Истини и легенди за Валутния борд

Управителят на БНБ Светослав Гаврийски

Който не познава историята, завинаги си остава дете, е казал великият римски оратор Цицерон. Човек си дава сметка за дълбокия смисъл на тази фраза едва когато започне да събира фрагментите около историята за създаването и налагането на Валутния борд. И – простете, ако прекалявам с антични цитати – разбира мъдростта в най-често споменаваната сентенция на Сократ: Аз знам, че нищо не знам.

Дали всъщност знаете как е била създадена тази уникална финансово-парична система, която крепи стабилността на България вече 15 години и я пази дори от некомпетентни политици? Колцина са наясно с това кои са били основните двигатели за подготовката на Валутния борд и за прилагането му? Кои са основните играчи в този процес? Кой каква теза е отстоявал? Едва има и десетина човека в България, които могат да дадат достоверен и компетентен отговор на този въпрос. Да не говорим, че много от хората, които са преки участници в тези процеси, не са особено словоохотливи. А именно липсата на информация по темата доведе дотам, че преди години част от медиите величаеха Стив Ханке като баща на Валутния борд. Така след време при сегашното ниво на свободната журналистика току-виж разберем, че Бойко Борисов е създал борда. Ей така, между другото, докато научаваме колко кила вдигал от лежанка… Но това е друга тема.

Истината за някои съдбоносни събития – като създаването и налагането на Валутния борд, трябва постоянно да се търси и предлага, за да не става обществото ни жертва на фалшиви герои и лъжепророци. Тъкмо затова вестник БАНКЕРЪ предлага възможно най-много гледни точки за това събитие. Питали сме само хора, които по един или друг начин са били преки участници в него. От техните разкази става ясно, че няма единно мнение за това кой е бащата на Валутния борд. Всички обаче твърдят, че това не е Стив Ханке. Впрочем, като че ли най-точен отговор на въпроса за бащинството, макар и на шега, даде Светослав Гаврийски – финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997-а и пръв управител на БНБ след въвеждането на Валутния борд.

Паричният съвет със сигурност има много бащи. Но както е и при децата, за бащинството може да спори, но майката е безспорна. А майката на Валутния борд е Ан Макгърк, с усмивка отговаря Гаврийски на въпроса кой е бащата.

Гаврийски не обича да дава интервюта дори и за минали важни събития, в които е участвал, което го прави длъжник спрямо историческата истина. Но историите, които разказва в тесен кръг за Валутния борд, наистина хвърлят по-различна светлина за тези събития.

Питате ме как решихме за курса, по който закрепваме лева за германската марка. Аз и Иван Костов го решихме – лаконично отсича Гаврийски. – Имаше един директор в Министерството на финансите, който разправяше на подчинените си, че не можем да удържим фиксирания валутен курс и левът отново ще стане 2000 лв. за долар. Казах на тогавашният заместник-министър на финансите Димитър Радев да го уволни, защото не разбира, но в следващото правителство той се издигна, спомня си Гаврийски. Според него през 1997-а много хора в Министерството на финансите са се поддали на негативните очаквания за бъдещето на лева и са купували масово щатска валута по 2000-2500 лв. за долар. И след като курсът твърдо пада до 1500 лв., са загубили голяма част от спестяванията си.

За объркването на администрацията потвърждава и Иван Костов. Въобще служителите в министерствата и държавните ведомства нямаха доверие в успеха на борда. В смисъл че ще прекратим обезценката на лева. Точно по тази причина ние въобще не коментирахме курса, по който ще фиксираме лева към германската марка. Дори и намек, че обмисляме нива от 2000 лв. и повече, щеше да изстреля валутните курсове нагоре и да обезцени допълнително левовите спестявания на хората. Затова ние не коментирахме такива равнища, спомня си Иван Костов и потвърждава, че решението за равнището, при което левът ще се привърже към марката, е взето от него и от Светослав Гаврийски. Ние имахме познанията и опита да анализираме всичките за и против и да вземем решение, което е работещо и до днес, твърди Костов.

Впрочем Валутният борд в България и този в Естония преди влизането й в еврозоната са единствените работещи и успешни режими на парични съвети в света. Когато въвеждахме Валутния борд в България, в групата на МВФ имаше представител на Централната банка на Аржентина, защото там Валутният борд вече работеше. Две години по-късно срещнах Чарлз Инок, който също бе от екипа на МВФ при изработването на законите за Валутния борд у нас. И той ме попита как вървят нещата, защото в Аржентина бордът отиваше към провал. Само че там не бяха поставили под контрол бюджетните дефицити и емитирането на дълг от отделните провинции и общини. Тези дисбаланси провалиха Аржентина, а ние бяхме наложили здрави правила и не ги допуснахме. Така или иначе българската рамка на Валутния борд доказа своята жизненост, смята сегашният председател на Сметната палата Валери Димитров, който през 1997-а пряко е участвал в разработката на новия Закон за БНБ, в който е заложена правната рамка за Валутния борд.

Всички детайли, които разказват участниците в създаването и налагането на Валутния борд, е добре да се познават в детайли. Поне от политиците и от онази част от обществото, която наистина се интересува от това накъде върви България. Защото, ако имаме това познание, няма да има министри и техни заместници, които публично да поставят под съмнение необходимостта от фискален резерв и да се питат защо тези или онези пари на държавата не трябва да се вадят от него. Нито пък ще се гледа сериозно на хора, които мъдруват върху темата не трябва ли в един момент фиксираният курс да се промени, за да стане икономиката по-конкурентна.

А и от ролята на отделните хора в създаването на една такава фискално-парична система като Валутния борд в България човек може да направи разликата между държавниците и политиците. А тя е голяма. Но това също е съвсем друга тема…

nbsp;

nbsp;

МВФ ни даде матрицата

Валери Димитров, съветник на управителя на БНБ през 1997-а и настоящ председател на Сметната палата

Факт е, че от чисто юридическа гледна точка трима души разработвахме нормативните документи за въвеждане на Валутния борд. Бяхме поканени от Красимир Ангарски, който бе министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски. Той ни извика в кабинета си в Министерския съвет и ни каза, че трябва да бъдат написани нов закон за БНБ, нов закон за банките и нов закон за банковата несъстоятелност. И на практика ние подготвихме не един, не два а три законопроекта.

Законопроектът за БНБ бе нормативен документ, който уреждаше пълното преструктуриране на Централната банка, която да се превърне в институция, прилагаща Валутния борд.

Параметрите, в които ние пишехме проектозаконите, и специално този за БНБ бяха много ясно дефинирани от Международния валутен фонд. Те бяха описани в едни документи на МВФ, които бяха конфиденциални и вътре имаше модели на закона за БНБ в частта Валутен борд. В документите се задаваше моделът за структуриране на брутните валутни резерви, които осигуряват покритието на националната валута при фиксиран курс. Посочваха се и съотношението на парите, емитирани от БНБ към брутните валутни резерви, както и забраната Централната банка да кредитира банките и държавата. Много от текстовете в тези документи залегнаха директно в закона за БНБ. Впрочем този набор от материали се нарича Подготовка за Валутен борд. И въпросните документи са подготвени от експертите на МВФ Чарлз Инок, Джон Далтън, Анне Мари Гулде – Волф, Хенри Шифман, от представителя на Световната банка Донг Хе и от представителя на Централната банка на Аржентина Агостин Вилар. Специално Хенри Шифман си го спомням много добре, защото той беше юрист и няколко пъти идваше в БНБ, за да работим и по проектозакона за банковата несъстоятелност.

В тези документи бе описано какви трябва да са валутните резерви, че задължително трябва да се държат в чужбина, че трябва да се инвестират при изисквания за минимален риск и максимална ликвидност. Въобще се забраняваше Централната банка да бъде кредитор от последна инстанция с едно изключение – когато има системен риск в банковия сектор, нещо което не се е случвало до момента. Интересното бе, че се допускаше само един случай, в който БНБ да кредитира държавата, и той бе свързан с финансирането от МВФ. Фондът предоставяше траншовете, предназначени за България, като заем на БНБ, а тя на свой ред ги отпускаше на правителството (като кредит в специални права на тираж).

Та ние написахме Закона за БНБ, като спазвахме цялата тази зададена рамка с някои технически корекции, наложени от спецификата на нашето право. Този закон бе приет от Народното събрание, както и Закона за банките. Единствено закона за банковата несъстоятелност бе отхвърлен от парламента. Причината за това бе моделът на МВФ, по който той бе изготвен. Предлагаше се един силно административен режим на банкова несъстоятелност, който не бе познат в континенталната правна философия, и срещу него се изправи цялата юридическа общност в България. Най-общо казано, този модел не предвиждаше несъстоятелността да се управлява от съда, а от административни структури като фонда за гарантиране на влоговете например, който да назначава синдици, да одобрява бюджетите им и т. н.

Юридическото съсловие и най-вече съдебната система остро се противопостави на този проектозакон. Смяташе, че съдът не трябва да бъде изместван от функцията му на орган, управляващ несъстоятелността. Времето показа обаче, че той тотално се провали в тази си роля. Обявените в несъстоятелност банки бяха вторично източени и през 1999-а бе приет специален закон за банковата несъстоятелност, който до голяма степен се доближи до предложения ни още през 1997-а модел от МВФ. Сега Фондът за гарантиране на влоговете е оперативен администратор на банковата несъстоятелност – той назначава синдиците, той ги освобождава, той одобрява разходите им и т. н.

Но да се върна на Валутния борд. Работата по изготвянето на проектите бе денонощна. Всеки ден докладвахме на Ангарски за свършената работа, който бе координатор и ръководител на нашия екип. Напускахме Министерския съвет късно вечерта и продължавахме работата си в БНБ. Трябва да се знае едно много важно нещо. Фондът не допусна почти никакво отклонение от принципите на борда, които ни беше задал. Беше ни ясно казано, че или приемаме законите, така както ни се казва, или няма финансиране от МВФ. Единствения компромис бе направен по закона за банковата несъстоятелност.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Изградихме финансов механизъм, който ЕС въвежда сега

Иван Костов, министър-председателят, при чието управление Валутният борд е въведен.

СДС се включи в преговорите с Международния валутен фонд още преди правителството на Жан Виденов да изпадне в криза. Фондът има практика, която прилага и в момента в Гърция, по жизненоважни за държавата въпроси да търси по-широк политически консенсус. Затова през ноември 1996-а той прие делегация на СДС, която аз водех, и на тези разговори Майкъл Деплер изложи позицията на Фонда за Валутния борд и мотивите да бъде предложено на България да го въведе.

В първия си вариант това предложение бе много сурово и неприемливо. Нашето основно възражение тогава беше, че е необходима сериозна политическа воля, за да се въведе и прилага Валутният борд. МВФ си представяше, че политическото съгласие може да замени политическата воля. Ние обаче им обяснихме, че правителството на Жан Виденов е от такова естество, че не може да проведе операцията по инсталиране на Валутния борд. И се оказахме прави, защото по това време Жан Виденов се опита да получи съгласието на партията си, но не го получи. Не знам дали помните, че той влезе в залата на Народното събрание, опита се да консолидира партията си по посока на приемане на Валутния борд, но бе контриран и след това си подаде оставката. И това е политическата действителност. Кризата бе предизвикана от самата Българска социалистическа партия, която не искаше да върви към Валутен борд.

Следващите месеци отрезвиха всички до степен да се получи политическо съгласие за започване на работа по създаването и внедряването на Валутния борд. То нямаше и друг избор, защото България нямаше валутен резерв, тя практически беше фалирала и не можеше да обслужва вече веднъж редуцирания си външен дълг.

Сега много хора се пишат бащи на борда, но основната фигура, която работеше по него, е Светослав Гаврийски. Той бе финансов министър в служебното правителство на Стефан Софиянски. Всъщност аз лично го препоръчах като човек вещ във финансовите дела и ако някой е влияел при преговорите с МВФ върху дизайна на борда, това е именно Гаврийски. Имаше и един друг министър – Красимир Ангарски, който бе натоварен с това да движи техническата част по въвеждането на борда и той се справи с нея. Знам, че той твърди, че е решил всички въпроси около въвеждането на борда, но да ме извинява – това не бе в кръга на неговите компетентности.

Валутният борд бе инсталиран с приемането на Закона за БНБ. Казвам това, защото твърденията на някои хора, че са създали борд по време на служебно правителство, са несъстоятелни. Това е невъзможно от правна и конституционна гледна точка. Промяната на паричната система на страната бе извършена от Народното събрание, избрано на изборите през 1997-а. И това стана с мнозинството на всички политически партии. Нашата заслуга бе, че ние консолидирахме изключително широка подкрепа около декларацията за национално съгласие, която включваше въвеждането на Валутния борд. Това, че той бе подкрепен от широко политическо мнозинство, направи борда много стабилна конструкция, която виждате, че издържа вече петнадесет години.

