Народното събрание ще прояви евро солидарност, като ратифицира предложението за промяна в Договора за Европейския съюз. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри в четвъртък проектозакона и го пусна за гласуване в пленарната зала. Изменението позволява в европейската конституция да бъде записан текст за създаването на механизъм за финансова стабилност. Правната конструкция на този механизъм е записана в Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (известен в предишната си форма като пакта Евро плюс), който държавите от еврозоната решиха да сключат през март 2012-а.
Няколко страни, извън еврозоната , между които и България, също декларираха, че ще изпълняват изискванията на въпросния договор. Тогава правителството и лично премиерът Борисов заявиха, че страната ни приема записаните в проектодокумента правила за бюджетния дефицит и за размера на бюджетните разходи като дял от брутния вътрешен продукт, но няма да се присъедини към политиките, описани в глава четвърта. Обяснението бе, че тези политики прикриват опитите на Германия и Франция да въведат единни правила за облагане. Договорът и декларацията на българското правителство за присъединяване към него бяха бурно дебатирани в Народното събрание през март. В крайна сметка премиерът Борисов успокои духовете, като обясни, че народните представители могат да отхвърлят въпросния договор, когато дойде време за ратифицирането му. Вместо него обаче сега в Народното събрание постъпва съвсем друг документ, който засяга фундаменталния Договор за Европейския съюз. По време на заседанието на комисията в четвъртък (28 юни) представителите на Министерството на външните работи, обясниха, че въпросният документ трябва да бъде приет, тъй като едва след промяната на Договора за ЕС, може да бъде приеман и Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз. Чиста формалност от гледна точка на българската държава.
Според някои депутати от БСП на страната ни въобще няма й бъде предложено да ратифицира онзи другия договор с дългото име, който определя правилата за финансова стабилност. Причината е, че не сме част от еврозоната и поради това никой в Европа не се интересува какво правим и с какво се ангажираме. Особено когато страната ни не е в групата на проблемните държави.
В този ред на мисли екшънът който правителството разиграваше близо година за това, колко важно било да се присъединим към пакта за финансова стабилност, се оказа един обикновен цирк. Но не бива да се чудим, че управляващите обичат сами да си правят вятър по финансовите теми, защото няма кой друг да ги погали по главата. Така и не се намери европейска институция или известен европейски политик, който да се изправи пред медиите от общността и да похвали българската държава и по-точно нейния премиер, че бюджетният дефицит е под 3%, че държавният дълг е под 60%, че инфлацията е под средната за ЕС, че сме вкарали изискванията за фискална стабилност в българското законодателство… Всъщност трябва ли да изброяваме всички ярки пиар инициативи на ГЕРБ, с които партията на Борисов се опита да покаже на обществото как изпреварваме ЕС в мерките за заздравяване на финансовата дисциплина и сме по-добре от много държави в еврозоната ? То не бяха напъни за влизане в Пакта за финансова стабилност на ЕС, то не беше законово фиксиране на бюджетния дефицит, то не бяха опити да се вкарват фискални параметри в конституцията, то не бяха хвалби, че изпълняваме критериите от Маастрихт за влизане в Еврозоната. ГЕРБ-ерите станаха толкова досадни с жаждата си да получат признание за нещо, което не е тяхна заслуга, че подразниха самата Европейска централна банка. И тя за втори път в рамките на половин година трябваше да пише остри писма, за да охлажда ентусиазма, бликащ от прессъобщенията на българския финансов министър.
Но всички тези пиар – илюминации са нещо съвсем естествено за политическия манталитет на ГЕРБ. Проблемът е, че докато управляващите се чудят с какво фискално постижение да се похвалят, състоянието на българския бизнес премина всички критични точки. Но експериментите с него продължават, въпреки че само до края на май нови 28 000 фирми са хлопнали кепенците. А именно от фирмите – не от европейските фондове, се очаква да напълнят хазната. Както е тръгнало обаче, до изборите ще останат само тези на приятелите на властта. Ха да видим тогава дали ще се справят и с пълненето на хазната!
