Банковият сектор е като речната риба в летните жеги. Скрила се е в най-дълбоките подмоли – почти не шава. Данните от май показват, че банките са горе-долу в същата позиция. Активите им на кредитните институции почти не отбелязват ръст – стоят си на 78.67 млрд. лв., колкото бяха и през април. Депозитите, които доскоро бяха най-динамично развиващият се показател, също не отчитат видим ръст. В края на май общият им размер е 55.27 млрд. лв. – с 2 млн. лв. повече в сравнение с април – увеличение, което е толкова малко, че не заслужава да се коментира.
Независимо от различните промоции и оферти за по-благоприятни условия по кредитите за граждани хората продължават да се въздържат от вземането на заеми. По жилищните кредити ръстът е нулев. Те си стоят на 9.34 млрд. лева. При потребителските увеличението е с 2 млн. лв., което е нищо спрямо общия им размер – 9.12 млн. лева.
Фирмите пък явно изпитват доста силен недостиг на ликвидност, тъй като през май са изтеглили от сметките си 720 млн. лева. По този начин населението със своите спестявания се превръща в истински кредитор на търговските дружества. От отчетите на банковия сектор се вижда, че целият новопривлечен ресурс е пренасочен към кредитиране на компаниите. Заемите за тях нарастват с 340 млн. лв. и в края на май са 36.71 млрд. лева. Всичко това говори, че банковата система вече работи с един и същи ресурс, който само се преразпределя. Казано по-просто, парите от депозитите на гражданите отиват в сметките на фирмите под формата на кредит. Впрочем подобно движение на средствата не е изненада при сегашната криза и незавидното състояние на бизнеса. Искания за кредити има много, но се удовлетворява само онази малка част от тях, която е на платежоспособни компании. Това е единственият начин банките да запазят печалбите си и да поддържат високото си за сегашните условия ниво на стабилност.
Според данните на БНБ за петте месеца положителният финансов резултат на банковия сектор е 263 млн. лв. и в сравнение с април се е увеличил с 61 млн. лева. Това щеше да е успокоително, ако в сравнение с май 2011-а печалбата не бе със 17 млн. лв. по-малко. Причината за този макар и неголям спад е, че кредитните институции се опитват да стимулират добрите клиенти да вземат нови заеми, като намаляват лихвите, таксите и комисионите за обслужването им. Проблемът е, че желаещите за това не са много. Масовите искания за кредити и оплакванията от банките, че не желаят да кредитират, най-често идват от фирми, за които главният изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Момчил Андреев казва: На такива фирми, като им видиш баланса и отчета, разбираш че и на 2% лихва да им отпуснеш кредит, пак няма да успеят да го върнат.
Проблемът е, че няма никакви изгледи бизнесът и на фирмите и на банките да излезе от сегашното мъртвило. При сегашната ситуация на кредитните институции не им остава нищо друго освен да поддържат висока степен на стабилност, което означава голяма ликвидност. Според БНБ в края на май ликвидните активи на банките са 25.71% от всичките им задължения. Това означава, че при евентуална паника финансово-кредитните институции могат в рамките на една седмица да изплатят над една четвърт от своите задължения. А практиката от 1996-1997-а е показала, че в ситуация на масово теглене на депозити за седем дни от банките излизат до 10% от спестяванията. Ако през този период те успеят да плащат без забавяне, клиентите им започват да връщат парите си по сметките и паниката приключва. Българската банкова система е напълно подготвена за такъв сценарий, но цената за тази сигурност е много висока и се отразява в постоянно намаляващия ръст на печалбата.
