Лекари и министерство се сбиха за поръчки

Министър Десислава Атанасова вече едва ли се ползва със симпатиите на ръководството на Лекарския съюз.

Отношенията между здравното ведомство и Българския лекарски съюз се люшкат от глобалното затопляне към ледниковия период. Десислава Атанасова получи подкрепата на съсловната организация, за да седне на министерското кресло, но впоследствие не й се отблагодари подобаващо. Дори напротив – министър Атанасова продължава твърдо да лансира идеята, че изборът на екип трябва да отпадне за сметка на допълнителното осигуряване в частен здравен фонд, който да се разплаща за тази услуга. Така тя индиректно се опитва да бръкне в паничката на големите риби със скалпелите, което, естествено, не се харесва на ръководството на съюза. В същото време Атанасова предприе един много добър стратегически ход, като убеди правителството да увеличи с 18% заплатите на работещите в центровете за спешна медицинска помощ и така си спечели симпатизанти в средите на редовите медици.

Случилото се напоследък навежда на мисълта, че това ръководство на Министерството на здравеопазването не симпатизира особено на върхушката в Лекарския съюз и не само че не планира да ги захранва с апетитни обществени поръчки, но дори започна да си взима обратно вересиите.

Само така може да се обясни ходът на здравното ведомство, което реши

едностранно да прекрати проекта

nbsp;

Aкредитация на лечебните заведения и продължителното обучение на медицинския персонал. Той е финансиран по оперативната програма Развитие на човешките ресурси, започна през юли 2009-а, и като трябваше да приключи до 10 декември догодина. По него за укрепване на институциите, отговорни за акредитацията на лечебните заведения, за допълнителна квалификация на лекарите и уеднаквяване на медицинските стандарти, бяха предвидени 3.31 млн. лева. Както е видно, всички планирани дейности би следвало вече да са към към края на реализацията си, но проверка в Агенцията по обществени поръчки показва, че по проекта досега е възложена само една поръчка за изготвяне на анализи и проучвания по темата. Любопитното е, че тя е за 180 216 лв. с ДДС и е спечелена от консорциума ГД Евромед, в който Българският лекарски съюз участва заедно с група нефизически лица и сдружението Съюз на българските медицински специалисти.

По отделните обособени позиции парите са предвидени за анализи на законодателството ни, на програмите и институциите в други държави членки на Евросъюза, за разработване и прилагане на критерии и процедури за кандидатстване и акредитирация, за създаване на модел на независима институция за акредитация на всички програми и дейности за продължително медицинско обучение и за изготвяне на механизъм за прехвърляне на кредитни точки от държави членки на ЕС или от други страни. С други думи, за внасянето на готов работещ модел отвън са отлетели 180 хил. лева. Е, как тогава Лекарският съюз да не се жалва? Освен това проектът се прекратява едностранно при неспазване на условията по договора и, изглежда, че някой фатално е закъснял с изпълненията на тези прости наглед задачи. Както изтъкват членове на съюза, те и в момента имат книжки и се водят на продължително медицинско обучение, като си плащат на БЛС за сертификатите. Така на практика се получава

двойно финансиране за една и съща дейност

От здравното министерство казаха, че прекратяват начинанието, защото са променили приоритетите си и ще насочат спестените средства към специализацията на 3000 млади лекари. Предвид очертаващия се дефицит на специалисти в почти всички области на медицината ни това е уместен ход. Но ведомството на министър Атанасова първо трябва да си оправи бакиите, които бяха натворени в други два важни за здравеопазването ни проекта – ПУЛСС и Спри и се прегледай, преди да се заеме с пренасочванията. Първият е на стойност 6.25 млн. лв. и касае обучението на работещите в спешната медицинска помощ. По ПУЛСС до края на миналата година трябваше да бъдат разработени и осъществени три типа програми за обучение на над 6500 служители в спешните центрове, както и да се създаде електронна страница за надграждащо обучение. Досега изпълнението е почти нулево. До средата на 2011-а министерството изразходва малко над 146 хил. лв., отново за проучване на добрите европейски практики в спешната медицинска помощ на четири държави и създаване на база данни на персонала. И оттогава до днес проектът е мръднал с милиметър – изготвени са протоколи за клинично поведение, но дори диплянките им в осемхиляден тираж още не са отпечатани. Анализирани били и потребностите за обучение. Само с проучвания и анализи обаче не става, трябва и практика.

Електронната страница на проекта пък се изгражда повече от две години и още не е готова. За толкова време може да се създаде и копие на Фейсбук. А колкото до поръчката за избор на изпълнител за обучението на 1500 лекари, 2500 медицински специалисти и 2500 шофьори на линейки, тя два пъти

бе прекратявана заради нарушения

nbsp;

в процедурата. Все още не са закупени компютри и хардуер за теорията. Медици казват, че досега са проведени само тестове за оценка на нивото им. В същото време те продължавали да работят с катафалки без кислород, електрокардиографи, аспиратори и дефибрилатори, като единствено със стетоскоп и арапарат за кръвно се молели да закарат пациентите си живи в болницата.

Още по-неясна е съдбата на проекта Спри и се прегледай с бюджет 19.5 млн. лева. Основната му цел е ранна диагностика и скрининг на онкологични заболявания, заплашващи 250 хиляди жени. Той започна през май 2009-а и трябваше да приключи през октомври 2010 г., но срокът му бе удължаван на два пъти, след като бившият здравен министър д-р Стефан Константинов каза, че е неизпълним и трябвало да се пренаписва. До момента, освен за традиционните анализи и ръководства, Министерството на здравеопазването е подписало договори за медийно осигуряване на проекта за над 1.5 млн. лв., както и за изграждане на информационна система на стойност над 3 млн. лева. Те обаче също буксуват заради подадени възражения от страна на конкурентни кандидати. Със скандал премина изборът на изпълнител за осъществяване на информационни кампании, след като Обединение европейско здравеопазване подаде жалба пред Комисията за защита на конкуренцията за отстраняването му от процедурата. КЗК обаче постанови, че в техническото предложение на жалбоподателя неправомерно се съдържат условия и цени за телевизионна, радио и интернет реклама, като така потвърди победата на Актив груп ЕООД.

Неотдавна Българската асоциация по патология пък подаде сигнал до Върховната касационна прокуратура и Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ с мотива, че Спри и се прегледай

действа съмнително бавно и припокрива

nbsp;

вече съществуващи в здравното министерство функции. От асоциацията казаха, че са разкрили сериозни нарушения при изпълнението на програмата Тези 20 млн. лв. ще бъдат изразходвани за нещо, но досега виждаме само старт, медиен шум и договор за реклама на стойност над 1.6 млн. лв., изтъкнаха патолозите. Според тях проектът е неправилно обоснован, след като се твърди, че в България няма скрининг за ранна диагностика на рака. От 2006-а до януари 2009-а Здравната каса поемаше профилактично изследване за рак на маточната шийка, но практиката бе прекратена заради влизането в действие на Спри и се прегледай, отбелязват медиците.

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст