Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Ниските лихви, които централните банки на водещите световни икономики поддържат, издават големите им страхове за бъдещето.
Лихвите в Страната на изгряващото слънце практически са 0% при официално обявени 0.1% на годишна база. В най-голямата световна икономика – САЩ, лихвата по еднодневните депозити е 0.1% на годишна база при основна лихва, обявена от Федералния резерв от 0.25 процента. В еврозоната лихвите по най-търгуваните овърнайт депозити се срутиха от 0.2 до 0.05%, след като ЕЦБ намали основната си лихва от 1 на 0.75% по едноседмичните си рефинансиращи операции. В резултат на това лихвата й по привличаните от нея еднодневни депозити се понижи до 0 процента. За отбелязване е, че тези нива са рекордно ниски за еврозоната. Те са резултат от отчаян опит за туширане на разрастващата се дългова и банкова криза в южната част на Европа, както и да бъде отсрочено във времето нарастващото напрежение между страните членки на зоната и липсата на ясна перспектива за съвместното им бъдеще. Срещите на високо ниво ясно показват, че трудно се стига до окончателно решение поради различната интерпретация на проблемите.
У нас лихвите по най-търгуваните еднодневни депозити се понижиха до 0.1%, а само преди две седмици вървяха при двойно по-високите 0.2% на годишна база. Причината е стриктното прилагане на принципите на валутен борд и строгата фискална дисциплина. Едноседмичните сделки се договаряха при 0.15% на годишна база, а едномесечните се търгуваха в широките граници от 0.25 до 0.5% годишно. Среднодневните обеми от 200 млн. лв., в унисон със сравнително ниските лихвени нива, дават ясен знак, че банковата ни система запазва отлична левова ликвидност, междубанковият паричен пазар е добре балансиран, въпреки че сме в период на плащане на корпоративните налози. До средата на месеца близо 800 млн. лв. излизат от банковата система и се насочват към единната бюджетна сметка, поддържана при Българска народна банка. Това са превежданите всеки месец суми по ДДС, данък върху печалбата и акцизи. Фактът, че банките поддържат среднодневно по 5.3 млрд. лв. при централната банка, както и депозити в евро при първокласни чуждестранни кореспонденти, обяснява защо лихвите по най-чувствителните еднодневни депозити се понижиха, въпреки данъчните плащания.
Фискалните резерви, поддържани при БНБ, надскочиха 6 млрд. лв., след като правителството получи покупната стойност на продадените еврооблигации с номинална стойност 950 млн. евро. Повече от успешната им продажба ознаменува завръщането ни на международните дългови пазари. Цената им в момента на вторичния пазар е 101 евро за 100 номинал при емисионна цена 99.182 евро. Поскъпването им с 1.8 евро, и то само за броени дни след пускането им в обращение, идва допълнително да покаже, че моментът за пласмента им е избран повече от отлично. В момента те носят доходност 4.02% годишно срещу 4.44%, при колкото бяха емитирани.
Излизащата в обращение глобална облигационна емисия с падеж през януари 2013 г. се търгува при цена 103.5 евро за 100 номинал и носи доходност от 0.47% годишно.
Цените, при които се купува и съответно продава другата ни, доларово деноминирана в долари, емисия с падеж през януари 2015 г. са съответно 112.25 долара и 112.5 долара за 100 долара номинал. Съответства им доходност от 3.20 и 3.01% на годишна база.
На 16 юли Българска народна банка ще проведе аукцион за продажбата на 40 млн. лв. лихвоносни съкровищни облигации с падеж през юли 2022 година. Всъщност това е третият търг, на който се продават книжа от тази емисия. До момента в обращение от нея са общо 105 млн. лв. номинална стойност. Очаквам интересът към книжата да е голям – и заради успешното пласиране на облигационната емисия на международните пазари, а и поради факта, че на вътрешния пазар дългосрочни книжа не са предлагани от месец март тази година. Не трябва да се пропуска и фактът, че балансовото число на банковата ни система нараства, достигайки 78.7 млрд. лева. Кредитирането все още е ограничено, в резултат на което все повече свободни средства се насочват към дълговите инструменти и стойността им в портфейлите на банките вече е 6.4 млрд. лева. Правителството пък декларира липса на заинтересованост да увеличава обемите на книжата на вътрешния пазар, в резултат на което изборът пред купувачите се стеснява и неминуемо ще рефлектира върху цените.
