват от внезапната смяна на партийните позиции на ГЕРБ. Индикация, че решенията зависят само от едно място. Разнопосочността на сигналите, които властта излъчва за изборното законодателство, вероятно означава, че Той все още се колебае.
nbsp;
nbsp;
През 2011 г. неправителствени организации и политически партии изразиха опасения относно честността на предстоящите тогава президентски и местни избори. От външно министерство изпратиха покана към ОССЕ да изпрати експерти, които да наблюдават вота, предвиден за 23 октомври. През януари беше публикуван и докладът на наблюдателите, който съдържаше 32 препоръки за изборния процес. Становището на международната организация и на Венецианската комисия е, че приетият в началото на миналата година Изборен кодекс предоставя добра правна база за провеждането на демократични избори, но има поле и за по-нататъшни подобрения.
nbsp;
Основните проблеми на изборите през 2011 г. беше големият брой мъртви души в изборните списъци: приблизително около 600-700 хил. души, купуването на гласове, непрозрачните решения на ЦИК, изключването на избиратели от списъците, липсата на регламент за политическата реклама, политическия натиск. В доклада на ОССЕ се посочваше, че опозиционни партии са се оплакали от натиск над местни кандидати и поддръжници. ОССЕ проследи два случая, свързани с кандидати, работещи в публичната администрация, и в двата случая информацията се оказа достоверна.
Наблюдателите отбелязаха и трудността, на която се натъква съдебното преследване при изборните нарушения. Главният прокурор публично изрази своите опасения относно липсата на достатъчно ефективни правни инструменти за разследването и съдебното преследване на купуването на гласове. Според доклада безпокойство е събудило и съотношението между броя на жителите и този на имащите право на глас – 7 364 570 към около 6.9 млн. за президентските избори и към 6.5 млн. за местните.
