Централните банки на световните икономически сили започнаха масирана защита срещу забавянето на глобалния стопански растеж. В рамките само на 45 минути на 5 юли Европейската централна банка и Народната банка на Китай понижиха основните си лихви, а Бенк ъф Инглънд увеличи размера на програмата си за покупка на активи.
Акцията поведе Бенк ъф Инглънд
На редовното съвещание на паричния банков комитет на 5 юли бе решено да се възстановят покупките на облигации два месеца след тяхното преустановяване. Очакванията на мнозина икономисти се сбъднаха, след като председателят на Английската централна банка Мървин Кинг и колегите му увеличиха с 50 млрд. англ. лири (до 375 млрд.) тавана на придобитите активи.
Минута по-късно
Народната банка на Китай понижи базовата си лихва
за втори път в рамките на един месец и позволи на кредитните институции да предлагат по-голяма отстъпка по собствените им кредитни разходи. Лихвата по едногодишните кредити ще падне с 31 базови пункта, а по едногодишните депозити – с 25. Новите стойности влязоха в сила още на 6 юли. Местните банки ще могат да предоставят заеми с лихви, които са до 30% по-ниски от базовите.
Най-голямата развиваща се икономика в света започна да действа по-агресивно за стимулиране на растежа, който по предварителни данни се е забавил за шесто поредно тримесечие. Данните за БВП за периода април-юни ще бъдат публикувани на 13 юли.
Отговорът на ЕЦБ
се появи в 13.45 ч. (тамошно време) във Франкфурт. На редовната си месечна среща на 5 юли членовете на банковия управителен съвет понижиха с 25 базови точки – до рекордно ниските 0.75%, основната лихва на еврозоната и свалиха до нула (от досегашните 0.25%) банковия депозитен лихвен процент. И двете мерки бяха очаквани от икономистите и целта им е да попречат на кризата на държавния дълг да потопи икономиките на 17-членната общност в рецесия.
На пресконференцията след редовното съвещание на европейските централни банкери председателят на ЕЦБ Марио Драги каза, че някои рискове за растежа са се материализирали. Той добави, че институцията не е изчерпала опциите на паричната си политика, без да пояснява какво още би могло да се направи.
Нулевата депозитна лихва може да насърчи банките да отпускат заеми на други институции, на фирми и на домакинства вместо да диплят банкнотите в ЕЦБ, където в момента всеки ден се депозират около 800 млрд. евро.
Драги заяви, че ЕЦБ не е координирала лихвените си решения от 5 юли с Бенк ъф Инглънд или с Народната банка на Китай извън нормалния обмен на мнения.
Преди две седмици Федералният резерв разшири програмата си за обмен на държавни ценни книжа с по-малка срочност срещу по-дългосрочни, а банковият председател Бен Бърнанке обеща още мерки при необходимост.
През юни основните си лихвени проценти понижиха Австралия, Чешката република, Казахстан, Виетнам и Израел. Националната банка на Швейцария пък купува евро, за да удържи тавана на местната към единната европейска валута на 1.20 шв. франка за едно евро.
Паричните стратези на Бенк ъф Джъпен се събират на съвещание през следващата седмица, за да ревизират прогнозите си и да предприемат подходящи мерки.
Еврото падна под 1.24 щ. долара
след решението на ЕЦБ да намали лихвите. Всъщност единната европейска валута върви надолу от началото на седмицата заради слабите фундаментални показатели на еврорегиона.
Секторът на услугите на Германия се е свил рязко през юни – индексът, следящ активността в бранша, е паднал под 50 пункта (49.9), което е белег за спад.
Безработицата в еврозоната е скочила до 11.1% през май, което е най-високата й стойност от създаването на общността. През последната година броят на безработните в региона се е увеличил с 1.8 млн. души.
Европейската комисия прогнозира, че БВП на еврозоната ще се свие с 0.3% през 2012-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2922 млн. евро (5715 млн. лева). Сделките в щатски долари представляваха едва 0.8% от купената и продадена валута.
