Близо 90% от публичните средства, които харчат държавата и общините, минават през обществени поръчки. От началото на тази година сключените по тази схема договори вече минават 3.5 млрд. лева. През кризисната 2011-а пък институциите разпределиха чрез търгове над 5.7 млрд. лева.
Въпросът е колко прозрачно тези пари пълнят нечии джобове? А отговорът е – толкова малко, колкото позволява законът. На практика, вместо да ограничават корупцията, обществените поръчки у нас са по-скоро основният законен начин за източване на хазната. Нагласени победители, скрити условия, дискриминационни изисквания, анекси за оскъпяване и т.н. са само част от похватите за правилното харчене на държавните милиони. Случаят с бившата земеделска пиарка Кристина Спасова, която взе маса пари, за да регистрира два акаунта в социалните мрежи, е само върхът на айсберга. Далеч по-апетитни и скандални договори остават скрити за обществото.
Основната вратичка, която институциите ползват, за да пресеят кандидатите и да ограничат до минимум конкуренцията, са минималните финансови и технически изисквания – т. нар. критерии за подбор. Правилата за тяхното определяне са изключително разтегателните и позволяват всевъзможни схеми, които
да разчистят пътя за желания изпълнител
nbsp;
Поставянето на конкретни условия е най-лесният начин за предопределяне на изхода на който и да е конкурс.
Нелепото е, че в нормативната база няма ясни правила какво е допустимо и какво не, а всичко е оставено в ръцете на възложителите. Член 51 от Закона за обществените поръчки предоставя правото на министерствата, общините и всички други ведомства сами да решават какви изисквания да поставят. Разрешено им е да искат доказателства за технически и финансови възможности и квалификация; списък на основните договори на участника, сходни с предмета на поръчката; доказателства за техническия и експертен ресурс; сертификати за качество, относими към предмета на поръчката, мостри и други. Единственото не бива да включват условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на определени лица (чл. 25, ал.5 от ЗОП). Никъде обаче не се казва къде е границата, която възложителите не трябва да прекрачват и кога точно има дискриминация. Така често се подписват договори с предварително избрани фирми, а разиграната конкурентна надпревара е само проформа.
Най-аматьорската схема
nbsp;
по която може да се завърти дадена поръчка, е когато в обявлението й не се отбележат всички критерии и минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние за подбор на кандидатите или не са описани конкретните документите, с които се доказват тези възможности. По този начин възложителите с лекота могат да отстранят неудобните претенденти, мотивирайки се, че не са изпълнени заложените условия, нищо че никъде не са посочени. Но подобни машинации се доказват лесно пред Комисията за защита на конкуренцията и затова все по-рядко се използват за сметка на много по-рафинирани методи.
В практиката на КЗК са налице случаи за залагане на дискриминационни и ограничаващи условия от страна на възложителите, като: въвеждане на изискване представените договори, доказващи опит в изпълнението на подобни поръчки, да бъдат с определен съконтрагент – възложител по смисъла на ЗОП или още по-стесняващото изискване – с възложител община, обясниха за БАНКЕРЪ от антимонополния орган. Пример в това отношение е прекратената поради незаконосъобразност обществена поръчка на община Пловдив за изработване на информационна система за управление и устройство на територията. Проучването на комисията е установило, че бившият вече кмет на града Славчо Атанасов е включил
ограничително условие
nbsp;
в документацията – участниците в процедурата да имат изпълнен договор, с предмет, сходен на поръчката, но за българска община. Това стеснява необосновано кръга от лицата, които могат да подадат оферти. От играта са извадени и чуждестранните фирми, разполагащи иначе с необходимия технически капацитет и опит в изграждането на географски информационни системи.
Разписват се и изисквания изпълнените от участника сходни договори, установяващи неговия опит, да са били финансирани по оперативна програма или същият да е изпълнил успешно обект с точно определен обем или дължина, да разполага с технически бази на конкретно определено отстояние от обекта на поръчката, освен ако последното не е продиктувано от конкретни технологични изисквания и т.н, казват още защитниците на конкуренцията. Такива прегрешения, да речем, са открити в поръчката на Изпълнителната агенция Военни клубове и военно почивно дело за доставка на хранителни продукти и напитки за нуждите на хотелите и почивните домове.
