Много пазарни участници вече разпродадоха инвестициите си във всякакви държавни ценни книжа, емитирани от страни от еврозоната , в това число и германски, подтиквани от вероятността за скорошен лош развой на дълговата криза. И от завръщане на сцената не само на драхмата, но и на марката. И докато САЩ и еврозоната си мерят търговските дефицити и затъват все повече в блатото на задлъжнялостта, Китай не спи и инвестира натрупаните си излишъци от търговията с тези два икономически колоса. Но купува нетолкова книжа, колкото американски и европейски предприятия.
В същото време България е напът да замени глобалната си еврова облигация с падеж в началото на следващата година и с оригинална срочност десет години с емитирането на нова за 950 млн. евро, но със срочност от пет години. Надеждите на всички са инвеститорите да оценят по достойнство усилията на правителството да опази фискалната дисциплина, да ни оценят като остров на стабилност и да са готови да платят достатъчно висока цена за новата емисия, т.е. доходността и да бъде сравнително ниска, за да може да се понижат разходите по обслужването й.
Стабилните нива, при които се търгуват както глобалните ни облигации на международните финансови пазари, така и държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар, са най-яркото доказателство за предвидимото и стабилно управление на държавните финанси, което заслужава да бъде оценено по достойнство.
Вече цял месец доходността на другата, деноминирана в долари глобална облигация, е на стабилното ниво от 3.3% на годишна база. Това е точно с 270 базисни точки над доларовия суап със същата срочност, на колкото се котира CDS (Credit Default Swap). Това на практика означава, че инвеститорите оценяват валутния риск в страната ни като нулев, а валутният борд като стабилен и надежден.
На вътрешния междубанков вторичен пазар сделки с ДЦК със срочност две години се договаряха при установените вече нива от 2% на годишна база. При стабилните 3.9% пък се търгуваха книжата с остатъчен срок до падеж от пет години. Държавните облигации с десетгодишна срочност пък се търсеха при традиционните 5% годишна доходност.
В края на следващата седмица дългоочакваното понижаване на основната лихва в еврозоната със сигурност ще е факт – ЕЦБ вероятно ще я понижи с 25 базисни точки до 0.75 процента. Очакванията са това да стимулира растежа на икономиките, а и да доведе до още по-ниски лихвени нива по междубанковите депозити. В момента еднодневните сделки се сключват при 0.2 процента.
Банковата ни система запазва отлична ликвидност, въпреки че това вече не може да се твърди толкова категорично, като се вземат предвид достигнатите през последната седмица по-високи лихви по най-търгуваните еднодневни депозити на междубанковия паричен пазар. Допреди седмица овърнайт депозитите се търгуваха при 0.13% на годишна база, докато в момента сделките се договарят при 0.2%, по колкото вървят и депозитите в евро. Една от причините за поскъпването на свободния левов ресурс на междубанковия паричен пазар е, че банките се активираха в раздаването на кредити. Факт е, че през месеците март и април се наблюдава стабилно нетно увеличение на кредитите както към фирми, така и към граждани. Банките развързаха кесиите и най-чувствителният индикатор за това – индексът ЛЕОНИЯ , веднага повиши нивото си. Защото откъде да се набавят ресурсите за кредитирането, ако не от наличностите, които са пласирани на депозит при други банки. В резултат на пренасочването на левовите ресурси предлагането им на междубанковия пазар се сви, а при запазеното ниво на търсене лихвите се увеличиха. Банките се въздържаха да сключат сделки със срочност, по-голяма от една седмица, това ставаше в диапазона от 0.25 до 0.30% на годишна база. Средната стойност на индекса ЛЕОНИЯ за месеца е 0.16 %, колкото ще е новото ниво на основния лихвен процент у нас.
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
