Г-н Гераклиев, заехте се с тежката задача да ускорите работата по оперативната програма Конкурентоспособност. Не се ли притеснявате, че няма да успеете в това начинание, като се имат предвид множеството проблеми и критиките на бизнеса?
– Няма да крия, че в началото наистина имах притеснения. През последните няколко седмици обаче добих увереност, защото вече виждам какво е необходимо да се направи. За това време успях да се запозная с мнението на повечето заинтересовани страни. Чух конкретни изказвания на различни бенефициенти в цялата страна, видях каква е позицията на представителите на Европейската комисия, разговарях както с хората, които работят в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, така и с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Мога да кажа, че си формирах една широка картина и на тази база смятам, че нещата действително могат да се случат.
Естествено, умерен оптимист съм, тъй като не може да се заблуждаваме, че всичко ще стане като с магическа пръчка. Необходими са труд и усилия, които този път трябва да станат от горе на долу. Не може да оставим отново правилата да се разработват от експертите и да се стига до детайлност, която води до отказ на една трета от нашите бенефициенти. Наясно съм с проблемите и ще работя за тяхното разрешаване.
Очевидно тази ваша увереност идва от структурните промени, които се случиха в началото на май (б.а. – сливането на Управляващия орган и Междинното звено по оперативната програма Конкурентоспособност). Чуха се обаче мнения, че очакваните облекчения ще станат факт едва в края на годината заради необходимите технологични и нормативни промени. Дори една дузина фирми изразиха в отворено писмо притеснение, че тази реформа би довела до забавяне на усвояването на средствата по Конкурентоспособност. Доколко основателни са подобни твърдения?
– Ще отговоря в прав текст. Ние следим изпълнението на програмата по три главни критерия – размера на договорените средства, обема на разплатените суми и този на сертифицираните. Отделна тема е структурирането и обособяването на главната дирекция Еврофондове и конкурентоспособност и свързаните с това административни вътрешни процедури. Те вече са факт, вече сме в една сграда, все още изпитваме известни трудности откъм комуникация, но това ще бъде изчистено в най-скоро време. Така че логистичните проблеми не би трябвало да са повод за притеснение. Още от юни бизнесът ще почувства промяната след съкращаването на големия брой съгласувателни подписи при одобрението на междинните и окончателните отчети. Системата от 24 подписа вече е сведена до 12, включително и моят. Което ще даде глътка въздух както за фирмите, така и за нас самите. Но аз не бих казал, че тази схема е идеалната, и не смятам, че това, което вече е направено – механичното съкращаване на необходимите подписи, е достатъчно и ще реши проблемите. Напротив, вярвам, че е нужно допълнително оптимизиране на процедурите и затова вече работим в тази насока. Необходимо е малко по-адекватно отношение към малките и средните предприятия, за да може наистина да покажем едно ново лице. На тази карта са заложени много неща. Ако не се справим сега, рискуваме целия следващ програмен период.
Ако погледнем по-глобално обаче, по програма Конкурентоспособност наистина има схеми, по които няма как толкова бързо да се сменят изискванията и нещата да тръгнат. Това е свързано с одобрение на ревизираните насоки за кандидатстване от Комитета за наблюдение. Просто такава е технологията.
Защо тази реформа се случи едва сега, а не преди година например? Още тогава беше ясно, че Агенцията за малките и средните фирми не съумява да се справи с отговорностите си.
– Доколкото знам, разговорите за тези промени са водят през последните две години, а аз се включих в тях съвсем неотдавна – в края на март. Радвам се обаче, че решението бе взето, а не бе отложено за следващата година, защото 2013-а щеше да е вече късно за подобни реформи. Тогава Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябва да започне да подготвя новата оперативна програма Конкурентоспособност, която е в сърцето на стратегията Европа 2020.
При положение че сегашният програмен период приключва в края на следващата година, ще има ли време за усвояването на всички средства?
– Такава висока цел сме си поставили, че да не загубим пари. Има няколко направления, по които работим, за да се случат нещата. Вече анализирахме какви са възможностите и ще покажем този анализ съвсем скоро. Към момента имаме договорени около 43% от бюджета на програмата. Необходимо е до края на 2012-а да стигнем 75-80 на сто. Изключително е важно грантовите схеми, които текат към момента и са с дълги оценки от порядъка на година – година и половина, да приключат в рамките на 2012-а. Има и няколко неща, които предстоят като обявяване и разчитаме и на тях да повишат договорените средства. Но най-вече разчитаме да се отпушат плащанията, така че да се вдигне и процентът на усвоените средства, който без инструмента Джереми сега е около 9-10 на сто.
За да има договаряне, е необходимо и бизнесът да се включи активно. Мислите ли да предприемете някакви мерки, така че да убедите разочарованите от последните години фирми да пробват с нови проекти? Много предприемачи не искат и да чуят за програма Конкурентоспособност заради тромавите процедури и бавните плащания.
– Сигурен съм, че съвсем скоро ще успеем да покажем един различен начин, по който се кандидатства. Сега освен дългата апликация от 100 страници се изискват още поне 40-50 съпътстващи документа. Аз съм на мнение, че подходът трябва да е обратен – първо да се гледа техническото качество на проектите и едва тогава, когато те са одобрени, за тези в списъците за финансиране да се изискват съпътстващите документи. Това чувствително би облекчило процеса на оценка. Другото ключово нещо, което значително ще промени нещата, е електронното кандидатстване.
От кого зависи да се въведат такива онлайн услуги?