Често се нарушават правилата и при избора на телеком оператори. След жалба на Мобилтел например Комисията за защита на конкуренцията е отменила решение на кмета на община Несебър – Николай Димитров, за откриване на процедурата за избор на фирма, която да осигури обществени фиксирани телефонни мрежи. Производството е установило, че в методиката за определяне на комплексната оценка на офертите възложителят е заложил подпоказател, оценяван с най-голям брой точки – 80, и изискващ участникът да разполага с обществена фиксирана телефонна мрежа (PSTN) с национален обхват, каквато има само БТК. Към подобен трик е прибегнала община Плевен, обещавайки да даде най-много точки на компанията с най-голям брой географски номера. Малката подробност е, че БТК притежава всички географски номера у нас, докато другите фирми ги купуват от нея. Същата игра е играла и управата на Ловеч.
Дискриминационни могат да са
nbsp;
и критериите, свързани с доказване на общ или специфичен оборот. За преустановяване на незаконосъобразното определяне на размера на изискващия се оборот, нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗОП посочва, че когато възложителят поставя условие за наличие на оборот, който се отнася до предмета на поръчката, този оборот не може да надвишава повече от три пъти прогнозната стойност на самата поръчка. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от тях трябва да съответстват на сложността, стойността и обема на съответната позиция, отбелязват от Комисията за защита на конкуренцията.
Не така обаче са прочели норматива в община Поморие при обявяването на процедурата за избор на фирма, която да събира боклука и да чисти пътищата от снега. В обявлението и в документацията към нея е заложено като минимално изискване кандидатите да имат оборот от 1 000 000 лв. годишно за последните три финансови години. Само че КЗК приема това за необосновано, тъй като през някоя от последните години участникът може да има по-нисък оборот, но да е в състояние да покрие изискването за определен общ оборот за последните три години.
Любим похват на институциите
nbsp;
е и залагането на завишени изисквания за опита на участника като брой изпълнени договори, несъизмерим с предмета и обекта на търга. Само по себе си това не представлява ограничаване на конкуренцията. От една страна, Законът за обществените поръчки дава подобна възможност (чл.51, ал.1), а от друга, е своеобразна гаранция за възложителя, че избраният от него изпълнител вече успешно е реализирал и въвел в експлоатация подобни обекти или е извършил коректно сходни дейности. Ето защо, според КЗК, няма нормативна пречка възложителят да изисква доказателства за наличие на определен опит, стига това да не води до ограничаване на участието на широк кръг от стопански субекти.
Нерядко възложителите ограничават участниците, като не допускат експертния персонал, предназначен за изпълнение на поръчката, да бъде назначен на граждански договор, а приемат за допустимо единствено наличието на трудово правоотношение. Номерата им продължават с изискване за сертификат на непопулярна сертификационна система, без да е посочено или еквивалентен, което автоматично води до победителя, който предвидливо си е сдобил с точния документ. Друга вратичка за сключване на договор с предварително избрана компания е ограничаването на възможността за участие на подизпълнители или определянето на максимално допустим размер на техните дейности. Има и случаи на промяна на методиката за оценка, докато се разглеждат офертите от оценителната комисия…
Естествено, целта на всички тези ограничителни условия е да се свие броят на подадените оферти. Нерядко в процедурата се включва и само един кандидат, който впоследствие бива избран за изпълнител. Има и случаи, в които единствената фирма, подала оферта, не отговаря на правилата, но въпреки това възложителят сключва договор с нея. Между другото, в последните търгове за развитие на електронното правителство за повечето обособени позиции се яви само по една компания, всяка от които се оказа предизвестен победител.
Лошото е, че Комисия за защита на конкуренцията
не осъществява предварителен контрол
nbsp;
върху изготвената документация за възлагане на обществени поръчки. Правомощията на антимонополния орган се разпростират върху проверка на законосъобразността на решенията, действията и бездействията на възложителите в процедури по обществени поръчки, и то при условие, че контролният орган е сезиран с редовна жалба от лице, разполагащо с правен интерес от оспорване. В този смисъл при установена незаконосъобразност на решение за откриване на процедура поради наличие на дискриминационни или ограничаващи условия комисията отменя незаконосъобразното решение, но не налага имуществена санкция, разясняват антимонополистите.
Впрочем това е и причината много от държавните поръчки да минават по допирателната на закона – институциите разчитат, че няма да има кой да се оплаче и съответно да им разкрие фокусите.
