Бюджетът за 2013-а, който Министерството на финансите публикува на сайта си през седмицата, е доста странен и, меко казано, алогичен. Разминаванията между числата в макроикономическата рамка и очакваните приходи, заложени в консолидираната фискална програма и най-съществената част от нея – републиканския бюджет, са обезпокояващо големи.
Какво обаче ни предлага сегашният проектозакон за бюджета? В макроикономическата му рамка е заложен реален ръст от 1.9% на БВП, който в края на 2013-а трябва да достигне 81.49 млрд. лева. Заложената инфлация е 2.9%, а преките чуждестранни инвестиции 1.73 млрд. евро. Важен в случая обаче е
ръстът на брутния вътрешен продукт
и в свързаните с него очаквания за бюджетните приходи. Първо 1.9% е оптимистична прогноза, защото в самия доклад съпътстващ бюджета финансовото ведомство е посочило, че за 2013-а очаква съвсем леко съживяване на европейските пазари – 0.7% ръст. Вярно е, че като цяло ръст на световната икономика ще има като очакванията са той да бъде между 3.3% и 3.7%, но това ще се дължи на икономиките в Южна Америка и Далечния изток, които не са основни контрагенти на българският бизнес. Самото финансово министерство индиректно признава тази констатация, като очаква износът да не расте, а да се увеличи външнотърговският дефицит. Така че, след като Европа в най-добрия случай ще расте с 0.7%, откъде накъде българският БВП ще се увеличи близо три пъти по-бързо? Отговорът в докладът на финансовото министерство е: от вътрешното търсене, или казано по друг начин от очакваното по-високо потребление. Видите ли, през 2012-а то нараснало с 1.2% и очакванията на Дянков са през 2013-а да ускори темповете си близо два пъти и половина. Може би защото ще вдигне пенсиите с десетина процента и работната заплата? Само че в същия този доклад изрично се посочва, че безработицата ще остане на нива от 12.4-12.5% от трудоспособното население. Е, как при това положение ще се увеличи потреблението?
Ако не се сбъднат очакванията на Дянков, тогава и изпълнението на плановете за бюджетните приходи е под въпрос. Вярно е, че в доклада си Министерството на финансите е заложило и една
песимистична прогноза за спад на БВП от 2 процента
Само че след нея няма никакви изчисления какво би се случило с приходите и респективно с разходите на хазната, ако тя се сбъдне. Нормално е, след като има подобен песимистичен вариант, реалистичното смятане на приходите и разходите да е при почти нулев ръст на БВП. Това на свой ред би означавало заложените приходи в хазната за 2013-а да не са по-високи от постигнатите през 2012 година. Нищо такова обаче не пише в проектозакона. За разлика от 2012-а правителството планира ръст на приходите най-вече от данъци, който в пъти изпреварва заложения ръст на БВП. За това говорят първо общите показатели на Консолидираната фискална програма, която включва републиканския бюджет, този на съдебната власт, на общините и на всички уж независими във финансово отношение държавни структури.
Заложените в консолидираната програма приходи са 30.55 млрд. лв.
или с 1.8 млрд. лв. повече в сравнение с тези, които би трябвало да бъдат постигнати през 2012-а. Казваме би трябвало, защото към края на август постъпленията в консолидирания бюджет са 17.81 млрд. лева. Но да приемем, че планираното ще бъде постигнато. Важното е, че за 2013-а е заложен ръст на приходите от 6.24 процента. Е, как правителството смята да го постигне след като БВП според неговите оптимистични прогнози ще нарасне с 1.9 процента? Отговорът може да бъде намерен в
показателите на републиканския бюджет за 2013-а
Там е планирано увеличение от данъчни приходи в размер на 1.24 млрд. лв. и от други източници – държавни такси и дивиденти от държавни дружества – още близо 100 млн. лева. Става дума за общ ръст на постъпленията от около 8.1 процента. Забележете, икономиката ще расте с 1.9%, а приходите от данъци – с 8.1 процента. Какво означава това? Тежко му на бизнеса. Случки като тази с Гриша Ганчев и със собствениците на възобновяеми енергийни източници ще зачестят, а може и да се превърнат в практика. А пък и на гражданите няма да им е леко. Правителството смята през 2013-а да събере от тях данъци за 2.51 млрд. лв., или с 12.4% повече в сравнение със заложените за тази година. От ДДС се планират да дойдат 7.88 млрд. лв., което е с около 11% повече от 2012-а. И всички тези прогнози са свързани с очакванията на управляващите за ръст в потреблението. Пак ще кажем ами ако не се сбъднат? Как ще вържем бюджета? И то в предизборна година, в която са обещани увеличения на пенсиите, ръст на заплатите, повече пари за образование и здравеопазване – все ангажименти, от които, ако управляващите се отметнат, рискуват да загубят любовта на избирателите. Та нали върху тези очаквания в приходната част са планирани всички разходи – 31.65 млрд. лв. в консолидираната фискална програма и 19.3 млрд. лв. в републиканския бюджет. Резултатът е
дефицит по Консолидираната фискална програма от 1.1 млрд. лв. – 1.3% от БВП
Планирано е републиканският бюджет да излезе на червено с 909.55 млн. лв., или 1.12% от БВП. Още отсега някои анализатори твърдят, че при така изготвените прогнози на правителството заложените дефицити ще бъдат превишени, т. е. ще има актуализация. Което ще е изключително забавно ако се случи точно преди изборите. На пръв поглед изглежда, че при негативен развой на икономическите процеси няма големи възможности за маневриране. Обещаното увеличение на средствата е все за сектори, към които хората са много чувствителни. По-важното е обаче, че те гълтат изключително много пари и въпреки това средствата все недостигат. Да вземем например сектора Социално осигуряване, подпомагане и грижи. За 2013-а по сегашните правителствени разчети той ще излапа 10.91 млрд. лв. – с около 900 млн. лв. повече в сравнение с 2012-а. Основната част от това повишение – над 580 млн. лв. отиват за по-високи пенсии. Останалите средства са за помощи на хора с увреждания, детски надбавки, за бременност, за временна нетрудоспособност и за безработица. Едва ли някой ще се престраши да реже от това перо. А сигурно сте забелязали, че то формира една трета от всички разходи в държавата. Същото се отнася и за разходите за образование 2.88 млрд. лв. и за здравеопазване – 3.34 млрд. лева. Друг е въпросът, че при опасност от неизпълнение на бюджета правителството може да отложи част от тях, но и лекарите, и учителите едва ли ще останат безропотни към подобни действия. На безработните или пенсионерите ще посегнат тогава? Едва ли! Със сигурност има резерв за свиване на разходите в сектор Отбрана и сигурност, за които са предвидени 2.9 млрд. лева. Само че тогава Бойко Борисов рискува да загуби единствената си реална опора в България – полицаите. Те и сега не са доволни от парите, които вземат, а какво ли ще стане, ако им орежат легалните доходи.
Независимо от появилите се вече мрачни прогнози за държавния бюджет, вероятността той да бъде изпълнен в сега предложения вариант е много голяма. Кабинетът на Бойко Борисов показа забележителни способности да изцежда като лимон бизнеса. Въпросът е: остана ли нещо за цедене? Тези действия обаче имат дългосрочни негативни ефекти върху цялата икономика. Но това слабо вълнува сегашния премиер. Той се държи като оня крал на Франция (става дума за Луи ХV), който, обвинен за нескопосаната си политика, заявил: След мен и потоп.
