В края на мандата на сегашния Висшия съдебен съвет (ВСС) един от членовете му – главният прокурор Борис Велчев , призна, че съветът изглежда зле, идиотски и е обречен. Оценката той изтърва след извънредното заседание на съвета вначалото на седмицата, което беше наречено на дисциплинарната практика. Вярно е, че Велчев нямаше предвид цялостната дейност на ВСС, а единствено невъзможността да бъде задоволен апетитът на медиите по темата с уволнената миналата седмица съдийка от Софийския градски съд (СГС) Мирослава Тодорова. По закон съветът няма право да изнася информация за дисциплинарните производства, които е предизвикал, преди да влязат в сила решенията, с които са наложени дисциплинарни санкции.
ВСС обаче се насади зле и идиотски на пачи яйца в далеч по-широк смисъл, като прие едно от малкото силни решения в дисциплинарната си практика и това се оказа грандиозен проблем. Вината за него си е именно на съвета. И на политическата олигархия, която обслужва. Ситуацията е като в баснята за лъжливото овчарче – два пъти преметнало селяните, че вълк напада стадото му, вълкът наистина дошъл, но селяните – не. Стадото било изядено, а поуката звучи така: Никой не вярва на лъжец дори когато той казва истината.
Сегашният съвет лъга пет години, че ръководи, контролира и реформира съдебната система. И когато наложи на Тодорова най-тежката дисциплинарна санкция, това прозвуча като гръм от ясно небе. Никой не пожела да слуша аргументите на ВСС, а членовете му продължиха да правят гафове в стремежа си да обяснят позицията си. Те цитираха числа, правеха съпоставки, излагаха доводи, но липсата на авторитет и единство не им позволи да излязат от състоянието на глуха отбрана. Та никой от тях даже не се сети да каже, че за гафове като допуснатите от Тодорова всеки магистрат в страна с работещо правосъдие изхвърча от системата завинаги и никой съд не го връща в нея, дори ако висшият орган на съдебната власт настоява за това.
В тази комедия от грешки всеки играе роля, без да му пука за състоянието на правораздаването и държавата, а полюсите са измамливо разменени. Огласяването на евродоклада видиоти допълнително атмосферата, която и без това си беше зле, защото председателстваният от уволнената Тодорова Съюз на съдиите в България (ССБ)поиска неприемливи за съдебната олигархия промени в Закона за съдебната власт. И докато всички се захласваха по искания от съюза пряк избор на членовете на ВСС от магистратската квота, никой не забеляза, че все пак безкрайно далеч остава радикалната съдебна реформа, която може да върне доверието както на гражданите, така и на Брюксел. Невероятно е, че се вихрят спорове единствено за вътрешното устройване на ВСС и за кариерния растеж на магистратите, а не се обелва и дума за качеството на правораздаването извън спазването на сроковете.
Че наказанието на Мирослава Тодорова не е минало без ходатайство от управляващите, съмнение няма. Плоският опит за манипулация (че уволнението било провокация срещу усилията за добър доклад)не си струва дори да бъде коментиран. Финтът на правосъдния министър Диана Ковачева беше по-завоалиран. Тя отначало уж призова ВСС да преразгледа решението си, а съветът взе, че се съгласи и дори го обяви на сайта си. После съобщението беше свалено оттам, а Ковачева определи за цел на свиканото от нея извънредно заседание на съвета не преразглеждането на наказанието, а публичното му обсъждане с оглед на натрупаната дисциплинарна практика. Участници в операцията по наказването са доста широк кръг: в мандата на ГЕРБ са избрани само двама членове на съвета, а за уволнението на Тодорова гласуваха 19 – как да се твърди, че вътрешният министър е наредил на ВСС да уволни Тодорова? Отделно, че съветът разполага с всички конституционни и законови гаранции за своята независимост.
В шумотевицата останаха без особено внимание изнесените от ВСС данни за дисциплинарната му дейност. За неспазване на процесуални срокове съветът е уволнил седем магистрати (без Мирослава Тодорова). Сред тях е граждански съдия, забавил 365 дела, като максималният срок на забавянето е 18 месеца, следовател, просрочил 18 дела от три месеца до една година, наказателен съдия, глобяван неколкократно преди това за забава на едни и същи дела. Съветът представи и данни за наложени по-леки наказания – намаляване на заплатата, наказания и забележки, но така и не стана ясно колко от тях са влезли в сила и колко са обжалвани и отменени от съда. На пръв поглед на този фон уволнението на Тодорова изглежда обосновано, тъй като единствено по нейно дело се е стигнало до прекратяването му поради изтичане на абсолютната давност. Същественото обаче е, че данните илюстрират неадекватната дисциплинарна дейност на съвета спрямо безобразията в съдебната система. На практика огромната част от тях остават ненаказани – не само защото съветът санкционира различно или изобщо не санкционира просрочията, но най-вече защото няма правомощия да оценява съдебните актове по същество.