– Ние сме хората, които трябва да развием тези възможности. Необходима е наистина нова концепция. Не да искаме от всичките 1200 фирми целия комплект документи и накрая да одобрим едва 200 от тях. Помислете само колко труд сме накарали хората да хвърлят, да подготвят камара документи, които в крайна сметка се оказват ненужни. Затова аз мисля, че ако обърнем процеса и акцентираме върху техническото качество, наистина ще спестим много. Освен това искам, като направим прословутите списъци с одобрени за финансиране, резервни и отхвърлени проекти, администрацията да отиде при фирмите и да провери какво е състоянието на дружеството. Това е т. нар. посещение преди договаряне, което ще ни позволи още от самото начало да сме запознати с бенефициента, да знаем неговите реалности такива, каквито са и едва тогава да съберем необходимите ни документи.
А за тази цел няма ли да е нужно назначаването на още хора?
– Сега в дирекцията работят 238 души, но трябва да се има предвид, че така, както са започнати вече схемите, не може да се внедри този подход, за който говоря. Те трябва да бъдат приключени по реда, по който са започнали. Но всичко ново, което се обявява, трябва да бъде по споменатия обратен ред, за да не караме хиляди фирми да подготвят документи и накрая да изберем само една шеста от тях.
По редица схеми на оперативната програма остават неизползвани милиони евро, докато по други има точно такива дълги резервни списъци с одобрени проекти, за които говорите. Защо не се прави пренасочване на средства, така че повече проекти да получат финансиране, а не само една шеста?
– Точно това е целта ни – ресурсът от схемите, които грубо казано не вървят, да бъде насочен там, където има добри и качествени проекти. Необходимо е нещата да стават като при безвъзмездната помощ за въвеждане на международно признати стандарти, за технологична модернизация и други. Когато имаме такива сполучливи схеми, които носят полза за бизнеса, случват се бързо и има редовни плащания, трябва да се съсредоточим именно върху тях. И обратно – там където виждаме, че нещата не вървят, няма смисъл да влагаме пари.
От кого зависи това пренасочване на средствата?
– Първо, трябва да има решение на самата главна дирекция, което да предложим на Комитета за наблюдение на програмата и той да одобри. Освен това всички заинтересовани страни, сред които са и Министерството на финансите и министър Томислав Дончев, е необходимо да бъдат консултирани, да си кажат мнението. Навярно ще има и недоволни, но нямаме никакво време да блокираме едни пари, които могат пълноценно да се използват. Вече подготвяме анализ за свободните средства по програма Конкурентоспособност и в най-скоро време ще го обявим.
Може ли да кажете за каква сума става въпрос?
– Когато е готов анализът, точните числа ще станат ясни.
Как си обяснявате слабия интерес към схемите за иновации, за клъстерите и други?
– Причините са комплексни, но несъмнено сред основните са и насоките за кандидатстване – според правилата такива, каквито са сега, от фирмите се изисква много голям набор от документи. От друга страна, може би са необходими много по-широки кампании, с които да станат по-видими за бизнеса. Трябва много по-просто и ясно да разясняваме какво се изисква по тези схеми.
Не на последно място, може би има и едно неразбиране от тези, които кандидатстват. Още през първата седмица, когато оглавих главната дирекция, ми се наложи да подпиша доклад от 600 страници, с който отхвърлихме един проект за клъстър. Представете си колко усилия са хвърлени – хора отвън подготвят този проект, в министерството един председател, трима оценители, помощник-оценители го разглеждат, правят един огромен доклад с анекси и приложения и накрая аз стигам дотам, че трябва да го отхвърля. Това е един пример, че е необходимо системата да се оптимизира.
Защо този проект не е получил одобрение? Не е бил добре подготвен или е имало технически пропуски в документацията?
– Не беше подготвен както трябва, а за да се стигне дотам, очевидно не е било адекватно обяснено какво точно е нужно. Няма да скрия, че някои от нашите насоки наистина са написани на доста висок стил. А всъщност сме длъжни доста по-ясно да обясняваме какво е необходимо да се направи.
Залагате големи надежди на инициативата Джереми, където нещата уж са доста по-ясни. Достъпни ли са вече всички финансови инструменти по нея?
– Този инструмент наистина е много важен. След решението от декември за пренасочване на още 150 млн. евро към Джереми той вече управлява 350 млн. евро. На практика една трета от програмата Конкурентоспособност е там и този ресурс трябва максимално бързо да стигне до фирмите.
Как ще изглежда програма Конкурентоспособност след 2014 година? Появиха се информации, че по-голямата част от парите ще се предоставят именно чрез такива фондове като Джереми, а не чрез безвъзмездно финансиране.
– Новите регламенти на Европейската комисия действително засилват важността и ролята на финансовите инструменти, но няма как безвъзмездната помощ за малките и средните предприятия да бъде елиминирана. Така че със сигурност ще ги има и двете възможности. Въпросът е ние да подготвим такъв тип и механизъм на кандидатстване, който да гарантира кратка и ясна апликация, бърза техническа оценка, конкретен график за събиране на съпътстващите документи от одобрените кандидати и, естествено, своевременно сключване на договори и разплащане на средствата. Влезем ли в новия период без такава система ще повторим сегашните грешки.
Аз имам една мечта – искам в България да има поне един опериращ бързо административен орган и сега главната ми цел е да създам точно такъв. Ако мога да го направя, ще е добре, ако ли не, значи ще съм се провалил.
