Гърция има правителство и то е готово да застане зад договорите с тройката за отпускането на спасителната помощ. Тази новина от края на миналата седмица донесе известна доза успокоение на пазарите през тази и доведе до натиск върху цените на множество държавни дългове. Въпреки това успокоението бе краткотрайно.
Първо, в четвъртък (21 юни) плъзна мълва, че правителството на новия гръцки премиер Андонис Самарас ще иска двугодишно удължаване на сроковете, в които южната ни съседка трябва да намали бюджетния си дефицит от текущите 9.3% от БВП до 2.1% от БВП (до 2016 г. вместо залегналата в договора 2014-а).
На второ място, икономическият растеж на еврозоната през тази година се превръща все повече в мираж. Доклад на базираната в Лондон компания за проучвания Маркит Икономикс показа, че производителността на секторите на производството и услугите на страните от валутния съюз продължава да се свива. Допълнителна подкрепа на спадащата доходност на по-класните държавни дългове в края на седмицата оказа и изказването на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Беноа Коар, който заяви пред Файненшъл таймс, че намаляване на основния лихвен процент в еврорегиона ще бъде обсъждано на следващата среща на борда, планирана за 5 юли.
Искри прехвърчаха и по оста Германия – Франция. Новоизбраният френски президент Франсоа Оланд опита да лобира за идеята си Европейският механизъм за стабилност да купува директно държавни ценни книжа на затруднените страни, за да се спре ръста на лихвите. Идеята му обаче бе посрещната на нож от германския канцлер Ангела Меркел, която отсече, че такива покупки не са предмет на дебат.
Като цяло доходността по държавните дългове на страните от ядрото на еврозоната отбеляза ръст през изминалата седмица. По десетгодишните германски облигации тя се увеличи с 9.7 базисни точки до 1.533%, като през седмицата нива от над 1.61% не бяха рядкост. Търсената доходност по френските десетгодишни ДЦК достигна 2.633% – ръст от 5.6 базисни точки.
На този фон при затруднените държави от периферията се наблюдаваше спад на доходността. Италианските книжа с падеж през 2022-а се търгуваха при нива от 5.734% – доста под 6%, постигнати през миналата седмица. Пазарите на испански ДЦК също се успокоиха след поисканата от иберийската страна финансова помощ за спасяване на банките. След първоначален скок на доходността по десетгодишните облигации с почти 100 базисни точки, търсенето се засили (главно от испански банки), което доведе до спад на търсената доходност с 27 базисни точки – до 6.568 процента.
nbsp;
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов,
брокер, Инвестбанк АД