При вземането на решения по най-важните въпроси, свързани с борда, като например избора на валута, към която да се привържем, и съотношението, при което курсът да бъде фиксиран, аз, разбира се, съм се намесвал. Например, като дискутирахме към коя валута да се привържем, аз като министър-председател, Гаврийски вече като управител на БНБ и Муравей Радев като финансов министър се наложихме за германската марка. Ние бяхме тримата, които концентрирахме отговорности в тази сфера. И мотивите ни бяха, че евентуалната интеграция на европейските държави ще доведе до единна европейска валута и ние трябва да бъдем скачени за нея. Други хора като Венцислав Димитров пък настояваха за долара по някакви си техни съображения.

Големият въпрос на Валутния борд обаче не бе към каква валута да се привържем. Големите въпросителни бяха в онези елементи на дизайна на Валутния борд, срещу които Стив Ханке, който се изживяваше като баща на борда, беше много против. Защото той искаше нещата да стават по едни учебници, които той беше написал. Само че тези работи не стават така, както той си ги мислеше.

Най-важното беше, че ние запазихме възможността – при определени обстоятелства БНБ да изиграе ролята на кредитор от последна инстанция и това да става, когато има системен риск в банковия сектор. Изградихме две защитни бариери около борда. Първата бе валутният резерв и принципът, че паричният агрегат М1 може да се отпуска само ако има покритие от резервна валута – преди германска марка, сега евро. Втората бариера е буферът фискален резерв, върху който сега всички се упражняват. Този фискален резерв бе създаден по изрично настояване на тогавашния заместник-министър на финансите Димитър Радев, който може би е най-блестящият икономист, който България е имала. Именно той каза, че в годините, в които има бюджетните излишъци, те трябва да се натрупват в този резерв, за да поемат и предотвратят възможния натиск върху борда от фискални дефицити. И за да не се принуждаваме в такива години под натиск да търсим пари на международните пазари. Това решение бе великолепно и сега виждаме положителния ефект от създаването на фискалния резерв. Между другото точно този механизъм сега е записан в европейския пакт за фискална дисциплина под формата на т. нар. структурен дефицит. Нали си спомняте, че ограничението в пакта се отнася именно за структурния дефицит, който обхваща флуктуациите, които могат да се получат от природни бедствия, от допълнителни разходи и други. Тези флуктуации трябва да се обират от механизъм като този, който имаме в България. От тази гледна точка фискалният пакт не дава нищо ново на страната ни. Ние изградихме толкова стабилна и добре премислена фискално-монетарна система, която Европа въвежда чак сега, и то принудена от същите проблеми, които ние имахме през 1997-а и ги решихме.

nbsp;

nbsp;

Имаше и идеи за български долар

Светослав Гаврийски, министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски и управител на БНБ при въвеждането на Валутния борд

Настина имаше идеи Валутният борд да съществува, без да има Централна банка. Всъщност това е класическият Валутен борд в най-екстремната му форма – без Централна банка. Защото при Валутен борд няма парична политика! А знаете, че надзорът, в това число и банковият, не е задължително да бъде част от работата на една централна банка. Не забравяйте, че и преди, и при сегашните управляващи имаше идеи да се изгради общ финансов надзор, който да не е към БНБ.

Впрочем съществуваха и други интересни предложения. Например да си сменим името на валутата и вместо лев да се казва български долар. Въобще валяха всякакви предложения, чиято цел бе да се изтрият всички фактори, носещи някакъв негативизъм.

За МВФ обаче бе важно да въведем Валутния борд, а пък ние успяхме да се договорим с тях за формата, под която това да се случи. Разбира се, че не се съгласихме БНБ да изчезне, нито Валутният борд да се управлява от чужденец. Преговаряхме и успяхме да ги убедим.

Водихме също така сериозен дебат за това към коя валута да се превърже левът и в крайна сметка решихме, че това ще е германската марка, защото тя бе най-силната валута на Европейския съюз. А аз и Иван Костов решихме какъв ще е курсът, при който ще фиксираме лева спрямо марката.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст