Планът е нищо, планирането е всичко, планирането е по-важната част от нашите действия, насочени да постигнем резултати утре.
Та като стана дума за планиране – някой знае ли какво цели Ангела Меркел, или пък какво се върти в главата на новоизбрания френски президент?! Или как в ЕЦБ си представят финансовата обстановка в утрешна Европа? При положение че никой в момента не може да отгатне дали след сегашните тегоби тя ще се събуди по-обединена или по-разединена?
Много е важно да се прецени днешната реалност, наличните и потенциалните ресурси и начините на използването им, за да се постигне желаният резултат. И когато всички имат една и съща цел, остава само да се приложи планът. Аз лично се съмнявам, че в момента политици, икономисти, финансисти и индустриалци от различните страни на еврозоната имат една и съща мисъл в главата си, т.е. една и съща цел. От друга страна, обикновените хора гледат на нещата от друг, по-прагматичен ъгъл, и застават пред урните за гласуване с едничката мисъл да запазят поне днешното си статукво. Което крие риска на власт да дойдат не технократи, а популисти и ситуацията вместо да се подобри, да стане ужасна. Светът се е вторачил в политическите подритвания по кокалчетата , както между европейските партньори и в не съвсем ясните намерения за спасяването на испанския финансов сектор. Несигурността взе връх, а Германия като че ли не бърза да предприеме нещо, за да върне сигурността. Освен ако това не е част от нейния план. Той със сигурност включва нисък валутен курс на еврото в помощ на експортно ориентираната немска икономика, както и ниски лихви, които предразполагат работещите – а те са най-вече немски – концерни да сключват заеми и да опазват конкурентно способността си.
Основната лихва на ЕЦБ остана без промяна – 1% на годишна база, но засега. Очакванията на пазара са в най-скоро време тя да се понижи. Това ще доведе до понижаване и на лихвите по най-търгуваните еднодневни депозити под 0.2% годишно, на каквито се търгуват в момента.
У нас основната лихва, която е пряко отражение на лихвите по овърнайт депозитите, е 0.14%, колкото беше средната стойност на индекса ЛЕОНИЯ за предишния календарен месец. В момента еднодневните междубанкови депозити се търгуват при 0.13% на годишна база. Ако се задържат така, от следващия месец ще станем свидетели на една исторически още по-ниска основна лихва у нас. Едноседмичните депозити се договаряха в границите от 0.18 до 0.25% на годишна база, докато едномесечните се търгуваха в още по-широките граници от 0.3 до 0.65% годишно, в зависимост от сумите и контрагентите. Среднодневните обеми от 170 млн. лв. са драстично по-ниски в сравнение с двойно по-големите преди година. Заедно със сравнително по-ниските лихвенни нива дават категорично доказателство, че предлагането на свободен левов ресурс преобладава над предлагането. Банките разполагат с 5 млрд. лв. по сметките си в централната ни банка. Сумата е предостатъчна както за да изпълнят задълженията си за поддържане на минималните резерви, така и за обезпечаването на междубанковите разплащания. Всъщност приключи първата седмица от новия едномесечен период за поддържането на минималните резерви, което предполага по-спокойна междубанкова търговия.
Наличието на предостатъчно свободни левови наличности предопредели отличните, от гледна точка на Министерство на финансите, резултати от проведения на 4 юни аукцион за продажба на държавни ценни книжа. Постигнатата доходност е 2% годишно, при средна продажна цена от 100.4 лв. за 100 лв. номинал и купонни плащания при 2.25% на всеки шест месеца. Доходността на тази емисия, постигната на предишния търг от края на април, е 2.2% срещу цена от 100.1 лева. Повишението на цената и сега се дължи на малкото количество пуснато за продажба сега – само 20 млн. лв. номинална стойност срещу 35 млн. лв. преди.
На вторичния междубанков пазар държавни съкровищни облигации можеха да се намерят при 3.8% за петгодишните, 4.6% за седемгодишните и 5% за десетгодишните срокове до падеж.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит
Булбанкrdquo; АД