Протакането на досъдебните производства пък, изглежда, не е интересно за ВСС, въпреки че в рамките на мандата му прокуратурата е прекратила поради изтекла давност около половин милион дела. В случая, за който основно упрекват Тодорова, делото е прекратено от Софийския апелативен съд поради изтекла давност, но разследването по него е отнело половината от 15-годишния давностен срок. Интересно е и защо съветът не се интересува от бездействието на наблюдаващия прокурор, който би следвало да го информира за забавянето на мотивите с години?! А още по-интересно е защо ВСС не попита главния прокурор дали това забавяне не представлява престъпление срещу правосъдието съгласно Наказателния кодекс. Освен забавянето на мотиви съветът установи, че Тодорова е антидатирала дела, което председателят на комисията по знаковите дела Пламен Стоилов окачестви като разрушително за правосъдието, от което се възползват хора, извършили престъпления. Същото това антидатиране на дела обаче беше проверено от прокуратурата и тя констатира, че нарушения няма?!
Не бе разчоплен докрай и въпросът за натовареността на Мирослава Тодорова, която тя сочи като основен мотив за допуснатите нарушения. Председателката на съдийския съюз наистина е разглеждала по повече от 200 дела годишно, но огромният брой от тях са от частен характер, а те обикновено са по-леки. Така например за 2010 г. от 218 наказателни дела, по които е работила Тодорова, едва 18 са от общ характер. През 2006-а и 2007 г. тя е разгледала общо едва 14 дела, тъй като преподавала в Националния институт на правосъдието. Когато се правят оценки, би било добре да се провери и актовете й по колко от тях са потвърдени и по колко – отменени, което е най-точният критерий за свършената работа. Не е ясно и кой носи отговорност за случайното разпределение на делата, което е изпратило при Тодорова 309 дела миналата година. ВСС е категоричен, че натовареността се отчита при всяко дисциплинарно производство, че критерии за това има и съветът изобщо не разглежда предложения за наказания, без в тях да е направен съответният анализ за конкретния магистрат. Точно по тази причина софийските съдии получават най-леки наказания. За последните три години натовареността на съдиите е нараснала с 25%, но и решените в срок дела са се увеличили с 30 процента. Това се дължало и на дисциплинарната практика на ВСС.
В цялата тази бъркотия стана ясно, че съветът не може сам да отмени решението си и че нещата отиват във Върховния административен съд (ВАС). Мирослава Тодорова обжалва уволнението си още преди да й бъде връчено решението на ВСС, искайки ВАСда спре неговото изпълнение до окончателното произнасяне по същество. Мотивът й е, че така ще може да продължи работата си по делата, по които заседава, и няма да се наложи те да започнат отначало. ВАС пък е последователен в практиката си да не допуска тежки наказания по отношение на магистрати и напоследък няколко пъти отмени наложени от ВСС дисциплинарни санкции с мотива, че съветът е нарушил правото им на защита. Да се очаква, че след няколко месеца, когато ще има нов съдебен съвет, съдът ще застане зад подобно решение на стария, е абсурдно. Хепиендът за Тодорова ще е налице, но битката за реформирането на съдебната система ще е все така сбъркана.
nbsp;
Два месеца и половина преди да изтече мандатът на сегашния ВСС, четиридесет съдии поискаха Народното събрание предсрочно да освободи 11-те му членове от парламентарната квота. В подписката, която е отворена за още подкрепа, се включиха магистрати от Върховния касационен съд, Софийския районен съд, Софийския градски съд, от районните съдилища в Луковит и Смолян.
Според съдиите непоследователните и противоречиви реакции на ВСС по време на извънредното му заседание в понеделник са поредното доказателство за неприкритата зависимост на този орган от изпълнителната власт. Развитието на събитията във времето до извънредното заседание и протеклият в него псевдодебат се сочат като доказателство, че членовете на ВСС не действат според независима воля, а следват безусловно настроенията и реакциите на висшите представители на изпълнителната власт. Дейността на членовете на съвета по време на целия им мандат е окачествена като пет години на системно неизпълнение на служебните им задължения и действия, с които накърняват престижа на съдебната власт. Оттук нататък ВСС в този му персонален състав може единствено да нанесе още по-големи вреди на съдебната власт, завършва декларацията.
Писмо с подобно съдържание пуснаха до Европейската комисия, до комисаря по правата на човека в Съвета на Европа, до Международната комисия на юристите и до други международни организации и няколко неправителствени сдружения. При готов вече доклад на Европейската комисия и в навечерието на избори за нов ВСС управляващите едва ли ще коментират подобни искания. Вероятно те вече и съжаляват за избирателния каприз, който си позволиха. Той нито им донесе дивиденти преди доклада, нито ще накара добрите магистрати да ги заобичат, нито ще увери обществото в намерението им да накажат лошите.
nbsp;
––––––––––––––––
nbsp;
Интригата около уволнението на Мирослава Тодорова се пренесе във Върховния административен съд (ВАС). Румяна Папазова, която беше определена за съдия-докладчик и трябваше да се произнесе първо по искането за спиране на предварителното изпълнение на решението на ВСС, си направи отвод. На нейно място беше назначен Георги Чолаков, а от съда отказаха информация за мотивите на Папазова. Тодорова реагира незабавно и на свой ред поиска отвод на Чолаков с аргументите, че той работи в отделение, което не се занимава с контрол върху актовете на ВСС, както и че е определен за докладчик от председателя на съда Георги Колев, а той е участвал при взимането на решението за нейното уволнение.
Междувременно бе потвърден един от доводите на Тодорова в искането да се спре предварителното изпълнение на решението за уволнението й. Отменено беше насроченото за тази седмица заседание по едно от делата за Софийски имоти, което тя води. Не беше определена и нова дата за продължаване на процеса.
nbsp;
nbsp;
