Криминализация напоследък се превърна в модерна дума главно заради неспособността на правителството да разреши социалните и икономическите проблеми в държавата. Новоизлюпени министри и управители на държавни ведомства се надпреварват да предлагат драстични и в голямата си част противоконституционни санкции, които ще утежнят живота и ще подсилят ефекта от кризата за всички българи. Здравният министър Десислава Атанасова например може да издаде цял наръчник от идеи по темата как да бъдат наказани над 1 млн. граждани, невнасящи осигуровки. То не бяха запори на сметки, неиздаване на лични документи, отнемане на права да търгуваш с апартаменти и автомобили.
Кабинетът явно окончателно е изгубил
връзката между причина и следствие
В конкретния случай проблемът е, че 90% от некоректните платци са трайно безработни и не могат да си позволят подобен разход, а останалите са в чужбина и изобщо не се вълнуват от въпроса. После дойде и предложението да бъде криминализирано нападението над медицински лица, при все че и сега нападенията не само над медицински, а и над всякакви други лица са подсъдни. Нищо повече, в болниците ни отдавна се е наложила порочната практика да се искат пари на ръка за всичко и понякога човешкият живот се оказва по-евтин от дребен рушвет, а в такива случаи боят е най-лекото наказание.
Последната тематична разработка на управляващите от ГЕРБ е свързана с показания на сайта на правосъдното ведомство проект за промени в Наказателния кодекс, с които работодател, невнасящ социални осигуровки на служителите си, ще бъде подвеждан под съдебна отговорност. Синдикатите настояват текстовете да бъдат допълнени с аналогични санкции за некоректни работодатели, които не плащат заплати на работниците си. Казусът е особено горещ, след като металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали внесоха декларация в парламента, с която настояват хора като Валентин Захариев да бъдат преследвани с цялата строгост на закона. Засега държавата е пас по този казус. Тя явно иска първо да си вземе своето. Тоест, ще гони бизнеса, ако не получава социалноосигурителната лепта.
Въпросните корекции на кодекса предвиждат всеки работодател в частния сектор автоматично да се превърне в престъпник, ако
не е внесъл в НОИ осигуровки
в размер на 25 минимални работни заплати. По ставката за най-ниското възнаграждение, влязла в сила от 1 май (290 лв.), това означава укрити осигуровки за 7250 лева. Сумата е еквивалент на дадени под масата заплати за поне 25 хил. лева.
Под ударите на графа престъпления против осигурителната система ще попадат и работодатели, наели работници без договор или даващи им заплатата на ръка, както и такива официално обявили възнаграждение по-малко от действително изплащаното.
Държавната секира се точи и за представители на бизнеса, подали заблуждаваща данъчна декларация или използващи документи с невярно съдържание. Санкциите ще бъдат драконовски, като при особено големи размери на престъпленията се предвижда затвор от 3 до 12 години и конфискация на поне половината от имуществото. Прегрешилите ще губят право да заемат определени длъжности и да упражняват дейност, а дори ако липсващите вноски бъдат внесени до приключване на съдебното следствие на първа инстанция, наказанието остава затвор до 6 години в различните случаи.
Първо, трябва да се подчертае, че ще настане истински юридически шок и ужас, ако подобна промяна мине в парламента. Защото според проекта отговорността е прехвърлена само на работодателите, а служителите, подлежащи на задължително осигуряване, не носят такава, въпреки че реално помагат на беззаконието с мълчанието си. През 2000 г. бе направен опит да се криминализира невнасянето на осигуровки, но тогава Конституционният съд го отмени с мотива, че текстът нарушава основното право на всеки гражданин да получава възнаграждение за положения труд, обявявайки за престъпление неплащането на заплати, ако не бъдат внесени и съответните осигуровки.
Както отбелязва Българската стопанска камара (БСК), и към момента наемането без договор,
плащането на част от заплатата под масата
nbsp;
и неподаването на декларация са административни нарушения, за които законът предвижда сериозни санкции. Съгласно Кодекса на труда глобата за работодател, неспазващ трудовото законодателство, е между 10 хил. и 15 хил. лв., а при втори опит варира между 20 хил. и 30 хил. лева. Виновните длъжностни лица пък се наказват с глоба между 2500 и 20 хил. лева. Липсата на писмен трудов договор, необявяването му пред НАП и допускането на работа на служител без договор струват по 15 000 лв. на работодателя за всяко отделно нарушение. Така че дублиране на наказанието съвсем не е необходимо, само защото държавата не е намерила адекватен механизъм да контролира трудовия пазар и да събира приходите си.
Другият аспект на въпроса е трябва ли да бъде криминализирано неплащането на заплати, за което се борят синдикатите? Безспорно, за работодатели, умишлено фалиращи големи предприятия, преди да духнат за Абу Даби с милионите си, законът е твърде мек и се нуждае от корекции. В същото време, ако подобна промяна не бъде прецизно формулирана, ще засегне предимно дребните риби – малките и средните предприятия, които едва оцеляват в условията на криза. Само преди няколко дни председателят на БСК Божидар Данев изнесе потресаваща статистика, според която в резултат на недалновидна политика и липсата на антикризисна програма само за последните 3 месеца са закрити 56 хиляди работни места в 27 хиляди малки и средни фирми. С какви очи държавата ще преследва фалиралите като престъпници, след като сама ги е докарала до просешка тояга? Ето защо е необходимо да се разграничи умишленото невнасяне на осигуровки от това поради финансова невъзможност.
Именно правителството се похвали, че през последните две години работодателите са разплатили над 160 млн. лв. забавени работни заплати след акции на Главната инспекция по труда. Това доказва, че и съществуващото законодателство може да работи, стига да се прилага стриктно.
Интересното е, че около дебатите как да бъдат компенсирани бедстващите служители на Захариев в Кърджали, единствено изпълнителният секретар на КНСБ Чавдар Христов се сети, че има такова животно, наречено Фонд за гарантиране на вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя. Той бе създаден още през 2004-а със специален закон, но досега функционира предимно като спестовна касичка, в която са натрупани над 200 млн. лева. От въпросния фонд пари излизат много трудно, като за 2011-а държавата
е изплатила едва 1.5 млн. лв. обезщетения
nbsp;
на засегнати работници. За първите няколко месеца на тази година 197 души чакат да бъдат компенсирани общо с 300 хил. лв., което си е капка в морето на повсеместните фирмени фалити.
Важна подробност тук е, че Законът за гарантираните вземания и съответните компенсации от фонда се прилагат, чак когато предприятието изпадне в несъстоятелност. Изглежда подозрително дали в конкретния случай кабинетът умишлено не бави фалита на ОЦК Кърджали , за да не вади от събраните пари. При такова решение всеки от гладуващите металурзи, работил за 400 лв., би могъл само с една молба-декларация в НАП да си поиска последните три заплати (1200 лв.), с които поне да закрепи положението. По-добре да се мисли в посока как да се улесни достъпът до този фонд и държавата да изпълни ангажиментите си, вместо работодателите да бъдат плашени с решетки и да се страхуват да развиват бизнеса си.
Идеята за регистър на некоректните платци също би работила по-добре, отколкото Наказателният кодекс.
nbsp;
