Привлекателността на датската крона расте, защото ценните книжа, деноминирани в тази валута, предлагат застраховка срещу риска от евентуално разпадане на еврозоната, каквато дори германските активи не могат да си осигурят. Това обяснява защо инвеститорите са готови дори да платят на датското правителство, за да си купят негови двегодишни дългови книжа. И защо дори след като на 5 юли Датската централна банка понижи основната си лихва до минус 0.2%, до 10 юли все пак са били направени депозити за 147 млрд. крони (24 млрд. щ. долара). Тези сметки обаче затрудняват кабинета на Дания в усилията му да защитава фиксираната стойност на местната валута към еврото и да се бори с наплива на капитали, които прехвърлят в страната бягащите от дълговата криза инвеститори.
По оценка на анализатори от Моргън Стенли рискът да изчезне еврото е твърде хипотетичен. Но това не пречи и малковероятни сценарии да бъдат видени в практиката. Управителят на Датската централна банка Нилс Бернщайн призна миналата седмица, че никога не е предполагал, че ще му се наложи да свали лихвите под нулата. Според него централните банкери в момента навлизат в непроучена територия.
Веднага след решението за минусовата лихва датската валута падна до най-ниската си цена от ноември 2011-а към еврото, но постепенно се възстанови и вече се търгува близост до 7.4367 крони за едно евро. Толкова бе котировката на 4 юли, ден преди свалянето на основната лихва.
Анализатори оприличават положението в Дания с това в Швейцария, която също се сражава със скъпия швейцарски франк и фиксира таван на местната валута към единната европейска парична единица (1.20 франка за едно евро). Инвеститори и икономисти пък се питат какъв ще е следващият ход на датския кабинет. Най-големият местен кредитор Данске банк обяви през юни, че работи по рисков сценарий, предвиждащ Дания да се откаже от фиксирания курс към еврото, ако защитата му започне да струва прекалено скъпо. По оценка на Нийл Джоунс – шеф на поделението за продажба на европейски хеджингови фондове в Мидзухо корпорит бенк в Лондон, Дания е едно от малкото спасителни убежища, които инвеститорите смятат за сигурни. Това би могло да окаже безпрецедентен натиск върху фиксирания курс на кроната към еврото заради наплива на инвестиции в датски активи.
Публичният дълг на датското правителство ще достигне около 41% от БВП през тази година, прогнозира на 11 май Европейската комисия. По сметки на кабинета бюджетният дефицит през 2013-а ще слезе до 1.7% от БВП – доста под тавана от 3%, заложен в Пакта за стабилност и растеж от Маастрихт.
Националната банка на Дания през юни увеличи с 33% планирания размер на емисиите от държавни облигации – до 100 млрд. крони, за да се възползва от падащата доходност. Допълнителната ликвидност може да направи местния облигационен пазар по-привлекателен за инвеститорите.
Датската крона е фиксирана към еврото чрез европейския валутен механизъм ERM II от 13 март 1979-а с централна стойност 7.46038 крони за едно евро и диапазон на отклонение от 2.25% в двете страни. Заради рекордните интервенции за защита на фиксирания курс към еврото през юни чуждестранните валутни резерви на Дания се увеличиха до най-високия в историята размер от 511.6 млрд. крони.
